Струва ли си усилията?
Да, струва ли си да си даваме
толкова труд, за да тълкуваме сънищата, за които много хора все още смятат, че
са нещо като изопачена мисъл?
Както във всяко нещо, и тук не
трябва да се прекалява. Не бива да се смята, че сънят е единственият ключ към
себепознанието и единственото средство за оползотворяване на скритите ни
възможности. Защото тълкуването на сънищата е придобило достатъчно значение,
за да се изкушим да .преувеличим стойността на съня и въздействието му върху
дневния ни живот.
Така че нека поставим нещата на
местата им. Както вече обясних, първото условие е да усещаме съня като
важен или като зареден със смисъл. Сънят трябва да се разглежда като
привилегия, още повече, че човек не носи за него „морална отговорност". Да
си сам със себе си и заедно с това откъснат от себе си, не е ли това истински
подарък?
Сънищата съдържат образи с
многобройни значения. Някои от тях разбиват бариерите, които ни пречат да
осъзнаем проблемите си през дневния живот. Сънят е теренът, на който „се
борят" „най-долните" и „най-благородните" тенденции у човешкото
същество. Той осигурява поле за плодотворни изследвания на всеки, който желае
да бъде онова, което е дълбоко в себе си - свободен човек, способен да обича и
да бъде обичан, да дава и да получава, като възможно най-малко се страхува.
Това е особено вярно, като се
има предвид, че някои сънища задвижват Анимата, Анимуса и Сянката, от които
могат да избликнат буйни потоци от енергия и свобода без тревожност.
И ако след упорито тълкуване и
„премидане" сънищата ни предоставят максимум информация, защо пък да не
положим известни усилия?
Стойността на тълкуването
Както всеки знае, дадено
музикално произведение може да се изпълнява по много начини". Различните
диригенти или инструменталисти му придават различно оцветяване, ритъм и сила в
зависимост от личните си възприятия.
Вероятно идеалното би било
произведението да се разчете така, както е предвидил композиторът. Но в практиката
- и при равни таланти - във всяко разчитане има нещо стойностно.
При сънищата също съществуват
различни начини на разчитане, на тълкуване. Как да определим кое е правилно и
кое не?
Съвместната работа
Психоаналитикът, комуто са
изпратили описание на сън, явил се на непознат човек, в никакъв случай не може
да го разтълкува пълно и правилно. Сънят е част от общия контекст на личността
и никога не бива да се разглежда отделно.
Така че съвременните начини на
тълкуване могат да се приложат пълноценно само с помощта на сънувалия. Както
знаем, смисълът на символите зависи от личността, която ги произвежда. Тук
именно тълкуванията могат да се различават в зависимост - между другото - от
вижданията на двамата гиганти на психоанализата Фройд и Юнг.
Ето един кратък сън на
трийсетгодйшен мъж, който се поддава на две явно различни, но допълващи се тълкувания.
Първото е извършено според подхода на ФРОЙД, второто - според този на ЮНГ (и
двете със сътрудничеството на сънувалия).
- Поддържах сексуални
отношения с много красива и невъобразимо чувствена жена. Достигах до екстаз,
невъзможен в истинския живот. Но постепенно започнах да схващам, че жената е
проститутка.
Първи подход (по Фройд)
Сънят като че ли изкарва наяве
сексуалните и афективни изтласквания. Е него има и компенсиране на
невъзможността за сънуващия да поддържа подобна връзка в действителността.
Само че „сексуална" или афективна връзка? Най-важното впрочем е, че в съня
имаме реализиране на едиповия комплекс. Проститутката изобразява
майката на сънуващия. Последният сякаш казва: „Майка ми, чиято любов
желая изцяло, абсолютно и без да я деля с никого, с която бих искал да
осъществя почти космично сливане, майка ми е само една проститутка, след като
ме „мами" с баща ми, след като „се отдава" на съперника ми..." Този
сън изразява всъщност дълбоката носталгия, характеризираща непреодоления
едипов комплекс.
Така че става дума за сън на
„изтласканото желание" през дневния живот, което излиза на повърхността нощем...
Втори подход (по Юнг)
Подходът на Фройд свежда съня
до неговата в случая основна точка - едиповия комплекс.
Юнг би приложил разширен
подход. Това не означава, че първото тълкуване е погрешно, напротив. С него
трябва да се започне! Тогава второто ще е негово продължение, разкриващо и
други хоризонти.
За забелязване е впрочем, че
самият сънувал говори за почти космично сливане, с което излиза извън
рамките на първия подход. Затова нека пренебрегнем „гениталния" аспект
на съня и да разгледаме афективния му смисъл.
Освен изтласкването сънят
изразява и силно желание за „сливане" с майката. Какво означава това?
