Цвят на слънцето или глината според оттенъка. За хрис­тияните жълтото е цветът на смирението; то намеква, че тялото ще се превърне в глина и прах. Англиканската църква не му придава особено значение. В хералдиката е заместено от златното.

В сънищата жълтото е преди всичко соларен цвят. Цветът на лъчението, на интелигентността и на сияйните сърца. Цветът на Бащата. Чистото жълто е ярко, искря­що и клони към ослепително бяло. Когато изразява Сил­ни чувства, то е в по-топли, не толкова крещящи нюанси, подобно на неподражаемите мазки на Ел Греко. Бледожълтото е знак за тъга, за разочарование; понякога и за нелоялност, за предателство.

Жълтото е „мъжки" цвят. То „доминира" със своето богатство. В златния си вариант олицетворява вечността, вярата и трансцендентното. Впрочем златното има тол­кова нюанси, че не се вмества в границите на определена символика.

Жълтото символизира и края на лятото със сияйните дни, които бележат апотеоза му преди зимата; то е пищ­ното изобилие преди смъртта.

В музиката ярко жълтото се свързва с тръбата; топло жълтото - с рога.