- Третата врата на сънуването се достига тогава, кога­то видиш насън някой, който спи, и се окаже, че ти самият си този някой - каза дон Хуан.

По онова време нивото на моята енергия беше така повишено, че веднага се залових с третата задача, макар че той не ми даде никаква по-нататъшна информация за нея. Щом за­почнах да се упражнявам, най-напред забелязах, че някакъв при­лив на енергия незабавно пренастрои фокуса на сънното ми внимание. Сега то беше фокусирано върху задачата да се събу­дя насън и да се видя заспал; пътуването до царството на не­органичните същества вече не влизаше в заниманията ми.

Скоро след началото на упражненията наистина се видях заспал по време на един сън. веднага съобщих на дон Хуан за това. Случката беше станала докато му гостувах.

- Всяка от вратите на сънуването е свързана с две фази - каза той. - Първата, както знаеш, е достигането на врата­та, а втората - преминаването през нея. Чрез този сън ти си достигнал третата врата. Следващият етап е да се раздвижиш наоколо, щом се видиш как спиш.

- При третата врата на сънуването - продължи дон Хуан - човек започва съзнателно да смесва реалността на сънува­нето си с реалността на ежедневния свят. Това е упражнени­ето, което магьосниците наричат „усъвършенстване на енергийното тяло". Сливането на двете реалности трябва да бъде толкова пълно, че за тази цел е нужно да си по-гъвкав от когато и да било. При третата врата се изисква да наб­людаваш всичко с голяма старание и любопитство.

Оплаках се, че тези препоръки са прекалено загадъчни и нищо не ми говорят.

- Какво имаш предвид под голямо старание и любопитст­во? - попитах аз.

- При тази врата човек често се разпилява в подробности -отвърна той. - Да разглеждаш нещата старателно и любопит­но означава да устояваш на почти непреодолимото изкушение да задълбаеш в разни подробности. Както вече казах, упражне­нието, което се дава на този етап, е предназначено да укрепи енергийното тяло. Сьнувачите започват да оформят енергий­ното си тяло, като изпълняват упражненията за първата и втората врата. Когато достигнат третата, то вече е гото­во да се появи, а още по-точно би било да кажем, че е готово да действа. За съжаление тогава то лесно може да бъде хипноти­зирало от подробностите.

- Какво означава това?

- Енергийното тяло е като дете, което през целия си жи­вот е било държано затворено. в мига, в който бъде освобо­дено, то попива всичко, което му попадне - ама наистина всичко. И най-незначителните и неуместни детайли могат изцяло да го погълнат.

Последва неловко мълчание. Не знаех какво да кажа. Напъл­но разбирах думите на дон Хуан, но в дотогавашния ми опит нямаше нищо, което да ми даде представа за точното им значение.

- За енергийното тяло и най-нелепата подробност се прев­ръща в цял един свят - поясни той. - И за да направляват това тяло, сънувачите трябва да полагат неимоверни усилия. Зная, че указанието да наблюдаваш нещата с любопитство и старание звучи тромаво, но няма по-добър начин да ти опиша какво е нужно да правиш. При третата врата сънувачите трябва да се опазят от почти неудържимия порив да се пото­пят във всичко, и за тази цел се налага да бъдат толкова любо­питни, толкова жадни да проникнат навсякъде, че да не позво­лят на нито едно конкретно нещо да ги завладее.

Дон Хуан добави, че тези препоръки, които, както му било известно, звучали абсурдно за моя разум, били насочени дирек­тно към енергийното ми тяло. Той подчерта, че се налагало то да събере всичките си сили, за да може да действа.

- Нима енергийното ми тяло не е направило нищо досега? - попитах аз.

- Част от него действаше, иначе ти не би могъл да пъту­ваш до света на неорганичните същества - отвърна дон Хуан. - Но сега то трябва да бъде ангажирано изцяло, за да изпълни упражнението за третата врата. Ето защо е необ­ходимо да обуздаеш своята рационалност - така ще улесниш задачата на енергийното си тяло.

