Да се върнем сега на средствата за разкриване на Сянка­та. Сънуващият мразеше скитниците и останалите „отрепки". Но в същото време и без да го осъзнава, би дал живота си, за да е един от тях и така да преоткрие основ­ното съдържание на детството си.

Той ненавиждаше и всеки авантюрист, всеки плейбой, всеки по-освободен човек. Изброи ми сума ти киноактьори, които не можеше да търпи - актьорите, играли Джеймс Бонд, бяха първи в списъка!

Сега вече знаем, че този мъж бе обсебен от свободна­та част на личността си, която държеше в сянка и проецираше върху „авантюристи" и други „скитници в жи­вота". Всъщност мразеше себе си, задето бе позволил да го затворят в система, от която нямаше излизане.

Но се яви сънят...

Така че крайно интересно е да видим какво не харес­ваме у другите, какво мразим, към какво изпитваме враж­дебност; да си спомним за хората, които ни дразнят, за които казваме „бих му извил врата" или „не мога да го гледам". Не е зле и да си дадем сметка какви критики не понасяме, когато идват от хора, за които твърдим: „Той не струва повече от мен; той ли ще ми каже?" Защото много е възможно, ако действаме така, да се докоснем до част от Сянката си... И така да я превърнем в полу­сянка. Това ще е първата голяма крачка...