Той доста ни навестява нощем и е крайно архаичен сим­вол - на дълбините на несъзнаваното. Дошъл е от нощта на времето, още отпреди потопа. Затова не е чудно, че символизира и мъдростта на дедите и в някои традиции притежава „светлинни" качества.

Но крокодилът е преди всичко чудовището на тиши­ната и неподвижността, на бруталното и светкавично на­падение (понякога го свързват с мълнията). Той ви зав­лича във волните дълбини без никаква възможност за спасение. Символ е на „лошото око", на „предопределе­нието"; в някои зоологически градини посетителите хвърлят монети в ямата, където той сякаш дреме, за да не предизвикват съдбата.

Крокодилът е онзи, който дебне невидим от водния си свят. Той се родее с дракона, варана - други животни, дошли от недрата на вековете. Способен е да потопява и унищожава; затова понякога символизира Великия гос­подар на живота и смъртта.

У човека от Запада сънищата с крокодили почти ни­кога не пораждат приятни усещания. В тези случаи тряб­ва да се слезе дълбоко в несъзнаваното и да се потърсят там лицата, възприемани като разрушителни и пагубни за личността.

'Жена сънува, че крокодил прониква в семейната спалня. Тя се бие с него, но той „изглежда неразрушим" (това са нейни думи). Животното приближава своята паст до сънуващата, която се събужда с писък...

И как няма! Въпросът е: кого или какво представлява този крокодил? Коя е тази „неразрушима" сила, която обитава несъзнаваното на сънуващата и която на всич­кото отгоре прониква в семейната спалня? И ето го от­ново (ама наистина...) образа на „поглъщащата" майка, символизирай от крокодила. Майка, обсипала дъщеря си с укори за това, че я „изоставя", когато се омъжва, уко­ри, които впрочем увенчават двайсет и осем годишното пълно господство над личността й. И - това показва чув­ството за вина на сънуващата - майката прониква в спал­нята, за да захапе отново дъщеря си и да я повлече към наказанието и тревожността.

Такава беше поне версията на сънувалата...