Би могло да се помисли, че
сънят ни спохожда случайно, че просто „си стои" самичък в някакъв отрязък
от време. Би могло да се помисли и че той няма особена връзка с дневния живот.
Накратко, да се забрави, че всичко е свързано.
Това е груба грешка. Нищо не е
случайно, нищо не е независимо, нищо не е отделно от общия контекст. Никога не
можем, в никакъв случай, да смятаме за някое явление, че съществува "само
по себе си", без връзка с останалите.
Тъй както всяка частица от
секундата в живота ни е тясно свързана с всяка друга частица от секундата и ни подтиква
към пълноценното човешко състояние, кодирано в нас от самото начало, така
и всеки сън е част от дългия низ от сънища, които ни се явяват от раждането до
смъртта и които са прикачени един към друг като зърната на огърлицата и като
събитията от съществуването ни.
През видимите зигзази винаги
прозира линейност, абсолютна свързаност, във всеки миг.
Индивидуализацията
Юнг е установил един факт,
който впоследствие е започнал да ни изглежда очевиден да баналност. След като
знаем, че всеки микромиг в
интегралата[1]
на миговете от съществуването ни е част от една-единствена „тъкан", която
се разгръща в отреденото ни време, става очевидно, че и сънищата са брънки от
една и съща психологическа верига.
Юнг установява, че съвкупността
от сънищата на даден индивид като че ли се подчинява на едно общо предразположение.
Той нарича това явление индивидуализация.
Лесно е впрочем да се забележи,
че много елементи от сънищата отново се появяват (под формата на същия или на
различен символ) понякога след доста години. Получава се нещо като синусоид;
горната част на кривата се устремява към забравата, после се възпроизвежда на
друго ниво. Но нашите лутания и колебания са само привидни. Понеже сме твърде
вътре в нещата, ние не си даваме достатъчно сметка за абсолютната и необратима
приемственост на обстоятелствата в живота ни. Така дървото крие от нас гората,
капката не ни позволява да видим реката.
Всеки от нас отива „някъде".
Целта е записана у нас още от раждането ни и вероятно от началото на света.
Съществува ръководна тенденция, „линия на поведение", програмирана в
несъзнаваните ни компютри; тази тенденция се проявява посредством процес на
непрекъснато и постепенно съзряване, което следва определен план. Но това
съзряване, което наричаме „лично", очевидно е част от безкрайно по-широк
контекст. Времето на ант-ропоцентризма и на антропоморфизма е отминало, физиката
и астрофизиката поставят човека на мястото му; той вече е загубил своята
„първенстваща" роля. Затова пък е придобил смисъл - пълноценно се е
вписал във вселената. И може би всеки атом на тази вселена е част от някакво
висше Съзнание-Енергия.
Още за нощния дневник
Без него не може да се мине,
ако искаме да наблюдаваме собственото си психологическо „израстване".
Мнозина от нас си водят дневник за онова, което вършат, докато са будни. Защо
не и дневник за „извършеното" насън?
Тревожността на много хора се
дължи на противоречието между блокирания им Аз, над който властват различни
видове Свръхаз, и усещането им, че някъде у тях съществува недостъпен център.
Именно огърлицата от сънища сочи местонахождението на този център, както и
препятствията по пътя към него. Да припомняме ли многобройните отрицателни и тревожни
съновидения, които се повтарят на определени интервали и сякаш настояват и
настояват на някоя трудност, истински „закачена" за личността?
Индивидуализацията не може
да се извърши, ако не сме наясно с всичко това. Необходимо е да знаем, че
несъзнаваното е нещо като гигантски агрегат, чиято функция е всеки миг да
поддържа равновесието ни и да осигури цялостното осъществяване на личността ни.
Жалко е, че много от нас възпрепятстват действието му заради често пъти нелепи
морални критерии.
Ето още един „голям сън".
