Когато се прибрах у дома, скоро ми стана ясно, че е невъзможно да си отговоря на който и да е от моите въпроси. в действителност не бях в състояние даже да ги формулирам. Това навярно се дължеше на обстоятелството, че за мен гра­ницата на второто внимание вече беше започнала да се раз­мива - едно събитие, чието начало беше първата ми среща с Флоринда Грау и Карол Тигз в света на ежедневния живот. Фактът, че те ми бяха напълно непознати, а същевременно толкова близки, че в случай на нужда бих пожертвал живота си заради тях, породи у мен объркване, което ми се отрази безкрайно зле. Запознанството ми с Таиша Абелар бе станало няколко години по-рано и аз тъкмо бях започнал да свиквам със смущаващото чувство, че я познавам по някакъв начин, за който нямам и най-малката представа. Прибавянето на още двама души се оказа твърде много за моя претоварен органи­зъм. Направо се разболях от изтощение и се наложи да потър­ся помощта на дон Хуан. Отидох в Южно Мексико, в града, където живееше той заедно със сподвижниците си.

Едва бях споменал тревогите си, когато дон Хуан и останалите магьосници от групата му избухнаха в гръмогласен смях. Дон Хуан ми обясни, че те всъщност се смеели не на мен, а на самите себе си. Моите познавателни проблеми им напомнили за затрудненията, които имали те по времето, когато границата на второто внимание се размила за тях -същото, което ставало и с мен в момента. Както каза той, по онова време и тяхното съзнание, подобно на моето, не било подготвено за такова нещо.

- Всеки магьосник минава през тези страдания - продължи дон Хуан. - Съзнанието е безкрайна област за изследвания, както за магьосниците, така и за човека изобщо. Струва си да поемаме всякакви рискове, за да разширим съзнанието, да използваме всякакви средства. Но не бива да забравяш, че то може да бъде разширено само при наличието на здрав дух.

Той отново ми каза, че времето му вече изтичало, затова било необходимо аз да използвам мъдро възможностите си и да усвоя колкото се може повече материал преди неговото заминаване. По-рано, когато слушах такива приказки, винаги изпадах в дълбока депресия. Напоследък обаче бях започнал да се примирявам с наближаващото отпътуване на дон Хуан. Мисълта за това все още ме хвърляше в паника, но вече не ме караше да се чувствам потиснат.

За момента не си казахме нищо повече. На следващия ден аз закарах дон Хуан, по негова молба, до Мексико Сити, Прис­тигнахме по обед и отидохме направо в Хотел дел Прадо на „Пасео Аламеда", където обикновено отсядаше дон Хуан при посещенията си в града. Той имаше уговорена среща с адво­кат в четири часа следобед същия ден. Тъй като разполагахме с много време, тръгнахме да обядваме в кафе „Такуба" - едно известно заведение в сърцето на търговската част, което се славеше с доброто си меню.

Дон Хуан не беше гладен. Той си поръча само две сладки ца­ревични питки, докато аз си устроих същинско пиршество. Смеейки се, дон Хуан правеше знаци на мълчаливо отчаяние от прекрасния ми апетит.

- Ще ти предложа една линия на поведение - каза той с ря­зък тон, когато свършихме с обеда. - Става дума за послед­ната задача, свързана с третата врата на сънуването; тази задача се изразява в прикриване за улавяне на прикривачите -една много загадъчна маневра. Да се прикриваш, за да улавяш прикривачите, означава съзнателно да извличаш енергия от царството на неорганичните същества, за да можеш да из­вършиш магьоснически подвиг.

- Какъв е този подвиг, дон Хуан?

-  Едно пътуване - пътуване, което използва съзнанието като елемент на околната среда - обясни той. - В света на ежедневния живот водата е такъв елемент на околната сре­да, който ние използваме, за да пътуваме. Представи си съз­нанието като подобен елемент, който може да послужи за същата цел. Посредством съзнанието скаути от цялата все­лена идват при нас, и обратно - пак чрез него магьосниците отиват до най^:отдалечените кътчета на вселената.

