Съставено, както е известно, от жълто и синьо, зеленото при­тежава многобройни оттенъци. То е цвят на равновесието, на почивката; не случайно масите за билярд, че и заседател­ните маси са покрити със зелено сукно. Научно е доказано и въздействието на зеленото върху кръвното налягане.

В древен Египет този цвят се е свързвал с надеждата. В християнския свят той също символизира надеждата, както и желанието за вечен живот. Според Англиканска­та църква олицетворява вярата, безсмъртието, светото кръщение, съзерцанието. В хералдиката е символ на чест, учтивост, надежда, радост. Зеленото е и цвят на любовта и плодородието (то преобладава сред цветовете на земна­та растителност).

В сънищата олицетворява земята и пролетта. Възраж­дането след зимата и дълготрайността. Търпението, очак­ването и непосредствената надежда (а не метафизичната надежда като синьото).

Символ е на майката-кърмилница (като растителност­та), но и на детската и пролетната любов.

Зеленото притежава и злотворни свойства. То е цветът на дълбоките, заплашително тихи и поглъщащи води.

„Зелено като надеждата"? Несъмнено, когато е цвят на земната и щастлива любов, на радостта от урожая и на благополучието на земеделеца. Но зеленото обагря и из­раждането, лудостта, заплахата; традиционно зелени са очите на Сатаната, на фаталната жена... и на котката.

В музиката зеленото се свързва с полското звучене на кавала и английския рог.