Всеки сън за преход показва промяна в състоянието, обик­новено положителна. Подобен сън понякога бива послед­ван от истинско вътрешно „преображение", при което се появяват по-голяма динамичност, въодушевление, радост от живота...                                                                  

Сънищата за преход имат разнообразни сюжети. На­пример:

- преминаваме през брод;

- прекосяваме река с плуване или кораб; сънуващият осъществява преход от единия бряг до другия;

- влизаме в тунел и излизаме от тунела на светлина;

- преброждаме тъмна гора и се озоваваме на слънчева поляна;

- пътуваме с подводница. Това е темата за Йонас, - пъту­вал в корема на кит. В символично отношение става дума за завръщане в майчината утроба, откъдето се черпят нови сили. След пътешествието в тъмнината (на несъзнаваното) пред нас засиява другият бряг;

- пътуваме нощем с влак, кола и пр. Достигаме до ня­какъв път например, във всички случаи до друго място, което е знак за ново начало.    

Сън на четирийсетгодишен мъж

Само ще резюмирам този доста дълъг сън, за да извлека от него символиката на прехода.

- Мъжът сънува, че търси града на детство­то си. Изгубва се, после се връща, за да намери пътя си. Среща една циганка, която му го по­сочва. Накрая градът се появява пред очите му. Нощ е. Някаква река го отделя от целта. Събужда се в момента, когато търси начин да я премине, за да достигне до „обетования" град.

Това е голям сън! В него имаме:

- желание да се възстанови връзката с ценностите от детството (родният град);

- вътрешно лутане (сънуващият се изгубва);

- циганка; тук тя представлява Майката, онази, която познава тайните на пътя в живота, която показва бъде­щето;

-  откриване на пътя до бленувания град и до себе-осъществяването. Остава да се преодолее едно препят­ствие - водата. Последен преход преди достигането до другия бряг, до себе си. При това е нощ (отново тъмни­ната, която цари в душата на сънуващия). Едно е сигур­но - човекът търси начин да извърши „прехода", който за него ще изиграе ролята на възраждане...

Друг сън за преход (на четирийсетгодишен мъж)

- Влакът ме отнасяше в дълъг и много тъмен тунел. Движеше се с грохот. Тревогата ми пос­тепенно нарастваше. Дойде контрольорът ^бях изряден. И изведнъж влакът излезе от тъмно­то; тръгна по някакво възвишение; ниско долу се простираше прекрасна долина, в която забе­лязах малък австрийски град... Бях щастлив.

Да видим асоциациите:

- Отдавна се чувствам на тъмно, като в тунел. Това пътуване прилича на мен... Затова се обърнах към вас. Влакът беше мощен; движението му - неотвратимо, не­удържимо. Какъв тунел само! Вярно е, че от няколко ме­сеца насам ми попросветна пред очите и тревожността ми почти изчезна. И въпреки това се чувствах гузен. Кон­трольорът обаче установи, че всичко ми е наред! Колко­то до австрийското градче... Тъкмо в Австрия срещнах преди години млада германка, която много обикнах, ко­ято все още обичам... като някаква безлика същност... Тя завинаги беляза душата ми. За мен тя е символ на дълбокия, съпричастен живот. Нещо като мой „двойник". Никога няма да я видя отново. Но знам, че някъде се намира моят втори Аз, моето друго лице, моята „поло­винка", ако мога да се изразя така... Дали краят на съня означава голямото пристигане?

Ето така след преминаването на влака през тъмния тунел се появява долина и в нея австрийското градче, в което сънуващият е изживял извънвременна любов. Мъ­жът е достигнал до своята Анима, до вътрешната си сила. Прекрасен сън.