Мъж на четирийсет години

- Намирах се в някакъв парк. През пролука в зеленината наблюдавах двама влюбени. Около мен се струпаха хора и ме загледаха.

В асоциациите на сънувалия откриваме, че „пролука­та в зеленината" му напомня „дупката на ключалката", през която толкова деца се опитват да видят какво става в стаята на родителите с чувството за срам и вина, поро­дено от този тип „воайорство". Хора се струпват и го гле­дат. Разбирай: обществото ме „разобличава" и осъжда.

Потребността от провал

Когато човек се чувства малоценен и виновен, че същест­вува, той автоматично започва да изпитва неосъзната пот­ребност да се провали. Това е лесно разбираемо - такъв човек не може да повярва в какъвто и да е успех (дори ако е „социално преуспял"), тъй като се усеща като несъщест­вуващ. А успехът е обратното на не-съществуването.

Освен това провалът означава „най-сетне спокойст­вие", край на битките и състезанията с другите и със себе си. Учудващо е колко много хора - дори достигнали върховете на социалния успех - несъзнателно култиви­рат у себе си потребност от провал чрез какви ли не фантазми и мечтания.

Сън с хотел (на четирийсет и три годишен мъж)

- Връщах се от дълго пътуване в чужбина, в Ин­дия, струва ми се. Бях изтощен. Без всякакъв преход се озовах в малка запушена зала. Хотелът се намираше някъде в предградията. Деца под­викваха и се замеряха с камъни. Хората пиеха бира. Някой ми каза: „Ето те и теб". Нямах нито пари, нито паспорт.                          

Още. един сън за хотел, както виждате! Кой е сънува­щият? Бизнесмен, твърде богат и „очевидно" щастлив. Ще отнеме много време да описвам с подробности дълбинната му психология. Ще кажа само, че той се чувст­ваше спокоен единствено на места, посещавани от хора със социално положение, противоположно на неговото. Да резюмираме асоциациите му.

Откриваме: завръщане от дълго пътуване (пътуването на живота му); Индия (за много хора това е страната на вътрешното „освобождение", на истината); щората (пак от живота му); малката запушена зала, децата от предгра­дията, бирата, „ето те и теб" показват завръщане към времето, когато е бил „нищо" (според собствените му ду­ми). А липсата на пари и на паспорт увенчават провала.

Впрочем този мъж често бе изразявал пред мен жела­нието си да замине надалеч, сам, без пари, а един ден сподели и мрачния си и горчив фантазъм никога да не се връща и да умре, изоставен от всички.