Тъй като се бяхме споразумели с дон Хуан да обсъждаме сънуването само тогава, когато той сметнеше за необходи­мо, аз рядко го разпитвах на тази тема и гледах никога да не прекалявам с въпросите си. Ето защо бях готов да го слушам жадно всеки път, щом сам пожелаеше да заговори за това. Той неизменно вмъкваше забележките и обясненията си за съ­нуването между други елементи от своето учение и винаги ми ги поднасяше внезапно, без предисловие. При едно мое по­сещение си говорехме за съвсем други неща, когато той без всякаква връзка каза, че благодарение на контактите си с не­органични същества по време на сънуване, древните магьос­ници станали изключително вещи в манипулирането на съби­рателната точка - една твърде обширна и зловеща тема.

веднага се възползвах от предоставения случай и попитах дон Хуан приблизително по кое време са живели древните ма­гьосници. По-рано неколкократно му бях задавал същия въп­рос, без да получа удовлетворителен отговор. Този път обаче смятах, че щом сам е заговорил за това, навярно няма да откаже да задоволи любопитството ми.

- Извънредно мъчителна тема - заяви той. Начинът, по който го каза, ме накара да си помисля, че пак ще пренебрегне въпроса ми. Останах доста изненадан, когато той продължи:

- Тя отново ще подложи твоята рационалност на изпита­ние, също като темата за неорганичните същества. впро­чем, какво е мнението ти за тях сега?

- Вече не си съставям никакви мнения - отвърнах аз. - Не мога да си позволя да мисля каквото и да е.

Отговорът ми го развесели. Той се разсмя и ми разказа за собствените си страхове и за отвращението си от неорга­ничните същества.

- Никога не съм имал слабост към тях - рече той. - Разби­ра се, това се дължеше най-вече на страха, който всяваха у мен. Не успях да го преодолея навреме и нещата си останаха така.

- Страхуваш ли се от тях и сега, дон Хуан?

-  Не, no-скоро изпитвам неприязън. Не искам да имам нищо общо с тези същества.

- Има ли някаква специална причина за твоята неприязън?

- Най-добрата възможна причина: ние сме напълно противоположни. Те обичат робството, а аз - свободата. Те оби­чат да купуват, а аз нищо не продавам.

Усетих необяснимо вълнение и рязко заявих, че тази тема е прекалено невероятна за мен, така че изобщо не мога да се отнасям сериозно към нея.

Дон Хуан ме погледна с усмивка и каза: - Най-подходящото отношение към неорганичните същес­тва е това, което ти си възприел: да отричаш съществува­нето им, но и да ги посещаваш най-редовно, като си повта­ряш, че сънуваш, а в сънуването всичко е възможно. По този начин човек не се обвързва.

Почувствах се странно виновен, макар че нямах предста­ва на какво се дължи това. Бях принуден да попитам:

- За какво намекваш, дон Хуан? 

-  За твоите посещения при неорганичните същества -отвърна той сухо.

- Шегуваш ли се? За какви посещения говориш?

- Не исках да обсъждам това, но според мен вече е време да ти кажа, че натрапчивият глас, който все ти натякваше да съсредоточаваш сънното си внимание върху елементите на сънищата си, беше глас на неорганично същество.

Помислих си, че дон Хуан минаваше границите на всяка ло­гика. Това така ме раздразни, че чак му се развиках. Той се разсмя и поиска да му разправя за моите отклонения при съ­нуването. Тази молба ме изненада. Не бях споменавал на нико­го, че имах много случаи, при които, издърпан от даден еле­мент, изхвръквах от някой сън, но вместо аз да го сменя с друг, както би трябвало да бъде, цялостното настроение на съня се променяше и се озовавах в някакво непознато за мен измерение. Там се реех, направляван от невидим водач, който ме караше да се въртя до безкрай. винаги се събуждах от този вид сънища, като все още се въртях, и продължавах да се мятам и преобръщам дълго време, преди да се разбудя напълно.

- Това са си истински срещи с твоите неорганични прия­тели - заяви дон Хуан.

Не ми се спореше, но не исках и да се съгласявам с него. Ре­ших да си замълча. вече бях забравил въпроса си за древните магьосници, но дон Хуан сам подхвана тази тема.

- По моя преценка древните магьосници са съществували навярно още преди десет хиляди години - каза той и с усмивка зачака моята реакция.

Позовавайки се на общоприетите археологически данни за преселението на номадски племена от Азия към двата амери­кански континента, отвърнах, че намирам тази дата за пог­решна. Десет хиляди години изглеждаше твърде отдавна.