- Опасявам се, че си сбъркал адреса - казах аз. - След всич­ки преживявания, които ти ми докара до главата, у мен е ос­танала твърде малко рационалност.

- По-добре не казвай нищо. При третата врата тъкмо ра­ционалността е отговорна за упорството на нашите енер­гийни тела да задълбават в излишни подробности. Тогава трябва да имаме ирационална гъвкавост и освободеност, за да противодействаме на това упорство.

Твърдението на дон Хуан, че всяка от вратите на сънува­нето е препятствие, в този случай се оказа по-вярно от кога­то и да било. Упражнението за третата врата изискваше повече усилия, отколкото бях положил за предишните две за­дачи, взети заедно. Дон Хуан упражняваше огромен натиск върху мен. Освен това, в живота ми се бе появило нещо ново: едно истинско чувство на страх. Дотогава бях изпитвал нор­мални, а понякога дори прекалено силни страхове от едно или друго, но в целия ми опит нямаше нищо, което би могло да се сравни с уплахата, породена от схватката ми с неорганични­те същества. въпреки това тези наситени преживявания бяха извън обсега на обикновената ми памет. Можех да си ги спомня единствено в присъствието на дон Хуан.

веднъж го попитах за този странен факт, когато двама­та с него бяхме в Националния музей за антропология и исто­рия в Мексико Сити. въпросът ми беше предизвикан от обс­тоятелството, че точно в този момент у мен се пробуди необичайната способност да си спомня всичко, което ми се беше случило през цялото време на познанството ми с дон Хуан. И това ме накара да се почувствам толкова свободен, лек и сърцат, че направо затанцувах наоколо.

- Просто става така, че присъствието на нагуала води до промяна на събирателната точка - каза дон Хуан.

Тогава той ме заведе в една от залите на музея, заявявайки, че въпросът ми бил напълно във връзка с онова , което се канел да ми каже.

- Намерението ми бе да ти обясня, че позицията на съби­рателната точка е като склад, в който магьосниците съхра­няват сведенията си - започна той. - Направо се разтопих от удоволствие, когато твоето енергийно тяло долови наме­рението ми и ти сам ме запита за онова, което възнамерявах да ти кажа. Енергийното тяло има необхватни познания. Нека да ти покажа колко много знае то.

Дон Хуан ми нареди да вляза в пълен вътрешен покой. Той ми напомни, че поради предизвиканата от неговото присъст­вие промяна на събирателната ми точка, аз вече се намирах в особено състояние на съзнанието. После ме увери, че благода­рение на пълния вътрешен покой скулптурите в залата щели да ме накарат да видя и чуя невъобразими неща. Той добави, очевидно за да засили объркването ми, че някои от археологи­ческите експонати в тази зала имали способността сами да причиняват промяна на събирателната точка, и че постига­нето на състояние на пълно мълчание щяло да ми позволи действително да стана свидетел на сцени, свързани с живота на хората, които са изработили тези предмети.

Тогава дон Хуан ме поведе на най-странната музейна оби­колка, която някога бях предприемал. Докато вървяхме из по­мещението, той ми описваше и разясняваше изумителни под­робности за всеки от големите експонати. Според него, вся­ко от тези произведения представляваше документ, умишле­но оставен от хората, живели в древността - документ, който дон Хуан, като магьосник, разчиташе пред мен така, както някой би чел книга.

-  всеки от събраните тук предмети е предназначен да предизвика промяна на събирателната точка - продължи той. - Съсредоточи погледа си върху някой от тях, накарай разума си да замлъкне и сам открий може ли това да се полу­чи и при теб, или пък не.

- А по какво ще позная, че събирателната ми точка е про­менила позицията си?

- Ако това стане, ще видиш и почувстваш неща, които са извън нормалния обсег на възможностите ти.

