Сънищата, в които присъстват Анимата и Анимусът, са измежду най-важните и за мъжете, и за жените. Тези два термина от психологическия „жаргон" налагат обясне­ние, което не е лесно. Най-общо казано, Анимата при­надлежи на мъжа, Анимусът - на жената.

Що е Анима?

Буквално терминът означава „душа". И все пак? Класи­ческата психология определя Анимата като „женската" част на мъжа или като „жената в мъжа". Това е неспо­лучлива дефиниция, която много мъже биха отхвърли­ли, без да се замислят. Тя има лек привкус на „феминизация" - нещо, което, както е известно, мъжете не пона­сят. Но биха сгрешили, ако се откажат от идеята за Ани­мата заради едно недоразумение; ще разберем защо.

Да кажем no-скоро, че Анимата е „женският полюс" на мъжа. Което няма нищо общо със слабостта, напро­тив! Женски полюс? Можем да направим сравнение с парната машина. Женският полюс е котелът и нагнетената в него пара. „Мъжкият" полюс е турбината. Ясно е, че без капацитета на котела и силата на съдържанието му от турбината нямаше да има никаква полза, също как-

то водноелектрическата централа не би се задвижила без захранващото я езеро.

Така и при мъжа, който не притежава добре структу­рирана Анима и не използва потенциала й, интелектът и разумът биха могли да се оприличат на изсъхнал плод. Блестящ на вид плод, но изсъхнал.

Анимата, това е вътрешният потенциал. Тя съществу­ва още в детството и всичко по-нататък зависи от разви­тието й. В нея е съсредоточена цялата съвкупност от усе­щания. Тя е радарът на мъжа. Чрез Анимата си мъжът възприема живота положително или отрицателно (отри­цателната нагласа често е несъзнавана).

Не само това. Именно чрез своята Анима мъжът се изгражда или разрушава, като в девет случая от десет той не знае това. Или пo-скоро не е наясно с причината му.

Предлагам ви сега първо да хапнете от черния хляб, после от белия. Ще разгледаме мъжа с отрицателна Ани­ма.

Мъжът с отрицателна Анима

Да се върнем към сравнението с парната машина. Да си представим, че котелът е пробит. Или че налягането на парата не е достатъчно. Или че се променя непрекъсна­то. Или че трансмисията не е в ред.

Ще забележим, че турбината се върти неравномерно. Ту спира, ту тръгва. Приплъзва. „Капризничи".

Ето това е мъжът с отрицателна Анима. Ще видим защо е такъв. Ако го понаблюдаваме, ще установим, че често мени настроенията си. Вътрешният му „котел" не е синхронизиран. Виждаме още, че е капризен като разсърдено дете. Всичко това понякога е прикрито с не­отстъпчивост в поведението, чийто преувеличено мъжес­твен характер заблуждава и него, и другите. Човекът е раздразнителен, груб, отмъстителен... и лесно се просълзява. Тираничен е към жена. си и децата си, но бързо

става подозрително нежен. Не се доверява на нищо и на никого. Нерядко е отличен бизнесмен благодарение на придобитата склонност да „извозва" другите, склонност, която не е нищо друго освен проекция на собствения му страх да не бъде „извозен". Този вид мъж е чаровник, но не е очарователен. Той се държи като жена в лошия смисъл на думата, все под прикритието на псевдомъжествено поведение. Често е от параноичен тип. Заклет враг е на жените, толкова се бои от тях; но обича да ги „омай­ва", като се прави на кавалер. Търси лесните жени (кои­то не го плашат толкова) > но си плюе на петите, щом срещне хубава и изявена жена.

Накратко, котелът е повреден. Мъжът е загубил връз­ката със силите на живота и любовта.

Сън с отрицателна Анима (на четирийсетгодишен мъж)

- Плавах в ледени води. Каналът бе тесен. Докъ­дето поглед стига, се носеха айсберги. Небето бе металносинъо. Бях сам на борда. Водех кора­ба си право напред, към безкрая от лед и небе...

Този сън предава трагичното вътрешно състояние на сънуващия. Той го и предупреждава. Леденото отчая­ние в душата му е явно. Животът му е драматично кана­лизиран. Синият цвят тук е цвят на смъртта, на загуба­та на личността. Корабът невъзвратимо се носи право напред (по-нататък ще се запознаем със символиката на посоките). Това е сън, изразяващ стремеж към самоуни­щожение. Светът в него е ужасяващ и примамлив като зова на сирените, който увлича мореплавателите към собствената им смърт.

Какъв беше този човек? Той отговаряше на даденото no-горе описание. Притежаваше малко процъфтяващо предприятие. Бе богат, женен. Но упражняваше дребна­ва тирания над жена си и трите си деца. Всъщност изпит­ваше дълбока тъга, която изразяваше в редките случаи, когато се държеше естествено. Забравяше се в командировките, приемите, усилния труд. Но вътре в него царе­ше абсолютна самота.

Защото отрицателната Анима лишава мъжа от най-съществената му вътрешна характеристика - надежда­та...

Така че в началото Анимата е само вътрешна възмож­ност. Недокоснат восък. С тази възможност - с този ра­дар - ще се сблъскат хората и нещата от живота. Главна­та „ваятелка" на Анимата е майката; тя е първата жена, която „оцветява" женския полюс на момчето. Майката е първият и най-важен от всички женски образ. И дълбо­кото й отношение към живота ще бъде доловено от де­тето. Анимата ще бъде силно повлияна и от отношение­то на момчето към майка му. Как я усеща то? Дали като благотворна сила? Като абсолютна сила? Положителна? Враждебна? Отрицателна?

