•Люсиен сънува, че играе футбол. В същото време седи на скамейките и наблюдава мача. На сакото му е окачен ме­дал.

Две думи за този сън: Люсиен наблюдава сам себе си. Футболистът (Люсиен е чиновник и никога не е играл футбол) представлява екстровертната част, която съну­ващият никога не е осъществил. Още от дете той води са­мотен и уседнал живот; или по-скоро принудили са го да го прави... Станал е чиновник с чиновническо отношение към живота. Но в съня си се вижда удостоен с медал. Дали за­щото покорно е следвал посочените му от други пътища?

Люсиен е твърде затворен, интровертен човек, но само привидно. Той би могъл отлично да изразява чувствата си и да се осъществява в социално отношение - видове поведение, които грижливо е изтласкал и държи в сянка. Виждаме, че футболистът представлява Сянката му, сян­ка, която би могла да се превърне в негова светлина... Да отбележим, че Люсиен изпитва подчертана враждебност към спортистите изобщо, които охотно нарича „господа и госпожи Мускули". Което ни връща към предишния пример.

•Елен-Мари сънува, че преследва в тълпата някаква зло-езична жена, която й е причинила много неприятности. Усеща в себе си убийствена ярост.

За отбелязване е, че тази сцена се присънва на Елен-Мари, след като е гледала филма на Клузо „Доносникът", в който става дума за жена, обвинена, че е писала ано­нимни писма.

В съня си Елен преследва себе си и иска да убие част от себе си. Самата тя в живота обича да клюкарства. В също­то време не понася тази своя част и желае да я изтръгне, но не знае това; не знае и че недостатъците, в които уко­рява другите, са всъщност нейни собствени] Тук става дума за отрицателната страна на Сянката. Ще видим това по-нататък. Засега бих цитирал Мари-Луиз фон Франц^[1]: „Вместо да погледнем в лицето недостатъци­те, които Сянката ни разкрива, ние ги проецираме върху другите, например върху политическите ни противници. По този начин злонамерените клюки изобилстват от проекции."

•Виржиния сънува, че танцува с негър; изпитва едновре­менно голямо удоволствие и силно отвращение. Негърът

е много дружелюбен, възпитан, внимателен. Той танцу­ва (по думите на Виржиния) като „горска лиана".

Коя е Виржиния? Жена, блокирана в стереотипното си поведение; жена, която (и в този случай) е изтласкала екстровертната си природа. Майка й не допускала ни­каква себеизява, никаква проява на чувства. А Виржи­ния, която в същността си е силно екстровертна, е много импулсивна, „инстинктивна" жена и би могла да прели­ва от жизненост. Но уви...

И ето че нейната Сянка й се явява насън. Какво пред­ставлява негърът? Естественият, инстинктивен, близък до природата и до нещата живот, както и, съвсем оче­видно, Сянката (заради цвета си), Въпросната Сянка не е чак толкова изтласкана - тя е „близо" до Виржиния, държи се възпитано. Виржиния би могла да си я възвърне сравнително лесно. С малко помощ.

•Жан сънува, че върви из гората и преследва едри майму­ни, които иска да опитоми.

Същият тип сън; Жан търси в гората (несъзнаваното му) загубена част от себе си, представена от едрите май­муни (инстинкт, свободен живот). Отличен знак - той иска да ги опитоми, тоест да ги сближи със себе си.

•Мари-Клод сънува сина си. Обсипва го с укори за облеклото му, за дългата му коса, за безгрижния начин, по който гледа на живота. Заедно с това му показва свои снимки като дете с думите: „Ако мислиш, че животът ми е бил лесен!"

Да преведем веднага - Мари-Клод тайно завижда на сина си. Самата тя е изтласкала много неща и изпитва страх от живота, който я подтиква към сковано поведе­ние, основано на строго установени принципи. Така че синът е Сянката на Мари-Клод. С помощта на психоана­литика тя ще успее да преоткрие своята „хипарска" стра­на, която й вдъхва ужас, но която представлява истин­ският потенциал на всяко човешко същество.