Някои от множеството идеи, с които дон Хуан ме беше запознавал по време на обучението ми, веднага завладяваха вниманието ми, без да е нужно да бъда увещаван. Точно така стана и в този случай.

-  Идеята, че съзнанието е физически елемент, е. направо революционна - промълвих аз със страхопочитание.

-  Не съм казал, че е физически - поправи ме той. - То е енергиен елемент. Трябва да правиш разлика между тези две неща. За магьосниците, които виждат, съзнанието е сияние. Те могат да прикачват енергийните си тела към това сияние и да пътуват с него.

- В какво се състои разликата между физическите и енер­гийните елементи? - попитах аз.

-  в това, че физическите елементи са част от нашата система за интерпретиране, а енергийните не са. във вселе­ната ни съществуват енергийни елементи, каквото е и съз­нанието. Ала ние, като обикновени хора, възприемаме само физическите елементи, защото така сме научени. Магьосни­ците възприемат енергийните по същата причина - защото така са научени.

Дон Хуан ми обясни, че същността на магьосничеството е използването на съзнанието като енергиен елемент на на­шата околна среда и че от гледна точка на практическите действия траекторията на магьосничеството е следната: първо, да освободим наличната си енергия, като се придържаме безупречно към пътя на магьосниците; второ, да употре­бим тази енергия, за да развием енергийното си тяло посредс­твом сънуването; и трето, да използваме съзнанието като елемент на околната среда, чрез който да влизаме с енергий­ното си тяло и с цялата си физическа маса в други светове.

-  Енергийните пътешествия в други светове биват два вида, продължи той. - При единия съзнанието взима енергий­ното тяло на магьосника и го понася нанякъде, а при другия самият магьосник решава, напълно обмислено, да извърши пътешествие, използвайки този елемент. Ти вече си пътувал по първия начин. вторият обаче изисква огромна дисциплина.

След дълго мълчание дон Хуан добави, че в живота на ма­гьосниците има някои неща, с които трябва да се борави много изкусно, и че контактът със съзнанието като енергиен елемент, достъпен за енергийното тяло, е най-важното, съд­боносно и опасно измежду тези неща.

Нямах какво да кажа. Целият бях изтръпнал и го слушах в зах­лас.

- Сам по себе си ти не притежаваш достатъчно енергия, за да осъществиш последната задача за третата врата на сънуването - продължи той, - но двамата с Карол Тигз несъмнено можете да направите това, което имам предвид.

Последва мълчание, с което дон Хуан явно ме подтикваше да попитам какво точно има предвид. Смехът му само засили мрачните ми предчувствия.

- Искам вие двамата да прекрачите границите на нормал­ния свят и да влезете в друг, използвайки съзнанието като енергиен елемент - каза той. - Това прекрачване и навлизане е равносилно на прикриване за улавяне на прикривачите. Из­ползването на съзнанието като елемент на околната среда е нещо, което не се влияе от неорганичните същества, но все пак си служи с тяхната енергия.

Дон Хуан не пожела да ми даде допълнителна информация, за да не би, както сам обясни, да ми окаже някакво въздейст­вие. Той беше убеден, че колкото по-малко зная предварител­но, толкова по-добре ще се справя. Аз не бях съгласен с него, но той ме увери, че в случай на нужда енергийното ми тяло прекрасно би могло да се погрижи за себе си.

От ресторанта отидохме в кантората на адвоката. Дон Хуан бързо си свърши работата и докато се усетя, вече се намирахме в едно такси на път за летището. Дон Хуан ме осведоми, че Карол Тигз специално пристига от Лос Анджелис, за да изпълни последната задача заедно с мен.

- Долината на Мексико Сити е великолепно място за из­вършването на този магьоснически подвиг, който трябва да бъде ваша цел - отбеляза той.

- Още не си ми обяснил каква точно е процедурата, която е необходимо да следвам - казах аз.