Едиповият комплекс е по природа „религиозен" комплекс, тоест комплекс на
единението. Да се стопиш „вътре" в майката ще рече да изчезнеш сам по
себе си, за да станеш част, от Живота (символизирай от майката) и от вселената.
В този смисъл никой едипов комплекс не може да бъде преодолян. Винаги остава
носталгията по Изгубения рай...
Все във връзка с различията в
тълкуването, ето накратко на какво се дължат те.
Според Зигмунд Фройд...
Човек не избира съдбата си -
животът на Фройд е бил обратно пропорционален на гения му. физическите и душевните
страдания не го отминават. Клеветата непрекъснато го преследва. Загубва
двамата си синове през войната от 1914 г. Заболява от рак на гърлото. Но продължава
работата си, поддържан от жаждата си за знания, от предаността си към
пациентите и от огромната любов, която носи в себе си. През целия си живот е
обект на злостни атаки. Защото този човек за пръв път в историята открива и се
осмелява да разбули тайните сили, движещи човешкото същество, като същевременно
прилага своите открития и към себе си. Фройд отваря „варосаните гробници"[1].
Говори ясно и научно за изтласкването, за сексуалните табута при децата и
възрастните. Позволява си - по онова време! -? да развее като знаме прословутия
едипов комплекс, тази вечна пружина на човешкия живот...
И днес още много хора считат
Фройд за чист „материалист" или за човек, „обсебен" от сексуалността
като единствена мотивация на човешкото същество.
Само че самият факт, че е
придал на инстинкта универсален характер, го превръща почти в метафизик. Ай
твърде често се забравя, че въпросната „сексуалност" е само непосредствен
израз на афективните явления... чиято първа цел е да се установи „връзка"
с другия, дори с вселената. Което ни води твърде далеч от „чистия материализъм"
на Фройд...
• Фройд и сънят
Фройд разглежда обикновено
личните и инфантилно-сексуални основи на индивида. За него сънят
отразява неразрешени (или зле разрешени) конфликти от детството, изкарва на
бял свят различни изтласквания, разкрива непризнати и често неосъзнати желания.
• Един разпространен сън
Често се случва да сънуваме смъртта
на някой близък. В общи линии това означава, че като дете сънуващият е
желаел тази смърт, но е изтласкал желанието си като несъвместимо с морала. Този
вид сън може да свидетелства също, че в момента желаем даденото лице „да
умре". Но трябва да се знае, че детето не разбира смъртта. За него
тя е синоним на „премахване на онова, което му пречи". Фройд смята, че
обект на подобен сън е родителят от същия пол - синът сънува смъртта на
баща си, дъщерята - смъртта на майка си. И това е нормално от
гледна точка на едиповия комплекс - синът иска майка му да
е само негова; дъщерята желае баща й да обича само нея. И сънят
просто отстранява родителя, който пречи. Логиката е неоспорима!
Когато обаче възрастният сънува
смъртта на свой близък, това означава че: а) сънуващият желае даденото лице да
се махне от пътя му по една или друга причина; б) сънуващият „причинява
смъртта" на лицето в себе си, откъсва се от него.
•Тясното тълкуване
Обикновено Фройд се ограничава
с индивида и разглежда само него. Остава в рамките на „личното". Не се занимава
с надличностното или универсалното. Тоест тълкуването му „естеснено". То насочва
обстоятелствата от съня към една-единствена точка - детските основи на
сънуващия (докато Юнг, както ще видим, разширява тълкуването).
Според Фройд сънят често
изразява желания. Или поточно представлява осъществяването - чрез отпускането
по време на сън - на изтласкани желания. Ще припомня, че изтласкването е
напълно неосъзнато. Човек може да изтласка през живота си хиляди усещания или
чувства, но не знае нищо по въпроса. Той върши това, защото дадено усещане,
дадено желание, даден спомен са му до такава степен непоносими, че рискуват
опасно да нарушат равновесието му. Следователно изтласкването е защитен
механизъм. Независимо от това всичко изтласкано е заредено с енергия, „върти
се" в тъмницата на несъзнаваното и предопределя голяма част от човешките
действия. В съня защитата е почти нулева, съзнанието е било отбой. Капакът на
несъзнаваното се вдига и изтласканото излиза на бял свят, но винаги под прикритието
на символите.
•Задоволително ли е тясното тълкуване?
Ако
човешкото същество се сведе само до детските му съставки, тo
би загубило измеренията си и би
се превърнало в изолирана точка във вселената, където всъщност всичко е
свързано! И ако някои психоаналитици все още така стесняват човека, грешката
не е на Фройд.
Според Карл Густав Юнг...
С Юнг методът на тълкуване на
сънищата значително се промени. Докато Фройд изисква сънувалият да „асоциира"
свободно, Юнг въвежда сътрудничеството с психолога. Аналитикът вече задава
въпроси. Така асоциациите се свеждат до най-основните, след което биват „разширявани".
