Както и мъжката Анима, женският положителен Ани­мус може да премине през различни стадии - от „възхо­да" си до пълното си осъществяване и вграждането си в личността.

В сънищата вече не се срещат опасни мъже, това е ясно! Изчезват мъжките групи; мъжът се явява сам.

Най-често става дума за: - рицари, аристократи, принцове и крале; - киноактъори, известни със своя ум и доброта;

- герои, ту романтични, ту съвременни;

- космонавти, пилоти и пр.

В сънищата жената с положителен Анимус вижда и себе си:

- тя пилотира самолет, кораб... -упражнява традиционно мъжки професии...

Тук е важно да се разбере дали наистина става дума за Анимус в процес на хармонично осъществяване или за „фалическа" потребност и свръхпретенции.

Сънят на Пол (трийсет и пет годишна)

- Бях театрална актриса. Намирах се на обля­на в светлина сцена. Отлично импровизирах и говорех с голяма лекота. Съпругът ми седеше в залата, гледахме се и се усмихвахме. Забелязах, че и залата беше ярко осветена. Чувствах се много щастлива, много спокойна...

Да отбележим, че Пол вече не е „зрителка" в живота, а актриса. Освен това тя е социално осъществена, тъй като тук театърът представлява обществото. Импрови­зира, тоест нарича свои думи, а не рецитира чужд текст. Забележителна е и лекотата, с която го прави. Съпругът й е зрител, но никой от двамата не е в сянката на другия - навсякъде е светло.

Този красив сън показва, че вътрешният живот на Пол еволюира към осъществяване на Анимуса й.

Други сънища                           

Положителният Анимус поражда сънища, в които се явя­ват „високопоставени лица" като държавни глави, учени, писатели или известни със своята духовност мъже.

Разбираемо е обаче, че мъжът може да изчезне от съни­щата. Тогава Анимусът бива представен от мъжки сим­воли - например вятър, полъх, или от линейни или от­весни предмети: пътища, кули, саби, дървета и пр.

Сънят на Люсиен (40 г.)

- Виждах голямо, много равно пространство. Доста далеч, но твърде близко до мен, до моя Аз, се издигаше бяла кула с учудващ брой прозорци. Много хора отиваха към кулата или се връща­ха оттам. По прозорците се развяваха ярки зна­мена.  

Да отбележим като начало празничната атмосфера -знамената по прозорците. Вторият елемент е явно кула­та - отвесен, изправен, фалически предмет. Но тази кула не е агресивна; тя е бяла - знак за духовност и покой. Издига се като символ на единение, като „пазителка", като „център". Служи за ориентир в пространството. Представлява и сигурността, към която отиват и откъ­дето идват хора (социален елемент). Освен това има много прозорци, които гледат към света и пропускат светлина­та.

В случая с Люсиен и на този стадий на еволюцията й става дума за много красив сън, обединяващ мъжкия по­люс (Анимуса) и женствеността (равното пространство). А и нали Люсиен чувства кулата близка до своя Аз?

А ако жената се омъжи за своя Анимус?

Тогава възникват същите трудности като при мъжа, срещнал своята Анима. Ако жената се омъжи за проек­цията на Анимуса си, тя влиза в съюз със собствения си мъжки полюс, проециран върху мъжа. И тук опасността е голяма. Успее ли жената да освободи Анимуса си, про­екцията ще се пропука. И кой знае какво ще се разкрие под нея...

А ако Анимусът остане неосъзнат и жената се омъжи за неговата проекция? Би могло да се каже, без много да задълбаваме, че се е получила влюбена и идеална двой­ка (стига проекцията да не бъде оттеглена). Жената оба­че попада в пълна афективна зависимост от мъжа, тъй като Анимусът й (съзидателност, цели, планове, осъщест­вяване, екстровертност, социална роля и пр.) е подчинен единствено нему. Тогава тя си остава влюбено момичен­це, но все пак момиченце. Само че, както ми възрази веднъж една подобна жена (а кой знае колко такива има!): „В края на краищата нали съм щастлива?"