- Ти си имаш свои сведения, а аз си имам мои - отвърна дон Хуан. - Моите сведения са, че древните магьосници са били в разцвет в продължение на четири хиляди години - от около седемхилядната до трихилядната година преди нас. За­лезът им настъпил преди три хиляди години. Оттогава дош­лите след тях магьосници се занимават с прегрупиране и преустройване на онова, което е останало от древните.

-  Откъде си толкова сигурен в твоите дати? - запитах аз.

- А ти откъде си толкова сигурен в твоите? - сопна ми се той.

Казах му, че археолозите разполагат с безпогрешни мето­ди за установяване на дати, свързани с отминали култури. Той ми отвърна все така рязко, че и магьосниците си имат свои методи, които са не по-малко безпогрешни.

- Не се опитвам да ти противореча или да те оборвам -продължи той, - но скоро ще ти се удаде възможност да по­питаш някой, който има сигурни сведения за тези неща.

- Никой не би могъл да има сигурно сведения за това, дон Хуан.

- Отново ще ти се стори невероятно, но съществува ня­кой, който може да потвърди всичко това. Един ден ще се срещнеш с този човек.

- Хайде де, дон Хуан, ти май се шегуваш. Кой може да потвърди какво се е случило преди седем хиляди години?

- Много просто, един от древните магьосници, за който съм ти говорил. Онзи, с когото аз самият съм се срещал. Тък­мо от него научих всичко за древните магьосници. Надявам се, че ще запомниш онова, което ще ти разкажа за този чо­век. Той е важна фигура в много от нашите занимания и ти също ще трябва да се срещнеш с него.

Казах на дон Хуан, че целият съм в слух, макар и да не раз­бирам за какво ми говори. Той ме упрекна, че се отнасям сниз­ходително към него и в действителност не вярвам на нито една дума за древните магьосници. Признах, че когато бях на обикновеното си ниво на съзнание, аз, естествено, не вярвах на тези фантасмагории. Но и когато се намирах във второ­то внимание, пак се съмнявах в тях, въпреки че тогава би трябвало да реагирам по-различно.

- Разказите ми се превръщат във фантасмагории само ко­гато разсъждаваш над тях - отбеляза той. - Без намесата на здравия ти разум, те си остават чисто и просто въпрос на_: енергия.

-  Защо казваш, че и аз ще се срещна с един от древните магьосници, дон Хуан?

- Защото точно така ще стане някой ден. вашата среща е изключително важна. Но засега нека да ти разкажа една дру­га фантасмагория, която се отнася до нагуала Себастиан, един от нагуалите от моята приемствена линия.

Оказа се, че нагуалът Себастиан бил клисар в някаква църк­ва в Южно Мексико, някъде в началото на осемнайсети век. в своя разказ дон Хуан подчерта, че магьосниците, предишни или сегашни, често търсят убежище в стабилни институции, каквато е например Църквата. Той заяви, че поради изключи­телната си дисциплина те са надеждни служители, ревностно търсени от такива институции, които винаги изпитват ос­тра нужда от подобни личности. Според дон Хуан, стига само някой да не е наясно с действията на магьосниците, те изг­леждат като образцови работници, понеже са напълно лишени от идеологически убеждения. Един ден, докато Себастиан из­пълнявал задълженията си като клисар, в църквата дошъл ня­какъв странен човек - стар и наглед болен индианец. С немо­щен глас той казал на Себастиан, че се нуждае от помощ. Последният помислил, че индианецът търси енорийския све­щеник, но човекът с голямо усилие се обърнал именно към на­гуала. Според неговите думи, изречени рязко и без заобикалки, той знаел, че Себастиан е не само магьосник, но и нагуал.

Себастиан, силно разтревожен от внезапния обрат на съ­битията, дръпнал индианеца настрана и му поискал извине­ние. Онзи отвърнал, че не е дошъл да се извинява, а до получи специфична помощ. Нуждаел се от енергията на нагуала, за да продължи живота си, който, по неговите твърдения, траел вече хиляди години, но в момента бил на път да угасне.

Себастиан, който бил много интелигентен човек и нямал желание да дава ухо на подобни глупости, наредил на индиане­ца да престане с палячовщините си. Старецът много се ядо­сал и го заплашил, че ще бъде разобличен заедно с групата си пред църковните власти, ако не изпълни молбата му.

