Положителната Анима преминава през два стадия - ко­гато все още съществува сама за себе си и когато „се впис­ва" в личността и става част от нея. Знам, че е много трудно да се разбере това с разума, но Анимата нанася достатъчно поражения и предизвиква твърде много дра­ми (влюбване от пръв поглед, което оставя само горчива утайка, любовни триъгълници, мъже, които се самоунищожават в нелепа „любов", безумна и разрушителна връзка и пр.), за да не се спра на нея по-подробно.

Първи стадий на положителната Анима

Жената вече не изглежда застрашителна, нито тъмна. Образът й просветлява. Става носталгичен, нежен, прик­рит, тайнствен, романтичен. Но Анимата все още е не­осъзната, все още е заровена дълбоко в подземията на личността. И понеже е неосъзната, тя бива проецирана. Тогава се явяват ето такива сънища:

-Сънувах девойка; тя ме гледаше нежно; изпитвах чув­ство за безкрайност...

-Сънувах, че тихо чета стихове, в които се говореше за очакваща ме млада жена...

-Сънувах жена в бяло в някакъв парк...

-Сънувах, че чакам параход; на мостчето стоеше хуба­ва и тъжна жена; виждах само нея...

-Сънувах градина; беше през есента; две жени бавно се разхождаха; едната ме гледаше; изпитвах усещане за сил­на любов....

-Сънувах господарка на замък...

-Сънувах млада жена инвалид, за която се грижех; оби­чах я безумно... (Да си спомним тук за безбройните видо­ве Анима във филмите на Чарли Чаплин с копнежа и тъгата, които вдъхват.)

-Сънувах, че държа в прегръдките си непозната жена; беше чудесно...

И тъй нататък. Този тип сънища са толкова разпрост­ранени, колкото е жаждата за щастие при мъжете... Това е стадият на очакването, на несъзнателното търсене на Себе си. Мъжът се търси... и рискува да се намери, но не в себе си, а навън. Тогава става опасно.

•Когато проекцията се извършва върху жена...

- Знам, че някъде на света ме чака моята голяма лю­бов... - ми казваше един мъж. Всъщност всеки мъж на земята би могъл да произнесе тези думи, тъй като всич­ки изпитват един и същи копнеж.

Когато Анимата се развива възходящо, „голямата лю­бов" броди наоколо. Двете са свързани като планетата и спътника й. Тук няма какво повече да добавим. Къде е границата? Кое е истинското? Ако има проекция, кога тя съответства на действителността и кога не? Възмож­но ли е дадена жена до такава степен да прилича на Ани­мата на мъжа, че да се слее с нея? Какво става, ако мъжът се ожени за проекцията на своята Анима? Защото същест­вуват прекрасни съюзи Мъж + Жена + Анима, но има и направо катастрофални. Да се опитаме да сложим мал­ко ред в тази бъркотия.

Тъй или инак, Анимата идеализира жената, върху коя­то е проецирана. Това е началото. Ако жената „пасва" на този идеал, тя е наистина онази, която „мъжът е чакал открай време", за която „е знаел, че съществува някъде на света". Но това се случва не по-често от снеговалеж през юни.

Ако жената на отговаря на проекцията, „голямата лю­бов" бързо рухва с целия вътрешен тормоз, до който води това.

Но във всички случаи възходящата Анима дарява мъжа с ново виждане за живота и нещата, различно от пре­дишното. Мъжът се превръща в истински „радар". „Късметът" се появява; чисто и просто защото, усещай­ки хиляда пъти повече неща, той застава хиляда пъти по-често на пътя на обстоятелствата. Възприятията му ста­ват „панорамни". Енергията му значително се увелича­ва. Той вече е способен да достигне момента, в който Анимата му окончателно ще се е издигнала на повърх­ността.

Втори стадий на положителната Анима

И този процес е трудно да се обясни с думи. Ето един сън на мъж. Ще видите, че, общо взето, изглежда обикновен. И все пак това е сън за полетяла нависоко Анима...

-Намирах се е градина. Лежах на тревата. Едно малко момиченце (десетгодишно?) ме бе възсед-нало като конче. Повтаряше ми по три.пъти, ритмично като песен: „обичам те, обичам те, обичам те", а аз му отговарях по същия начин и в същия ритъм „обичам те, обичам те, обичам те"... Беше божествено, чудно, незабравимо, ня­как космическо... Достатъчно ми е да си спом­ня за този сън, сънуван преди година, за да по­чувствам същия прилив на енергия и радост като тогава!

Тук Анимата е „проецирана”^[1] не върху жена, а върху момиченце. Сънуващият отново влиза във връзка с ос­новните ценности на живота с неговите възможности и обещания. Преоткрива усещанията от детството. Да отбележим и тритактрвия ритъм (ще видим по-нататък зна­чението на числото 3), Който напомня и трите самолета от съня в началото на книгата. Това е сън, насочен ди­ректно - без никаква сантименталност - към Любовта.

Други символи на възходящата Анима

Логично е да открием сред тях символи и на отрицател­ната Анима; но те са „обърнати". Там бяха наопаки, тук са налице....

В сънищата става дума за:

-долини; те са вълшебни, плодородни, бликащи от обе­щания; истински земен рай, долината е образът на жен­ствеността в нейната мощ и принадлежността й към уни­версалното;

-градове; хармонично застроени, пролетни, те символи­зират радостта от живота;

-равнини; те са безкрайни, проходими, често озарени от меко слънце.

Срещат се още:

-води, заискрили с цветовете на дъгата или бълбукащи по камъните, течащи реки, по които плават лодки, раз­ноцветни фонтани, извори с жива вода.

И също:

-блестящи саби като Дюрандал на Ролан^[2], статуи, ко­ито оживяват и започват да танцуват...

Такива прекрасни неща извират от обновената душа.

За да завършим...

... и да се върнем на неосъществената Анима, ще цити­рам два стиха, които добре я изразяват:

Възлюбените често в огледалата взимат миража за лицето на своята любов...

... но ще приведа и един лесно разбираем сън с осъщест­вена Анима:

- Намирах се на панаир или на някакъв празник. Млада жена седеше на стол в един ъгъл; отпра­вих се към нея. Никога не я бях срещал, но я поз­навах. Тя се изправи, изчака да се приближа и ми каза: „Отдавна съм в теб...". После си тръгна; знаех, че никога повече няма да я видя...