Той не ми отвърна и за известно време настъпи мълчание. Но по-късно, докато чакахме самолетът да кацне, дон Хуан ми описа начина на действие. Трябваше да отида в стаята на Карол в хотел „Рехис", който се намираше срещу нашия хотел, да вляза в състояние на пълен вътрешен покой и да пре­мина плавно към сънуване заедно с нея, като произнасяме на­шето намерение да се озовем в царството на неорганичните същества.

Прекъснах дон Хуан, за да му припомня, че винаги ми се на­лагаше да чакам появата на някой скаут, преди да изразя ви­соко и ясно намерението си да отида в онова царство.

Той се засмя под мустак и каза:

- Ти още не си сънувал заедно с Карол Тигз. Сега ще видиш, че това е цяло удоволствие. Магьосничките не се нуждаят от никакви подкрепления. Те просто си ходят там, когато поискат; има скаути, които постоянно са на тяхно разполо­жение.

Трудно ми беше да повярвам, че една магьосница би могла да върши такива неща, каквито ми описваше дон Хуан. Мис­лех си, че що се отнася до света на неорганичните същества, аз самият имах немалък опит. Когато споменах за това, по­лучих резкия отговор, че моят опит е нищо в сравнение със способностите на магьосничките.

- Според теб защо бях взел Карол Тигз с мен, когато тряб­ваше да те измъкнем физически от онова царство? - попита той. - Да не мислиш, че заради красотата й?

- Защо я взе, дон Хуан?

-  Защото не можех да се справя сам, а за нея това беше нищо работа. всичко, което е свързано със света на неорга­ничните същества, й се удава с лекота.

- Тя изключителен случай ли е, дон Хуан?

- Жените като цяло имат естествено влечение към този свят; магьосничките, разбира се, са най-надарени, но Карол Тигз е по-добра от всички, които познавам, понеже, като жена-нагуал, тя притежава невероятна енергия.

Помислих си, че съм уловил дон Хуан в сериозно противоре­чие. По-рано той ми беше казвал, че неорганичните същества изобщо не се интересуват от жени. Сега пък твърдеше об­ратното.

- Не, не твърдя обратното - отвърна той, когато му по­сочих това несъответствие. - Казвал съм ти, че те не прес­ледват жени, а се домогват единствено до мъже. Но съм ти казвал още и това, че самите неорганични същества са женс­ки, както и цялата вселена е женска до голяма степен. Така че прави си сам заключенията.

Тъй като не знаех какви заключения да си направя, дон Хуан ми обясни, че на теория магьосничките могат да ходят до тамошния свят и да се връщат, както им е угодно, благо­дарение на своето разширено съзнание и на женската си същ­ност.

- Напълно ли си сигурен, че е така? - попитах аз.

- Жените от моята група никога не са вършили това -призна той, - но не защото не могат, а защото аз ги разубедих на времето. Затова пък тези от твоята група го правят като две и две четири.

Почувствах някаква особена празнота в стомаха си. в действителност не знаех нищо за жените от групата ми. Дон Хуан ме утеши с думите, че моето положение е по-раз­лично от неговото, както и ролята ми на нагуал. Той ме увери, че даже и да застана на главата си, не би ми се удало да разубедя която и да е от жените от моята група.

Докато таксито ни караше към хотела на Карол, тя за­бавляваше дон Хуан и мен, имитирайки някои хора, които познавахме. Аз се опитах да се държа сериозно и й зададох въпроси, свързани с нашата задача. Карол измънка някакви извинения, задето не била в състояние да ми отговори с цялата сериозност, която съм заслужавал. Дон Хуан се преви от смях, когато тя пародира тържествения ми тон.

