•Фройд, когото са упреквали, че разглежда всички сим­воли като израз на изтласкана сексуална ситуация, пише: „Символите често имат разнообразни и многобройни значения, така че, както при китайското писмо, те трябва да се тълкуват за всеки отделен случай само във взаимната им връзка. Към тази тяхна многозначност се прибавя свойството на съня да дава повод за противо­речиво тълкуване, да представя мисловни структури и пориви на желанието, различни по съдържание и често твърде отдалечени едни от други по природа." И про­дължава: „... важно е да се държи сметка за философски­те, религиозни или морални нагласи на съзнанието."

•Колкото до •Юнг, той се е опитал да класифицира сим­волите според начините на формирането им.

а) Символът се създава по аналогия. Например слънце­то огоюдява; така то се родее с любовта, чиято „топли­на" също оплодява в афективно отношение. Слънцето блести и сияе като Бог или Отец, ще рече Баща. Слънце­то е високо в небето, откъдето символът на изкачването - човек „се изкачва" към светлината; на кой ще му дойде наум да „слезе" към нея? Светлина може да се свърже със слава - „издигаме се" към славата и почестите, ни­кога не „слизаме" към тях! Това добре показва как един създаден по обикновена аналогия символ управлява ези­ка и трайните словосъчетания. Можем да продължава­ме колкото си щем с аналогиите, докато стигнем до го­лемите универсални символи, «а които ще се спрем по-нататък.

Друг пример: луната е бледа и мистериозна; тя при­надлежи на нощта. Превърнала се е в символ на женст­веност, нежност, тайнство, на непризнатата любов, на майката и т. н.

Още един пример: водата е аморфна и гъвкава. Или е гостоприемна, или е смъртоносно привлекателна. Така е станала символ на женствеността.

И тъй нататък.

б) Символите изразяват мощни и всеобщо разпрост­ранени усещания. Тук на преден план излизат големите природни явления - водата, дъждът, бурите, денят, нощ­та, изгревът и залезът на слънцето, плодородието на поч­вата, животът, смъртта, могъществото, Бог... И всичко във връзка с тях, което засяга дълбоките усещания на човека. Могат да се приведат и други примери. Да се върнем на слънцето и на неговата слава, символизираща Бог, Отец, блясък, успех и какво ли не още. Да си пред­ставим също плодородието на земята, от което зависи животът на хората - оръдията за обработването й се превръщат във важни символи. Земята (оплодената) ста­ва символ на жената. Слънцето и водата (които я оплодяват) се женят, за да осигурят плодородието. Ралото се превръща във „фалически" символ (то разорава и „про­бива" Земята-Жена) и т. н.

Слънцето, което всяка сутрин изгрява иззад хоризон­та, се възприема като символ на възраждането след смъртта. Неговият блясък, топлина, слава, непобедимост се предават на големия универсален символ на соларните герои, които населяват както класическите повество­вания, така и филмите, били те добри или слаби. Темата

Всекиму според мярата

1) Да вземем един човек с ниска култура и беден живот. Той е заобиколен от предмети без стойност, които за него са безценни. Затова се превръщат в символи. Какво му напомнят те в емоционален план? Детството? Скърби или радости, неизразими с думи? Някоя голяма любов, излиняла с времето? Съгласие с природата? Ами тази благочестива картинка, кътана като фетиш, не символи­зира ли единението с Абсолютното по мярата на нашия човек, който по този начин става огромен?

2) Да вземем друг човек с добре развит вътрешен жи­вот. За него всичко се превръща в символ - дървото и вятърът, денят и нощта, долината и камбанарията, оке­анът и приливът, работата и почивката. Този човек е неизмеримо богат.

3) Ето и трети човек, който е прекалено рационален; вътрешният му живот сякаш е пресъхнал. За него симво­лите са само архаичен обект на любопитство, откъснат от всякакъв емоционален контекст.

Но идва нощта и с нея сънищата. Тогава и у тримата възникват еднакви образи. Това са големите символи.

Те съществуват у всички - у невежия и образования, у младия и стария, у мъжа и жената, у детето и първобит­ния човек. Големите символи не зависят от раса, рели­гия или морал. Те са преминали през вековете. Родили са безброй митове и легенди. Подхранвали са потребност­та от рай и ад на всички народи.

Благодарение на тях се появяват „големите съновиде­ния", чийто произход трябва да се търси в архетиповете.

Що е архетип.

Ако е трудно да се определи що е символ, то е почти невъзможно да се обясни какво е архетип! А архетипове­те съществуват, след като произвеждат символи. Само че самите те са „неуловими" като осезаема и ясна дейст­вителност. Какво значи това?

Архетипът е чисто усещане. Той е чиста потенииалност. Нещо като психически склад. Ако се опитаме да си представим архетипа, в съзнанието ни ще се появи сим­вол. Той ще е повече или по-малко близък до архетипа, но все пак ще е само символ.

Можем да направим едно сравнение: архетипът е не-диференцирана енергия, докато символът е нейният „ви­дим образ". Или; архетипът, това са виртуалните фото­ни, свързани с електроните; символът е светлината; про­изведена от фотоните, „активирани" след възбуждането на електроните.

Да си представим, че някой художник например реши да нарисува архетип. Това е невъзможно - както казахме пo-горе, той ще изобрази символ. Ясно е обаче, че същес­твуват твърде близки до архетипа символи, които бук­вално са „слепени" с него. Това са много големите сим­воли, онези, които карат човешките същества да реаги­рат по един и същи начин навсякъде по земята.

Така разбираме колко могъщ е близкият до архетипа символ, когато се появи в съня ни с всичките си емоцио­нални и енергетични последствия! Дотолкова, че поня­кога може изцяло да промени живота ни... Ще видим това в следващите страници.