Той е част от процеса на индивидуализация. Затова смисълът му важи само за даденото
лице. Но ми се струва, че все пак би могъл да има стойност и за онези, които се
интересуват от дълбинния си живот и желаят да достигнат до истинската си същност
въпреки премеждията, лабиринтите и лутанията, нерядко no-скоро привидни, отколкото реални.
Сън на мъж (47 г.)
- Намирах се в някаква къща.
В съня си я наричах „Голямата къща". Мебелите бяха от бяло лакирано
дърво. Приятна топлина изпълваше стаите. Стените бяха бели и много гладки. Като
огледала, които отразяваха -и дублираха
- сцената. Седяхме в кухнята
- жена ми, дъщеря ми и аз. Всъщност знаете, че нямам дъщеря, а син. Жена ми
присъстваше в съня, но не бяхме женени; просто живеех с нея, беше ми спътница.
Кухненската маса представляваше обикновен кръгъл плот на три крака. Тримата се
хранехме мълчаливо в някакви червеникави глинени купи. От фурната излизаше лек
дим с апетитна миризма. В самия сън си казвах, че тази сцена е достойна за
четката на Вермеер. Сега като си спомням съня, си мисля, че би могъл да се очертае
триъгълник, чиито върхове да са трите купи. Хранехме се с пръсти, без да
бързаме. Чудесното в съня ми беше и това, че в голямата къща имаше и други
хора, но те не влизаха в кухнята...
Този човек - беше инженер -
сънува този сън в края на психоанализата си, след като бе преминал през стадиите
на Анимата и на Сянката, които са абсолютно необходими „преходи". Сънят му
бе последният от дълъг низ други сънища, които, анализирани впоследствие, прекрасно
„се навървяха" и образуваха едно цяло.
Интересно би било да се видят
някои от асоциациите му:
•ГОЛЯМАТА КЪЩА. Но това съм
аз! Или no-скоро
аз в нея; тя ме обгръща, но нямам никакво усещане за затворен свят,
напротив... Това е къща-вселена; тя би могла да се простира до безкрай...
Да се върнем на казаното no-горе, като прочетем следващите асоциации
на инженера около същия елемент от съня:
'Знаете, че от две години вече
не съм „чист" инженер! Но използвах знанията си, за да се запозная с
откритията на съвременната физика; никога досега физиката не е имала толкова
метафизични значения. „Гносисът[2]
на Принстън" ми разкри онова, което отдавна усещах. Разбирате ли? Идеята
за „Бога-Поле" изключително ме привлича... Препрочетох и Бергсон...
Да разгледаме тези първи
асоциации.
- „Гносисът на Принстън" е
богат, въодушевяващ труд, дело на Ремон Рюер[3],
посветил години от живота си на изучаването на физиката, математиката,
космологията и информатиката. „Гносисът на Принстън" е начин на мислене,
дефиниран от група американски астрономи, физици и биолози, до един надарени с
висока интелигентност; те се опитват да възстановят първенството на съзнанието
с космични измерения. Схващанията им излизат извън рамките на материализма, но
са напълно съобразени с науката и откритията й.
„Богът-Поле" е една от
идеите, които Рюер разглежда в книгата си. Би било рисковано да се цитира
каквото и да било извън контекста на този забележителен труд. Ето все пак
няколко реда: „... ако вселената бе сведена до змия или муха, вместо да е
сведена до човек, би ли следвало да се приеме съществуването на Бог-змия или на
Бог-муха? Антропоморфният Бог е толкова нелеп, колкото и обожественият човек.
Измъкваме се от единия абсурд, за да попаднем в капана на другия. Единственият,
изход, ако изобщо има такъв, е да допуснем съществуването на Бог-поле -
неразбираем и неизмерим. В този Бог е потопен всеки живот като в гравитационно
поле. Но гравитационно поле хиперфизично, в което усещаме не материално, а
„смислово" привличане (американските гностици го наричат семантична
гравитация)."