Трудно бих могъл да обясня онова, което чух и видях, дока­то се взирах в скулптурите. Преди бях наблюдавал всички тези предмети с очите на антрополог, като винаги се бях съ­образявал с тълкуванията на учените, работещи в тази об­ласт. Техните описания на функциите на предметите - описания, които изхождаха от познанието на съвременния човек за света, сега за пръв път ми се сториха крайно предубедени, да не кажа направо нелепи. Онова, което дон Хуан ми разказа за тези експонати и което аз самият видях и чух, докато ги гледах втренчено, нямаше нищо общо с прочетеното от мен дотогава.

Притеснението ми беше толкова голямо, че се почувствах длъжен да се извиня на дон Хуан, задето, както си мислех, бях така склонен да се поддавам на внушения. Той не ми се смя, нито пък се пошегува с мен. Само ми обясни търпеливо, че ма­гьосниците са способни да оставят точни сведения за своите открития в позицията на събирателната точка. Той каза, че когато искаме да стигнем до същината на някое писмено све­дение, ние трябва да използваме чувството си за съпричаст­ност и въображението си, за да проникнем отвъд страниците и да обхванем самото преживяване. Но тъй като в света на магьосниците няма писмени архиви, в позицията на събирателната точка биват оставяни цялостни сведения за неща, кои­то човек може не да прочете, а лично да изживее.

За да поясни твърдението си, дон Хуан ми даде за пример магьосническите уроци за второто внимание. Той изтъкна, че те се преподават тогава, когато събирателната точка на ученика се намира в положение, различно от обичайното. По този начин урокът се записва тъкмо в нейната позиция. За да го възстанови в паметта си, ученикът трябва да върне съби­рателната си точка в същата позиция, която е заемала при преподаването на урока. Дон Хуан завърши обяснението си, като повтори онова, което ми беше казвал и по-рано - че възстановяването на всички положения, в които събирател­ната точка е била по време на отделните уроци, е постижение от изключителна величина.

в течение на почти цяла година дон Хуан не ме попита нищо във връзка с третата ми задача, докато един ден, дос­та ненадейно, поиска да му опиша най-подробно развоя на мо­ите упражнения по сънуване.

Най-напред му споменах за една загадъчна цикличност. в продължение на месеци имах сънища, в които стоях и наблю­давах как самият аз спя в леглото си. Странното в случая беше системността, с която ми се присънваше това - точ­но на всеки четири дни, съвсем като по часовник. в промеждутъчните три дни сънуването ми протичаше по обичайния си начин: разглеждах всеки възможен елемент на моите съни­ща, после ги сменях, а понякога, тласкан от пагубно любопитство, се отправях след проникващата чужда енергия - скау­тите, макар че това ме караше да се чувствам ужасно вино­вен. Струваше ми се, че склонността към тези пътешествия е като някаква тайна наркомания. Реалността на света, в който попадах, ме привличаше непреодолимо.

Дълбоко в себе си смятах, че някакси съм освободен от пъл­ната отговорност за тези действия, защото самият дон Хуан ми беше дал идеята да попитам сънния пратеник за на­чина, по който да освободя синия скаут, задържан сред нас. Дон Хуан всъщност искаше да каже, че трябва да повдигна въпроса по време на ежедневните си занимания, но аз реших, че ме съветва да разпитам пратеника, когато се намирам в неговия свят. в действителност исках да разбера от него дали беше вярно, че неорганичните същества ми бяха поста­вили капан. Пратеникът не само потвърди всичко, което дон Хуан ми беше казал по този въпрос, но и ми даде наставления какво да направя заедно с Карол Тигз, за да освободя скаута.

- Системността на твоите сънища донякъде отговаря на очакванията ми - отбеляза дон Хуан, след като изслуша как протичаха упражненията ми.

- Защо говориш така, дон Хуан?

-  Заради взаимоотношенията ти с неорганичните същес­тва.

