Вълкът е едновременно Брат и Прокълнат. Достатъчно е да знаем, че броди наоколо, за да залостим врати и про­зорци. Този страх се дължи не толкова на способността му да убива; става дума за почти свещена тревожност; за древни сънища, които се надигат от дълбините на вре­мето. Те несъмнено ни връщат към разбирателството с вълка в отдавна изгубения рай.

Вълкът е зареден с богата символика; сънищата, в ко­ито присъства, са винаги силно въздействащи. Е ли той просто библейският „Звяр", който се появява внезапно и тайнствено, за да изчезне безследно след изтребление­то? В митологиите вълкът приема ту доброжелателен, ту сатанински образ. Той вижда в тъмното, затова е соларен символ, символ на светлината. Вълкът е самотни­ят герой, който предизвиква преследвачите си. Той е сим­вол на интелигентност и дръзновение. Но той е и онзи, който разкъсва децата, големият лош вълк, върколакът, божеството от преизподнята.

В сънищата ни вълкът има значението, което ние му придаваме. Понякога е част от нас - благотворна или отрицателна. Може да представлява вглъбяването в себе си, оттеглянето ни от другите. Но и да символизира ин­стинкта, на който не съумяваме да дадем външен израз, Би могъл да бъде и „поглъщащо" лице - баща, майка... Или обществена фигура; защото, ако човек за човека е вълк, вълкът рядко е такъв за своите събратя.