Така областта на съзнанието се
разпростира върху цялата „материя". Поставям думата материя в кавички, защото
в съвременната физика понятието материални „частици" е все по-малко
приемливо.
Като проследим нататък
асоциациите на сънувалия, установяваме, че „стеснената" форма на някои
психоанализи трябва да бъде отхвърлена и че у човека стават безкрайно повече
неща от сведеното до самото себе си съществуване, отделено и случайно
„поставено" на определено място.
Да се върнем към съня.
•МЕБЕЛИ. Всъщност животът е
прост! Как да ви обясня? Той е чисто усещане! Космическо дишане! Любопитно е
впрочем, че благодарение на съвременната физика стигнах до понятието любов...
Бе като проблясък. Вече не мога да си представя, че всичко, абсолютно всичко
във вселената не е свързано още от началото, от първичния хелий... Четох една
мисъл на Луи Повел[4],
според която планът на вселената може би предвижда превръщането на този
първичен хелий в изпълващ целия всемир дух, а това означава, че вселенският
план преминава през нас и през всяко нещо... Ето, виждате ли? Мебелите в съня
ми са прости, каквито са впрочем и в истинската ми къща.
•ОГЛЕДАЛО. Белите стени
дублираха, както казах, сцената с нас тримата на масата. Това може би бе пророческо
огледало? И показваше, че бъдещето на семейството ми и моето ще бъде пределно
просто и единно.
•КУХНЯ. Център зл хранене.
Ритуал на храненето. Купи, а не порцеланови чинии! И главно глина! Човеците
жадуват за земята, те са от една раса с нея. Грънчарите се множат и това е
хубаво. Но -защо хората така упорито се отричат от това дълбоко влечение и се
вкопчват в жалкия си външен образ? Наистина, кухнята от съня ми беше ритуален
център - това бе ритуалът на ново усещане за живота, което жена ми и синът ми,
който е математик, изпитваха заедно с мен.
Ще добавя тук, че кухнята
символизира „мястото, където се извършват промените". Тя е съновният
вариант на лабораторията на алхимиците, които търсят философския камък, но за
които главното е било не трансмутацията на металите, а вътрешното преображение
на самия експериментатор. В нашия случай кухнята е важен символ.
Освен това от фурната излиза
дим; не напомня ли той за живачните пари, които са се издигали от съдовете на
алхимиците?
Необходимо ли е също да
уточняваме, че числото 3 се явява три пъти? Три крака на масата, три купи,
трима души...
Този прекрасен сън заслужава
размисъл. Той увенчава развитието на едно човешко същество. Сънувалият, някога
„чист инженер", се превръщаше в „религиозен" човек, човек на
единението, вписал живота си в простотата на всекидневието като част от
безкрайния космос. При това без никаква сантименталност! Вече видяхме един
подобен случай. И можем да си зададем следния въпрос...
Ще бъде ли утрешният човек
„религиозен"?
Андре Малро казваше, че
бъдещата цивилизация ще бъде „религиозна" или изобщо няма да я има.
Кристално ясна мисъл, която се
явява продължение на изложеното дотук в главата. Станало е банално да казваме,
че човешкото същество е в процес на „мутация", що се отнася до личните му
схващания и до начина, по който определя мястото си в света. Дори най-бедният
духом индивид е „попил" постиженията на съвременната наука. Никога досега
не се е говорило толкова за космически сонди, за НЛО, за извънземни и пр.
Всеки от нас е впечатлен от факта - един от многото, - че Америка е изпратила
космическа сонда с послания до евентуалните разумни същества от други светове.