Дон Хуан ми напомни, че това ставало в епоха, когато Църквата брутално и системно изкоренявала всякакви ере­тически занимания сред индианското население на Новия Свят. Заканата на стареца никак не била за пренебрегване; над нагуала и групата му действително надвиснала смъртна опасност. Себастиан попитал индианеца как би могъл да му даде енергия. Човекът обяснил, че нагуалите, благодарение на своята дисциплина, придобиват особена енергия, която нат­рупват в телата си, и че той щял да я изтегли безболезнено от енергийния център, намиращ се в пъпната област на Се­бастиан. в замяна на това последният щял не само да получи възможност да продължава дейността си невредим, но и да се сдобие с дар на силата.

Мисълта, че възрастният индианец го изнудва, не се понравила на нагуала, но старецът бил непреклонен и не му оста­вил никакъв друг избор.

Дон Хуан ме увери, че твърденията на този човек ни най-малко не били преувеличени. Оказало се, че той бил един от онези древни магьосници, които са известни като предизвикателите на смъртта. Очевидно бил оцелял до наши дни чрез манипулиране на събирателната си точка по начини, които само той си знаел.

Дон Хуан каза, че описаната случка впоследствие положила началото на едно споразумение, обвързващо всичките шес­тима нагуали, които на свой ред дошли след Себастиан. Предизвикателят на смъртта удържал на думата си; като отплата за взетата от тях енергия той дал на всекиго съотве­тен дар на силата. Себастиан се видял принуден да приеме такъв дар, макар и с неохота, понеже бил притиснат до сте­ната и нямал друг избор. Затова пък всички други нагуали след него приели даровете си с радост и гордост.                             

Дон Хуан завърши разказа си с думите, че с времето предизвикателят на смъртта станал известен като наемате­лят. И в течение на повече от два века нагуалите от линията на дон Хуан спазвали тази двустранна спогодба, създавайки симбиозна връзка, която променила техния курс и крайна­та им цел.

Той не пожела да ми даде по-нататъшно обяснение на тази история и аз останах с едно странно усещане за достовер­ност, което ме обезпокои повече, отколкото бих могъл да предположа.

- Как е успял да живее толкова дълго? - попитах аз.

- Никой не знае - отвърна дон Хуан. - Поколения наред на­учаваме за него единствено онова, което сам реши да ни каже. Предизвикателят на смъртта е онзи, когото разпитах за древните магьосници, и от него разбрах, че те са били в апогей допреди три хиляди години.

- А откъде знаеш, че ти е казал истината? - попитах аз. Дон Хуан поклати глава смаяно, ако не и направо възмуте­но.

-  Когато човек е изправен пред онази невъобразима неизвестност ей-там - рече той, посочвайки всичко наоколо, - той не си губи времето с дребни лъжи. Дребните лъжи са само за хората, които никога не са се срещали с онова, което ги очаква ей-там.

- Какво ни очаква ей-там, дон Хуан?

С отговора си - привидно безобидна фраза - той ме уплаши повече, отколкото ако ми беше описал най-голямата страхо­тия.

- Нещо абсолютно обективно - отвърна той.

После навярно забеляза, че това ми дойде много. Тогава ме вкара в друго ниво на съзнание, за да преодолея уплахата си.

Няколко месеца по-късно в упражненията ми по сънуване настъпи странен обрат. Започнах да получавам насън отго­вори на въпроси, които възнамерявах да задам на дон Хуан. Най-впечатляващото в цялата работа беше фактът, че това скоро взе да ми се случва и в будно състояние И ето че един ден, докато седях на бюрото си, получих отговор на непроизнесен въпрос относно реалността на неорганичните съ­щества. в сънищата си толкова пъти бях виждал такива съ­щества, че вече мислех за тях като за нещо реално. Напомних си, че в Сонорската пустиня, в състояние на повишено съзна­ние, даже бях докоснал едно от тях. Освен това сънищата ми редовно търпяха отклонения и преминаваха в панорама на светове, които едва ли биха могли да бъдат плод на моя ум. Исках да отправя към дон Хуан най-точното си попадение в областта на кратките запитвания, затова формулирах в съз­нанието си следния въпрос: ако приемем, че неорганичните същества са толкова реални, колкото и хората, то тогава къде в цялата физическа необятност на вселената се намира мястото, което обитават?

След като формулирах въпроса си наум, чух странен смях, също като в деня на моята схватка с неорганичното същес­тво. После един мъжки глас ми отговори: „Това място съ­ществува в една определена позиция на събирателната точ­ка", каза той. „Точно както и твоят свят съществува в ней­ната обичайна позиция."