Ако даден образ от съня изглежда важен, сънувалият се връща .на него, после
преминава на друг. Аналитикът подхожда с убеждението, че не знае за съня повече
от пациента си. Така че става дума за тълкуване с обединени усилия. Фройд би
казал: „Разсъждавайте свободно по тази или онази част от съня." Юнг би
попитал: „Какво буди у вас това или онова? За какво ви напомня еди-кое
си?"
Така символът от съня се
превръща в начало, а не във финал.
Сън с две тълкувания
Сънуващият е мъж на трийсет и
пет години, инженер-химик. Има с три години по-възрастна
сестра. Показа ми нейна снимка от детството й - прекрасно петнайсетгодишно
девойче, достойно за четката на Ботичели... Ето съня:
-Бавно се разхождах в някаква
градина. На едно дърво забелязах неподвижно насекомо, нещо като огромна
богомолка. Събудих се. Тресях се от страх.
И това е всичко. Какво може да
се изтръгне от този сън, така дълбоко развълнувал човека?
Първо тълкуване
То бе извършено без моята
намеса или почти. Просто приканих сънувалия да „асоциира" свободно. Не му
бе трудно да посочи основните образи. Колкото до останалото, ще видим
по-нататък. Да чуем асоциациите му. Премълчавам... мълчанията му за улеснение.
•ГРАДИНА.... градина. Бях на
дванайсет години, времето на снимката. Моята градина. В нея имаше дървета.
Дървета... страх, когато се стъмни... но колко хубава беше сестра ми! Много
повече... как да го опиша?... Ужасно беше това насекомо; защо, да му се не
види, откъде-накъде се намираше в градината ми? Богомолка... смърт, неподвижност,
кошмар... Ще й посветя някоя и друга асоциация, заслужава си!
•БОГОМОЛКА. ...отвратителна
гадина. Заплаха. Нещо като миниатюрен крокодил. Не помръдва, като мъртва е, и
изведнъж - хам. формата им е почти човешка, затова сигурно изглеждат толкова
тайнствени. Убиват мъжкия след любовта. Големи мръсници са. Да продължавам ли?
- Аналитикът:
А ли да!
-... добре, какво
остава?Дотук нищо особено. Остава градината ми.
•ГРАДИНА..., ах, градината
ми! Шибой, пламъчета, карамфили... Ухание на любов и мечта. Вглъбяване.
Безкрай. Знаете ли?Безкрайно обичах сестра си. Тя замина за Америка, когато се
омъжи. Оттогава не съм я виждал. Какъв смисъл има?... Моята градина беше
тайното ми място. Мястото на детската ми любов. Беше като жена. Аз... там чаках
сестра ми с часове. Щеше ми се да не съм момче, за да мога да спя в обятията на
сестра си.
Какво „ожънахме" дотук?
Малко нещо. На дванайсет години момчето било „влюбено" в сестра си. Това е
нормално. Да се поставим на мястото му. Дванайсетте години са наистина
времето на безкрайната любов, споменът за която остава през целия живот. Само
че тук е ставало дума за сестра. Тоест понятието „кръвосмешение" е бродело
наоколо с чувството за вина, което предполага. Още повече, че момчето е било
възпитано в духа на пуританската религия. Значи, от една страна „безумното желание"
(изразът е на мъжа) да обича плътски сестра си; от друга - табуто, наложено на
кръвосмешението, възприемано като „чудовищно". Кой би могъл да му каже на
неговата възраст, че желанието му е абсолютно нормално само по себе cut И на
кого би се осмелил да се довери?
Всъщност налице е нещо като
едипов комплекс; майката е била заместена от по-голямата сестра, достатъчно
млада, за да остане близка с момчето, и достатъчно „възрастна", за да
представлява за него „жената".
Накратко сънят изразява:
а) кръвосмесителна любов;
б) желание за „кастриране"
и наказание (богомолка-та, която чака в градината, готова да го унищожи). Тези
две „заключения" бяха направени от самия мъж.
Добре; но защо сънува този
сън сега, на трийсет и пет години! Трябва да се признае, че дотук
тълкуването му не води доникъде. Вярно е, че въпросният инженер все още не се е
оженил. Дали този факт обяснява нещо? И защо сънуващият продължава да търси
идеалната жена и все не я намира?
Да опитаме да позадълбочим
нещата. Не смятайте впрочем, че винаги така „издребняваме", когато тълкуваме
сънищата. Просто точно този сън бе направил дълбоко впечатление на сънувалия
го, който сам настояваше да се връщаме на него.
Второ тълкуване
Този път аз насочвах
асоциациите.
- Да се върнем на градината от
съня ви. За какво още ви подсеща тя?