- Отдавна съм приключил с тях - излъгах аз, като се надя­вах, че той няма да се задържи на тази тема.

- Казваш това само заради мен, нали? Не е необходимо да се криеш; зная как стоят нещата. Повярвай ми, щом веднъж си се хванал на хорото им, няма как да се пуснеш. Те винаги ще те преследват. Или пък, което е още по-лошо, ти винаги ще ги преследваш.

Дон Хуан ме погледна втрещено; явно съм имал много ви­новен вид, защото той прихна да се смее.

- Една такава системност може да се обясни само с това, че неорганичните същества отново се опитват да ти угаж­дат - каза той след малко, вече със сериозен тон.

Побързах да сменя темата с думите, че друга достойна за отбелязване подробност от моите упражнения беше собст­вената ми реакция, когато се наблюдавах как лежа и спя дъл­боко. Тази гледка неизменно ме стряскаше толкова, че или зам­ръзвах на една място, докато сънят се сменяше, или се събуждах от силната уплаха, крещейки с цяло гърло. Бях стиг­нал дотам, че се боях да заспя в дните, в които знаех, че това ще ми се присъни.

- Все още не си готов за истинско сливане на реалността на сънуването си и на ежедневната си реалност - заключи дон Хуан. - Трябва да направиш по-задълбочен преглед на жи­вота си.    

- Но аз вече съм направил целия преглед, на който бях спо­собен — възразих аз. - Години наред съм се занимавал с това. Няма какво повече да си спомня за моя живот.

- Трябва да има още много други неща - каза той непрек­лонно, - в противен случай ти не би се будил с викове.

Мисълта за един повторен преглед не ми се понрави. Бях го осъществил веднъж, и то, според собственото ми убеждение, толкова добре, че не намирах за нужно отново да се зани­мавам с този въпрос.

- Прегледът на нашия живот продължава безкрайно, колко­то и добре да сме го направили вече - заяви дон Хуан. - Обик­новените хора не могат да проявяват воля в сънищата си, за­щото никога не извършват такъв преглед и вследствие на това животът им е претъпкан с обременителни емоции -спомени, надежди, страхове и прочие, и прочие. Магьосниците, за разлика от тях, са сравнително освободени от разни тягос­тни, обвързващи чувства, понеже постъпват другояче. А ако се натъкнат на някаква спънка, както сега се е получило при теб, единственият извод е, че в живота им все още има нещо, което не е напълно изяснено.

- Твърде сложно е отново да се заемам с тази задача, дон Хуан. Навярно има нещо друго, което бих могъл да направя вместо това.

- Не можеш да направиш нищо освен прегледа; той и съну­ването вървят ръка за ръка. Като се разтоварваме от живо­та си, ние ставаме все по-леки.

На времето дон Хуан ми беше дал много подробни и ясни указания за този преглед. Той се изразяваше в следното: да преживееш повторно живота си, като си спомниш абсолютно всички събития от него, дори и най-дребните случки. Спо­ред дон Хуан това беше най-важният фактор за преразпреде­лянето и пренастройването на енергията при сънувачите. Както твърдеше той, „при прегледа се освобождава енергия, която дотогава е била затворена в нас, а без тази отприщена енергия сънуването е невъзможно."

Преди години дон Хуан ме беше посъветвал да направя спи­сък на всички хора, които съм срещнал през живота си, като започна от настоящия момент. Той ми помогна да внеса сис­тема в списъка си, като го разделя на различни области на дейност, които включваха например работите, с които съм се залавял, училищата, посещавани от мен. После ме накара да тръгна от първия човек в моя списък и да стигна до пос­ледния, без ни най-малко да се отклонявам, преживявайки от­ново всичките си взаимоотношения с тях.