Последното, което исках, беше да водя диалог с някакъв без­плътен глас, затова скочих и побягнах към къщи. Помислих си, че полудявам; още една към и без това многото ми тревоги.

Гласът беше толкова ясен и авторитетен, че не само ме заинтригува, но и ме уплаши. С истинско опасение зачаках нови атаки от негова страна, но случката вече не се повтори. При първата удала ми се възможност разказах на дон Хуан за това.

Той изобщо не се впечатли.

- Трябва да разбереш веднъж завинаги, че подобни неща са съвсем нормално явление в живота на един магьосник - заяви той. - Ти ни най-малко не полудяваш; просто чуваш гласа на сънния пратеник. След като преминат през първата или вто­рата врата, сънувачите достигат определен енергиен праг и започват да виждат разни неща или да чуват гласове. всъщ­ност не множество гласове, а един отделен. Магьосниците го наричат „гласа на сънния пратеник".

- Какво представлява този пратеник?

-  Чужда енергия в сгъстен вид. Чужда енергия, която уж подпомага сънувачите, като им казва разни неща. Проблемът е, че сънният пратеник може да каже само онова, което ма­гьосниците вече знаят или би трябвало да знаят, ако не са съвсем бездарни.

-  Определението „чужда енергия в сгъстен вид" никак не ми помага, дон Хуан. Какъв вид енергия е това - доброжелателна, злонамерена, подходяща, неподходяща, какво точно?

- Тя е просто чужда, както вече ти обясних. Безлична сила, която ние превръщаме в нещо много лично, понеже притежава глас. Някои магьосници направо се кълнат в нея. Те дори я вшкдат. Или пък, както се е получило при теб, само я чуват като мъжки или женски глас. И този глас е в състояние да им дава различни сведения, на които те обикновено гледат като на свещено знание.

- Защо някои от нас чуват тази сила по такъв начин?

- Ние я виждаме или чуваме, защото поддържаме събира­телните си точки в една характерна нова позиция; колкото по-силно ги фиксираме там, толкова по-ярък става начинът, по който възприемаме пратеника. Така че внимавай! Може да го видиш и да го усетиш даже и като гола жена.

Дон Хуан се разсмя на собствената си забележка, но аз бях така уплашен, че хич не ми беше до шеги.

- Тази сила в състояние ли е да се материализира - попи­тах аз.

- Разбира се - отвърна той. - Всичко зависи от степента на фиксиране на събирателната точка. Но мога да те уверя, че ако успееш да запазиш известна необвързаност, нищо няма да се случи. Тогава пратеникът ще си остане онова, което е: безлична сила, оказваща определено въздействие върху нас благодарение на фиксирането на събирателните ни точки.

- А надеждни ли са знанията, които ни дава?

- Това всъщност не са знания. Пратеникът просто ни казва как стоят нещата, а после ние сами си вадим заключения.

Тогава предадох на дон Хуан думите, които бях чул от гласа.

- Точно както ти казах - отбеляза дон Хуан. - Пратени­кът не те е научил на нищо ново. Твърденията му са били верни, но изобщо не са били някакво откровение. Той просто е повторил нещо, което на теб вече ти е било известно.

- Боя се, че не мога да претендирам за такова знание, дон Хуан.

- Напротив, можеш. Ти знаеш много повече за тайните на вселената, отколкото си мислиш. Но това е нашата човешка болест - да знаем повече за тайните на вселената, отколко­то подозираме.

Фактът, че съм се сблъскал с такова невероятно явление съвсем самичък, без подготовка от страна на дон Хуан, ме изпълни с въодушевление. Исках да получа още сведения за този пратеник. Понечих да попитам дон Хуан дали и той чува гласа му.

Дон Хуан ме прекъсна и каза с широка усмивка:

-  Да, да. Пратеникът ми говори и на мен. Когато бях млад, даже го вшкдах като монах с черна качулка; един гово­рещ монах, който всеки път ми изкарваше акъла. впоследст­вие, когато страховете ми се поуталожиха, той се превърна в безплътен глас, който ми казва разни работи и до ден дне­шен.

- Какви например?

- Ами всякакви неща, върху които съсредоточавам наме­рението си, но не искам да се мъча да ги проследявам сам. Като, да речем, някои подробности за поведението на моите ученици - с какво се занимават, когато не съм край тях. Пра­теникът ме осведомява и за теб. Той ми разказва за всичко, което правиш.

Посоката, която бе взел нашият разговор, вече изобщо не ми допадаше. Трескаво прерових мислите си за другите въпро­си, с които да сменя темата, докато дон Хуан се заливаше от смях.