Анимата на момче, чиято душа е вградена в душата на майката, бързо се деформира. Времето минава. Появя­ват се други женски лица, често многобройни. На близ­ки жени, но и на непознати - очарователни театрални или филмови актриси например. Както и на момиченца­та, обичани в детството, които човек никога не забравя. И образите нa уважаваните или желани учителки, сест­ри, роднини, братовчедки... Така Анимата се превръща в многолико цяло с безброй преливащи една в друга от-сенки. Но основното влияние оказва майката.

Нека повторим, че отношението на мъжа към живота, жените, любовта зависи от доброто (или лошото) фор­миране на Анимата му. Понякога Анимата и Сянката са покриват, както ще видим по-нататък.

Анимата не само регулира дълбокото вътрешно отно­шение към света, тя бива също проеиирана извън човека - върху жени, предмети, места... И, разбира се, тя се явя­ва в сънищата под разнообразни форми.

Що е проекция?

Важно е да разберем това, преди да разгледаме сънища­та, в които се явява Анимата. Ето един сън на петдесет-годишен мъж.

-Катерех се по склоновете на Еверест. Белота, но главно тишина. И заплаха, фантастично небе, дълбоко синьо, почти черно. Снегът беше тъй спокоен... Знаех, че всеки миг може да ме погълне. Залепих се за него и не помръднах пове­че. Очаквах най-лошото...

Това е сън с Анима. Последната е проеиирана върху Еверест, върху снега и заплахата от поглъщане. Знаем обаче, че снегът и планината (тук) са символи на опас­ната жена и майка. Можем следователно да заключим, че Анимата на сънуващия е силно повлияна от майка му. Случаят бе точно такъв. Интересно е още веднъж да се отбележи символичният начин, по който сънят предава посланието си. В края на краищата този мъж можеше да сънува просто че майка му го заплашва с унищожение, че стои мирен пред собствената си майка или нещо по­добно. Но сънят поема по друг път. Той разширява ситу­ацията и описва климата, който цари вътре в човека, отношението му към самия него и към съществуването. Да се вгледаме по-отблизо.

Сънуващият се катери. „Изкачва се". Иска да отиде по-нависоко. Към какво? Опитва се да се издигне, да се преобрази. Извършва вертикално изкачване, ще рече - мъжко, фалическо, рисковано. Стреми се да се осъщест­ви като мъж. И това въпреки снега и възможността да бъде погълнат от него. Небето (отново!) е синьо-черно. Снегът е прекалено спокоен; сънуващият не може да пред­види какво ще се случи. Накрая той се притиска към снега и престава да се катери, престава да се бори.

Какъв беше този човек? Жертва на „поглъщаща", дес­потична, задушаваща майка. Всичко това в съня е проецирано върху снега. Сънуващият иска да се освободи,

като се катери; но неуспешно; страхът и тревогата му са по-силни. Анимата му е погълната от образа на майка му. За този човек животът представляваше само запла­ха. Страхът му от другите бе огромен. Той проецираше майка си върху околните и се държеше пред тях като виновно дете...

Да се върнем на проекцията... Най-добре да си предста­вим фар, в който са монтирани различно оцветени круш­ки. Запалим ли фара, цветът на предмета, върху който сме насочили лъчите му, ще се повлияе от цвета на круш­ката. Така че, ако не сме предупредени, ще видим пред­мет с цвят, който съвсем не е собственият му, но ще се закълнем, че е истински.

Същото е и е човешките проекции. Проецирам озна­чава: приписвам на хората или нещата характеристики, които те не притежават и които са само проекция на соб­ствените ми неосъзнати усещания. Например: синът ни­кога не е успял да ликвидира страха от баща си. Но не знае това; всичко е изтласкал. Мисли си, че е пълноце­нен мъж, а всъщност си е останал син. И започва да „про­ецира" около себе си. Усеща всички мъже като „бащи" -опасни, заплашителни, кастриращи. Без да си дава смет­ка, се отнася към мъжете като син. Така им приписва качества, които те не са и сънували. Оттук следва, че никога няма да може да установи истинска връзка с мъж, защото винаги ще го вижда през проекцията на собстве­ното си несъзнавано поведение.

Като се замислиш, изглежда доста безумно; защото по­вечето човешки отношения са пречупени през призмата на огромна мрежа от проекции. Първият проецира върху втория, който на свой ред проецира върху първия. Така двамата изобщо не се познават. Отношенията им са „фантомни", макар да им се струва, че поведението им е ис­тинско. Да си представим група от двайсет пуши, в която всеки проецира върху всеки много неща. Сметнете: сумата от взаимните проекции е главозамайваща. Всеки говори, разсъждава, спори, обича, обожава, презира, мрази,- критикува. Само че от сто вида поведение деветдесет са подчинени на проекции! Така ставаме марионетки на проекциите си и в същото време биваме подложени на истински кръстосан огън от чужди проекции.

Човек може да проецира всичко върху всичко - майка си върху жените, местата, нещата, че и мъжете. Баща си върху мъжете, жените, местата и пр.

Способен е да проецира и Анимата си върху каквото пожелаете. В сънищата Анимата често бива проецирана върху жени, предмети, места, а в дневното съществуване - върху всичко, след като е главният мотор на вътреш­ния ни живот! Тук трябва да повторим: познаваме живо­та, хората и нещата само посредством усещането, кое­то имаме за тях. Виждаме колко е необходимо да „из­чистим" душата си от проекциите й, И разбираме защо „оттеглянето на проекциите" е толкова важно във пси­хоанализата, като се има предвид каква истинност и сво­бода носи това.