Както ми беше обяснил дон Хуан, прегледът на дадено съ­битие изисква съзнанието най-напред да подреди всички еле­менти, които имат отношение към тази задача. Това под­реждане означава да възстановим събитието, частица по частица, като отначало си припомним физическите детайли на обстановката, след това преминем към човека, с когото сме контактували, и най-накрая обърнем поглед към себе си и изследваме чувствата, които сме изпитали.

Дон Хуан ме беше научил, че прегледът трябва да се съче­тава с естествено, ритмично дишане, при което човек издишва продължително, като движи главата си внимателно и бавно от дясно на ляво, а после вдишва продължително, движейки я от ляво на дясно. Той наричаше това обръщане на главата от една страна на друга „раздухване на събитието". Съзнанието разглежда дадено събитие отначало докрай, дока­то тялото раздухва като с ветрило всичко, върху което съз­нанието се съсредоточава.

Дон Хуан казваше, че древните магьосници, откриватели­те на този преглед, се отнасяли към дишането като към ма­гическо, животворно действие и съответно го използвали като магическо средство; издишването им служело, за да изх­върлят чуждата енергия, останала у тях по време на контак­тите и взаимодействията, които подлагали на преглед, дока­то при вдишването поемали обратно енергията, която сами­те те били отделили при тези взаимодействия.

Поради университетското си образование аз най-напред реших, че извършването на такъв преглед означава да анали­зирам собствения си живот. Дон Хуан обаче, настояваше, че това действие е по-сложно от интелектуален психоанализ. Според неговото определение, то представляваше магьосни­ческа тактика, предназначена да предизвиква неголеми, но системни премествания на събирателната точка. Той казва­ше, че изследването на отминали постъпки и чувства кара събирателната точка да се движи насам-натам между сегаш­ното си положение и положението, заемано от нея по време на събитието, с чийто преглед се занимаваме.

Както твърдеше дон Хуан, логическото обяснение на ос­нованията за такъв преглед се криело в убеждението на древните магьосници, че във вселената има една невъобразима всепоглъщаща сила, която вдъхва живот на организмите, като им дава назаем съзнание. Тя ги заставя и да умират, за да извлече обратно същото това съзнание, което организми­те са разширили чрез целия си жизнен опит. Древните ма­гьосници разсъждавали по следния начин: те вярвали, че щом тази сила се стреми към нашия жизнен опит, извънредно важно е да я задоволим с точното му копие - жизнения прег­лед. След като получи онова, което търси, всепоглъщащата сила освобождава магьосниците; тогава те могат на воля да развиват възприемателната си способност и чрез нея да дос­тигнат до най-далечните предели на пространството и вре­мето.

Когато се залових отново да правя преглед, в заниманията ми по сънуване настъпи едно спонтанно прекъсване. Попитах дон Хуан каква е причината за тази непредвидена спънка.

- Сънуването изисква цялата ни налична енергия - отвърна той. - Не е възможно да го упражняваме, ако в живота ни има нещо, което сериозно ни ангажира.

- И преди съм бил сериозно ангажиран - възразих аз, - но това никога не е пречило на заниманията ми.        

- Значи всеки път, когато си мислел, че си ангажиран, ти си бил само егоистично загрижен - рече дон Хуан със смях. - За магьосниците ангажираността е състояние, при което чо­век използва всичките си енергийни източници. Твоите из­точници сега за пръв път са изцяло заети. По-рано, даже по времето на предишния си жизнен преглед, ти никога не си бил така погълнат от каквото и да било.

Тогава дон Хуан ми даде нов образец, по който да правя прегледа си. Според този образец аз трябваше да подредя цяла мозайка от събития, спирайки се, привидно безразборно, на различни случки от моя живот.

- Но това ще бъде пълна бъркотия - протестирах аз.

- Нищо подобно - заяви дон Хуан. - Ще се получи бъркотия само ако оставиш собствената си незначителност да избере събитията, на които да направиш преглед. Трябва да позво­лиш на духа да реши вместо теб. Изпълни се с покой и вникни в онези случки, които духът ще ти посочи.