Обикновеният човек вече знае - макар и да не си дава сметка за това - немалко
за всемира. Усещането му за нещата се променя. Ясно му е, че в изследваната от
огромни телескопи вселена кръжат милиони или милиарди планети, населени със
същества, по-интелигентни от него или недостигнали нивото му. Заедно с това се
разширява и полето на човешкото съзнание! Измерението на „малкия самотен
човек", „случайно" появил се на Земята, започва бавно да увеличава
обема си, пораждайки афективни трусове. В научния свят се раждат нови
схващания за „материята", която все повече ни се разкрива като
необятност, показваща ни само едно свое късче. Съвременните учени все по-точно
формулират въпросите на т. нар. „парапсихология", която някой ден без
сянка от съмнение ще стане част от физиката. И положително физиката ще е в
основата на нашето възраждане. Може би тогава ще разберем от какво сме
направени, къде отиваме, откъде идваме, в какво „поле" се намираме; може
би ще узнаем също как функционират интуицията, усещането, мисълта, които днес
са само думи, мъчително опитващи се да обяснят непознати за нас факти. Така
вероятно ще бъде построен голям мост между науката, метафизиката и религиите,
като всичко това нищо чудно да ни доведе до опознаването на изцяло и абсолютно
„взаимосвързаната" вселена...
Привилегия за малцина ли е
индивидуализацията?
С други думи: абсолютно
необходимо ли е да предприемем психоанализа, за да постигнем своята
индивидуализация и пълното си себеосъществяване? Разбира се, че не. Ето какво
казва по този повод Мари-Луиз фон Франц: „Когато човешкото същество се обърне искрено
към вътрешния си свят и се опита да се опознае не като предъвква субективните
си мисли и чувства, а като проследи проявите на обективната си природа -
сънищата, фантазмите, тогава рано или късно същността му излиза наяве. Тогава
Азът открива вътрешна сила, която съдържа всички възможности за
обновление."
Следва все пак да кажем, че
нищо не може да се извърши в тази област, преди да бъдат задминати големите
основни етапи:
а) Анимата (у мъжа) и Анймусът
(у жената) трябва да бъдат напълно изчистени от отрицателните
въздействия, които са ги правели разрушителни. Това изисква най-продължителни
усилия, макар сънищата значително да ги облекчават. Условието е, естествено, да
бъдем много внимателни към сънищата, в които се явяват Анимата и Анймусът, както
и към връзката между тях. Явно най-добрият начин е да ги записваме и да
асоциираме възможно най-пълно. Анимата и Анймусът много трудно „се обръщат
налице", защото често подлагат капани, в които мъжът или жената лесно
попадат - любов от пръв поглед, платоническа любов, любовни блянове, еротични
фантазми, донжуанство, прелъстяване и т. Н. Не е проста работа да се ориентира
човек в тази гора от наслади -мними наслади, вярно е, които товарят и тровят
личността, но все пак наслади. И всичко това се повтаря понякога през целия
ни живот с всичките вътрешни и социални поражения, които нанася.
б) Сянката също трябва
да се появи на бял свят. Отрицателната й енергия трябва да стане
положителна като електрически ток, на който сме променили посоката. И това не е
лесно, както вече видяхме.
Но какво да се прави, не можем
да стигнем до върха на триъгълника, преди да насочим двете му страни към него и
да ги продължим, докато се срещнат. Разгледахме един подобен сън.
И тъй като бъдещето зависи от
миналото, на което е неотменимо следствие, тъй като утре започва от днес, тъй
като зрелият човек е наследник на детето, което е бил, тъй като в края на
краищата е по-добре болестта да се предотвратява, отколкото да се лекува,
предлагам ви последната глава от книгата да бъде посветена на детските сънища
и бих посъветвал родителите да им обръщат по-голямо внимание...
В математическия смисъл на
термина - Б. а.
френски философ
(1902-1987), изследвал пространствено-времевата структура на реалното. Автор на
трудовете „Елементи на психобиологията", „философия на ценностите",
„Кибернетика и произход на информацията" и др. - Б. пр.
Френски писател
(1920-1997), съавтор, заедно с физика Жак Бер-жие, на езотеричния труд „Утрото
на магьосника". - Б. пр.
|