След като тя се регистрира в хотела, тримата тръгнах­ме да се разхождаме из търговската част на града в търсене на антикварни книжарници. Хапнахме лека вечеря в ресто­ранта на Санборн в Керемидената сграда. Към десет часа се прибрахме в хотела. Тръгнахме направо към асансьора. Стра­хът ми беше изострил способността ми да забелязвам де­тайлите на обстановката. Хотел „Рехис" беше стара и масивна постройка. Мебелировката на фоайето явно бе виждала и по-добри дни. въпреки това всичко наоколо носеше отпе­чатъка на отминало великолепие, в което имаше нещо много привлекателно. Лесно можех да разбера защо Карол толкова харесваше този хотел.

Преди да се качим в асансьора безпокойството ми така се засили, че трябваше да поискам последни инструкции от дон Хуан.

- Кажи ми пак по какъв начин да действаме - замолих го аз.

Дон Хуан ни дръпна към големите старинни кресла във фо­айето и търпеливо ни обясни, че щом се озовем в света на неорганичните същества, трябва да произнесем нашето на­мерение да прехвърлим нормалното си съзнание върху енергийните cu тела. Той ни посъветва двамата с Карол да произ­несем заедно намерението си, макар че това не било от осо­бено значение. За дон Хуан най-важното беше всеки от двама ни да възнамери да пренесе върху енергийното си тяло цяло­то съзнание, с което разполага в ежедневния свят.

- Как става това? - попитах аз.

- За да прехвърлиш съзнанието си, трябва само да изразиш намерението си и да притежаваш необходимото количество енергия - каза той. - Карол е наясно с всичко това, защото вече го е правила. Тя влезе с физическото си тяло в света на неорганичните същества, за да те измъкне оттам, нали си спомняш? Сега нейната енергия ще свърши цялата работа, накланяйки везните.

- Какво означава да наклониш везните? Изобщо не мога да се ориентирам в тези неща, дон Хуан.

Той поясни, че в случая този израз означава да присъединиш цялата си физическа маса към енергийното тяло. Каза още, че използването на съзнанието като средство за пътуване в друг свят не е резултат от прилагането на някакви техники, а естествена последица от наличието на намерение и на дос­татъчно енергия. Основната част от енергията на Карол Тигз, прибавена към моята, или основната част от моята енергия, прибавена към тази на Карол, щяла да ни превърне в един-единствен обект, способен да изтегли физическата ни маса и да я разположи върху енергийното тяло, за да осъщес­твим пътуването.

-  Какво точно трябва да направим, за да влезем в този друг свят? - попита Карол. въпросът й ме уплаши почти до смърт; смятах, че тя знае как стоят нещата.

- Цялата ви физическа маса трябва да се присъедини към енергийното ви тяло - отвърна дон Хуан, като я погледна в очите. - При тази маневра най-голямата трудност се със­тои в дисциплинирането на енергийното тяло - нещо, което и двамата вече сте постигнали. Липсата на дисциплина е единствената причина, поради която може да не успеете да извършите подвига на най-висшето прикриване. Понякога ня­кой обикновен човек го извършва по случайност и така попада в друг свят. Това обаче веднага бива обяснено като халюцина­ция или умопомрачение.

Бих дал всичко на света, само и само дон Хуан да беше продължил да говори. Той обаче ни изпрати до асансьора и ние се качихме на втория етаж, където беше стаята на Карол, въп­реки моите протести и рационалната ми потребност да узная нещо повече. Дълбоко в себе си чувствах, че вълнението ми се дължи не толкова на тази потребност, колкото на страха, който ме беше обзел. По някакъв начин тази магьос­ническа маневра ми изглеждаше по-страшна от всичко, което бях правил дотогава.

На раздяла дон Хуан ни каза:

- Забравете „Аз"-а и няма да се уплашите от нищо.

Той ни подкани да се замислим над последните му думи, като се усмихна широко и кимна с глава.

Карол се разсмя и започна да имитира как говореше дон Хуан, докато ни даваше загадъчните си наставления. Нейно­то фъфлене правеше изказванията му особено колоритни. Понякога намирах фъфленето й за очарователно. Обикновено обаче се дразнех от него. За щастие тази вечер то почти не се усещаше.