- За МОЯТА градина. За МОЕТО
детство. За МОЕТО убежище. За МОЯТА нежна мечта. За моята нежна сестра. Виж
ти, странно! За застиналата ми душа. Там се чувствах като алхимик - чаках
нещо да се случи... Попивах безвремието.. Участвах.
-В какво?
-В света, във вселената. Още
тогава мечтаех да стана химик, за да разкрия тайните на нещата...
- Много
настоявате на притежанието: МОЯТА градина и тъй нататък...?
- Вярно, не си бях дал
сметка. Но да, струва ми се, че нещо, принадлежало на детството ми, е останало
непроменено у мен. Сестра ми е в центъра, разбира се. Тя се слива с МОЯТА
градина. Дълбоко се вълнувам, когато вдъхвам уханието на обичките и
карамфилите. Цялата ми душа е в тях... Това беше моят рай, моята любов, сестра
ми беше моята любов...
Да се опитаме да разберем
основното. И да прегледаме символиката на главните елементи в съня:
•ГРАДИНАТА. Тя е универсален
символ на Земния рай, център на Космоса. Универсален образ е и на Небесния рай
и на духовните състояния. Да си спомним само за Персия, където градината е била
основна метафизична тема и са й посвещавали специални музикални произведения.
За нашия сънуващ градината е олицетворение на блаженството, тя е мястото за
разходки на избраника, като в случая избраникът е любимецът на сестрата, а
градината е неин образ.
Впрочем младият мъж ми цитира
прекрасен стих от „Песен на песните":
Градина затворена е сестра ми,
невестата,„ Извор затворен, източник запечатан[2].
Ето как доста се отдалечихме от
„кръвосмешението"! Дори стигнахме до антипода му. Разбира се, че момчето е
„влюбено" в сестра си. Но какво означава това? И каква е символиката на
сестрата?
•СЕСТРАТА. Тя е
„двойникът" на момчето (изобщо). Тя е огледалото му. Сестрата често
представлява душата на мъжа, Анимата му. „Опакото" му. Брат и сестра, кои-
то прекрасно се разбират,
образуват нерушимо единство, образуват цялост. Това са съединените Ин и Ян,
одобрените хоризонталност и вертикалност. Това е съюзът на
противоположностите; две същества, слети в едно. Между брат и сестра понякога
съществува огромна любов. Но тук идеята за кръвосмешение е по-слаба - сестрата
не е майка. Затова сексуалните отношения (в афективен смисъл!) между брат и сестра
са толкова разпространени. За нашия сънуващ сестрата е Анимата от детството с
цялата носталгия, породена от това, че я е загубил, преди да я вгради в
личността си, дотолкова, че му е било невъзможно да се ожени...
•БОГОМОЛКАТА. В един момент пациентът
ми каза:
- Странно... мисля си за жена,
която се моли Богу...
Може би говори каквото му дойде
наум? Ни най-малко. Тук имаме смесване на чувство за вина (поглъщащото
насекомо) и на „религиозност", на единение (жената-сестра, която го
свързва със вселената).
Каза ми още:
- Усещах богомолката като
почти свещено животно, заплашителни несъмнено, но и ритуално, вечно застинало,
като икона...
Имаше ли полза от този сън?
Голяма. Мъжът си даде сметка за
това, което напълно му бе убягвало - че непрекъснатият му стремеж да намери
„идеалната жена" се дължи на заровената му в носталгичното минало Анима.
Че истинската жена изобщо не го интересува. Че сестра му, която до такава
степен е била част от него, буквално го е разрязала на две с женитбата си. И
че измъчван от това раздвоение, той бе пренебрегнал мъжката си страна, за да се
превърне в типичен представител на мъжа с отрицателна Анима - капризен,
феминизиран, раздразнителен, тираничен, макар и външно много мил. И че всичко
това би могло да го доведе до хомосексуалност.
Да обобщим...
За Фройд несъзнаваното е
обикновено нещо като „кошче за боклук", в което хвърляме изтласканите и
непризнати желания. Това е вярно в много от случаите; човек бързо забравя
онова, което го кара да страда - или поне си мисли, че го е забравил. Но
съществува рискът някой ден всичко да изплува на повърхността под въздействието
на различни обстоятелства и така да се осъществи добре познатата максима: онова,
което сме оставили в миналото, ни чака в бъдещето.
Пак според Фройд несъзнаваното
е резервоарът, в който трупаме отпадъците от дневното ни съществуване, а сънят
е „субпродукт" на личния ни живот. Докато според Юнг чрез сънищата
си човек полита към надличностни измерения, чието значение понякога е огромно.
„Варосани гробници, които отвън се виждат
хубави, а отвътре са пълни с мъртвешки кости и с всякаква нечистота"
(Евангелие от Матея, 23,27) - Б. пр.
Песен на песните, 4,12. -
Б. пр.
|