В някои сънища „индивидуалните" символи изчезват. Това може да изглежда в противоречие с казаното досе­га, тъй като в контекста на дадена личност всеки символ е индивидуален.

Но в „големите" сънища се явяват символи, дошли пря­ко от дълбоките усещания, свойствени на цялото чове­чество. Тези сънища са могъщи, понякога незабравими. Те могат да бъдат заредени с огромна енергия и да поро­дят у човека много положителен или много отрицателен психологически климат.

Как да разпознаем „големия сън"?

Преди всичко по наситената атмосфера, която цари в него. Това е сън, който човек се чувства длъжен да раз­каже на някого, дори на безразличен съсед. Сън, от кой­то трябва да се „разтоварим", дори ако не можем да го разтълкуваме.

•Символите, които се появяват в него, се отнасят почти винаги до най-силните човешки усещания - живот и смърт, щастие и нещастие, безгранична любов, едине­ние със себе си или разпадане на личността, големите надежди на детството и пр.

Те изобразяват - нерядко във величествени образи - При­родата, силата й, опасностите, които крие, сливането на човешкото същество с животинския свят и вселената. По­някога от тях блика неудържима поезия (положителна или отрицателна); около сънуващия се разнася музика, вълну­ващи пейзажи се разкриват пред омаяните му очи. Това са сънища с ярка светлина или непрогледна тъмнина, със слънца и луни, с всякакви видове водни пространства. В тях има и „посоки" - ще ги разгледаме по-нататък. Сънуващи­ят безкрайно се изкачва или слиза. Сияят цветове с мощен емоционален заряд. Появяват се и числа и геометрични форми - и на тяхната символика ще се спрем отделно.

•Великите митове също присъстват - царе и царици, ве­щици, вечни и легендарни жени, които населяват души­те на мъжете, тяхната Анима. Или пък великани, прин­цеси, лабиринти, кръстопъти, коридори, вълшебни или омагьосани пещери, феи...

Не липсват и огънят, вятърът, бурите. В големите съни­ща човек обхожда равнини, долини, планини, лети като по вълшебство, господар е на света и на небесата. Тогава се разкриват други измерения на душата, напълно непоз­нати във всекидневието - а всъщност те са си там, дълбо­ко в нас, иначе защо ще ги сънуваме?

Явяват се и идеализирани, горещо желани от човеш­ката душа лица - бащи, майки, сестри, братя.

Предлагам ви сега да се върнем към цитирания в на­чалото на тази книга сън. Ще го повторя за улеснение.

- Намирах се на някакво възвишение, откъдето виждах прекрасна вълниста долина. Това беше райската градина. Забелязах безброй овощни дървета, обсипани с цвят и зрели плодове. Има­ше много ябълки и розови храсти. Долината бе покрита със сочна трева; навсякъде пасяха бели крави. На места групи от хора бавно танцуваха тритактов танц, нещо като забавен, извънвременен валс. Беше фантастично... Чувах музика­та съвършено ясно - тя извираше отвсякъде. Бе началото на една от кантатите на Бах: „ Wie schon leuchtet der Morgenstem". Хората се държа­ха за ръце и ми правеха знаци. Чувствах се безкрайно щастлив. Мисля, че бих дал остатъка от живота си за един час такова небивало щастие. След това от хоризонта зад мен долетяха три реактивни самолета - възхитителни вре­тена с къси криле. Изведнъж се озовах в средния, а другите два ме оградиха като страните на триъгълник. Самолетите се движеха много бав­но, спокойно, мощта им оставаше скрита. Ле­тяха в пълна тишина на няколко метра от зе­мята. Всичко полека преминаваше пред очите ми -тревата, дърветата, хората... Музиката продължаваше да свири... Никога няма да забра­вя този сън, който ми вдъхна енергия и радост, каквито не си бях представял...

Това е чисто и просто великолепен сън, който вдъхна на сънувалия го енергия и ентусиазъм. Образите в него пряко засягат големите усещания на човешката душа.

Тук откриваме:

•АНИМАТА. Неин символ е огромната и прекрасна до­лина, която сънуващият обхваща с един поглед, тъй като се намира на възвишение. Сънуващият е сякаш „извън времето". Той просто гледа, той е неподвижен свидетел, А като знаем, че Анимата е може би най-могъщото не­осъзнато усещане на мъжа, като знаем, че единствено хармоничното осъществяване на Анимата позволява на мъжа да стане това, което е, вече предугаждаме колко е важен подобен сън.

•МУЗИКАТА. Цитираната част от кантата на Бах е всъщ­ност нещо като валс - много бавен, много нежен. По тази музика може да се танцува. Това и правят хората в доли­ната. И тук цари извънвременна атмосфера. А като си припомним и думите от кантатата „Как сияе утринната звезда", още по-добре ще разберем красотата на съня, изгрял като слънце в душата на сънуващия...

•РАСТИТЕЛНОСТТА, КРАВИТЕ. Ето я голямата тема за плодородието (на душата). Овощните дървета симво­лизират Земята-Майка. Сочна трева покрива почвата на долината. Бели крави пасат навсякъде. Кравата е оче­видно основен земеделски символ. Собствената й плодо­витост зависи от плодородието на почвата. Кравата оли­цетворява Майката. Тя дава мляко и напомня за детст­вото. Представлява също Земята-Майка, както и търпе­ливата нежност, и е практически универсален символ. Знаем и колко я тачат в Индия.

•САМОЛЕТИТЕ. Те са реактивни, което е знак за огром­на мощ. Но тази мощ остава потенциална, „в резерва", защото самолетите летят бавно, близо до земята и тихо! Освен това образуват триъгълник, важна геометрична фи­гура, както ще видим по-нататьк. Сънуващият прелита над долината. Така той отново е свидетел, свидетел на себе си.

•ТАНЦУВАЩИТЕ ХОРА. Те се държат за ръка и тан­цуват много бавно. Това е нещо каторитуален танц, поч­ти свещен. Всъщност става дума за оргия във високия смисъл на термина. В случая танцът означава общение със Земята и нейното плодородие. Той установява връзка между Земята-Майка и Анимата на сънуващия. Бележи важен духовен етап. Танцът е и символ на приобщаване ъ сплотеност (хората се държат за ръце). Той е движение, жест, който има смисъл. Да си припомним танците на остров Бали - и най-дребният жест разкрива свещен смисъл, смисъл на принадлежност към общността. В сравнение с тях западните танци са само бледи копия, тъй като не се облягат на отдавна загубения стремеж към единение, който нарекохме „религиозност".

Накратко, този сън насочва сънуващия към основно­то у него, към принадлежността му към всичко на света. Това той дължи на силната си и хармонична Анима.