•Да се спрем най-напред на проекциите върху жени.

Ще забележим, че образите на отрицателната Анима по­някога съвпадат с образите, символизиращи отрицател­ната майка; това е логично. По-нататък ще срещнем ня­кои от тези символи в положителен вид.

Ето някои откъси от сънища на мъже, фигуриращи в документацията ми. Почти няма да коментирам, тъй като сънищата са доста ясни.

•Робер сънува, че някаква проститутка му прави знак. Улицата е тъмна, едва осветена от старомодни фене­ри. Той тръгва с проститутката.

Тук имаме:

-проститутка: това е класически образ на отрицател­ната, разрушителна Анима; тя развращава мъжа, тласка

го към падение; приема и „позволява" всичко, стига да и платят;

-улицата: тя представлява тъмнината на несъзнаваното у Робер; само слаба светлина се процежда от минало­то (старомодните фенери).

•Морис сънува, че някаква жена го чака. Не знае къде е това. Но жената стои неподвижна. Морис се чувства ско­ван, парализиран. Наблюдава своето „видение", загърна­то в много дълга черна пелерина. После жената сяда. Морис се отправя към нея.

Тук откриваме:

-жената „запленява" сънуващия със своята неподвиж­ност; с това тя напомня за Лорелай^[1] и други легендарни образи, които привличат пътешественика към смъртта; -жената носи черна пелерина, което я прави още по-тайн­ствена и привлекателна.

•Жак сънува магьосница - млада и красива. Тя му пред­сказва бъдещето. После изведнъж Жак се озовава в кола, която се носи с пълна скорост по път с много завои по­край пропаст.

Същият вид символика.

•Доминик сънува разрошена жена, която му открадва пари.

Същата символика. Отрицателната Анима се обръща срещу сънуващия и отклонява енергията му от нормал­ните цели.

•Симон сънува, че танцува с пияна жена. Все тази отрицателна Анима, която принизява мъжа.

лодкарите и те се разбивали в ед­ноименната скала по течението на Рейн. - Б. пр.

•Жак сънува чернокоса жена, която се разхожда сама в някакъв парк. Той я гледа отдалеч „запленен" (отново!). Символиката на Лорелай, на сирените, мамещи и смър­тоносни.

•Пол сънува порнографски сцени, долнопробни оргии. Из­питва „тъжно щастие".

Тук става дума за отрицателна Анима, но присъства и символиката на оргията.

Така че образите на отрицателните жени често насе­ляват сънищата. Те могат да бъдат и статуи (замръзна­ла Анима), грозни и мръсни вещици, кабаретни певици, сводници, стриптийзьорки, жени-сфинксове, цялата гама от тайнствени и фатални жени, от жени-предмети...

Отрицателна Анима, проецирана върху места или пред­мети

Не един подобен случай вече цитирахме в тази книга. Често срещани места и предмети са: -долините; обикновено те са „женски" с мекотата си и с хармоничните си извивки. Като отрицателна Анима до­лината е пуста или опожарена, или заснежена. Вдъхва безнадеждност. В нея не може да се намери никаква хра­на. Долина на самотата, в която пътешественикът се из­губва. Тук всяка надежда е мъртва. -равнините; те са голи и безплодни. Понякога са тайнстве­но осветени от луната. Липсват ориентири. Също като долините олицетворяват самотата и загубата на личността; -корабите; в отрицателен смисъл те могат да символи­зират „майчината утроба", в която човек се приютява, за да избяга от живота. В някои сънища корабите са разне­битени, зле оборудвани. Вътрешността им е в окаяно състояние. Боята се лющи. Килът е пробит. Платната -продрани. Понякога кораби-фантоми бродят в открито море. Срещат се и съдове, завинаги закотвени в приста­нището, без надежда за отплаване. Или пък такива, които се отправят към места, откъдето няма връщане - като в съня в началото на тази глава;

-къщите; те са важен символ; различните им нива пред­ставляват нивата на личността. Къщата е от областта на жената или майката, но и на вътрешния живот. Като от­рицателна Анима тя се явява в злотворния си аспект. Може да е застинала в миналото. Или да е старомодно буржоазна, архаична, мъртва. Да е оградена с изоставе­на, запустяла градина. Отрицателната къща е отчайва­що празна. Таванът и мазето вдъхват тревожност. Стълбите са мръсни, порутени или не водят наникъде...

Сън с къща (на мъж на двайсет и осем години)

- Току-що съм си купил къща. Показват ми я отдалеч. Намира се сред нещо като пейзаж от вълниста ламарина. Виждам децата си да са­дят борчета от пластмаса...

Най-странното в този сън е „вълнистата ламарина". Тя напомня no-горе цитираната долина, но изпразнена от жизненото й съдържание, от всякакъв чар, от всякак­ва привлекателност. Изглежда, че Азът на сънуващия (= къщата) се намира в центъра на почти мъртва (или из­тласкана) Анима. Като капак на всичко децата му - оли­цетворение на живота - садят изкуствени борчета... след като борът е символ на вечност. И тук надеждата я няма никаква!

Не ни ли напомня това за Аполинер?

Колко е бавен на живота потока и колко надеждата е жестока.

-градовете; обикновено те са символи на майката или на Анимата. Да повторим, че в града има жители (деца­та) като в корема на майката. В качеството си на отри­цателна Анима градът се усеща като враждебен, поква­рен, шеметен. В сънищата от моя архив често се появява Лос Вегас, корумпиран от хазарта град.

Сън с град (на петдесетгодишен мъж)

- Присънва му се, че броди из непознат град. Търси къща­та на свои приятели. Пита за пътя си жени полицайки. Те го насочват към далечно място. Пред погледа на съну­ващия се очертават сградите на Бразилия, които е виж­дал на филм.

Това не е Лае Вегас, а Бразилия, град, който тук се явява като изгорен от слънцето, разположен сред пусти­ня, недовършен и замръзнал в" някаква футуристична без­надеждна вечност. И все пак сънуващият търси центъра на своята собствена личност (къщата на приятелите), който ще му донесе сигурност. Жените полицайки пред­ставляват „униформената" му и лишена от гъвкавост Анима, скована в Свръхаза.

-градините; таен кът, където човек размишлява, участ­ва във вътрешния си живот; като отрицателна Анима гра­дината е вледенена, изоставена, зимна, мъглива. Тя на­помня известния стих:

Сред парка пуст и цял скован от мраз две сенки минаха през този час...

-статуите; символ на вкаменена, неразвита Анима, бло­кирана още в детството, статуята може да приеме образа на сирена, дяволица, вещица и пр.;

-водата; символ на възможното поглъщане (при отри­цателната Анима), водата се появява и във вид на блато, езеро, сняг, мъгла и производните им: лодки, лилии, замръзнали или замърсени водопади, пресъхнали басей­ни, болни или мъртви риби, женска песен, разнесла се над опасни води или в мъглата....