Благодарение на упражненията си аз установих, че един учител по сънуване трябва да си служи с обобщения в напътствията си, за да наблегне по-добре на някои неща. Когато ми постави първата задача, дон Хуан всъщност искаше да развивам сънното си внимание, като го съсредоточавам вър­ху елементите на сънищата си. Основният му мотив в даде­ния случай беше идеята за осъзнаване на заспиването. Него­вата уловка беше да ми каже, че единственият начин човек да осъзнае заспиването е да изследва съдържанието на съни­щата си.

Още в самото начало на практическите занимания разб­рах, че най-важно е упражняването на сънното внимание. За разума на обикновения човек е просто недопустимо, че някой може да се обучи да действа съзнателно в такава област, каквато са сънищата. Дон Хуан обаче твърдеше, че за ефи­касността на това обучение е нужно постоянство, а то е нещо, с което разумът и всичките му „отбранителни съоръжения" не могат да се справят. Рано или късно рационалните бариери падат под натиска на постоянството и сънното внимание е в пълната си сила.

Докато се упражнявах да го съсредоточавам и задържам върху елементите на сънищата си, започнах да изпитвам една особена самоувереност, която така ме изуми, че реших да споделя това с дон Хуан.

- Навлизането ти във второто внимание е онова, което поражда чувството на увереност - рече той. - Сега е нужно да проявиш още по-голяма трезвост, отколкото преди. Нап­редвай бавно, но без да спираш и най-вече не говори за всичко това. Просто го прави!

Казах му, че съм проверил на практика истинността на твърдението му, че ако човек хвърля бегли погледи на неща­та, които участват в съня, образите не се разсейват. После прокоментирах, че най-трудното в цялата работа е да се разруши първоначалната бариера, която ни пречи да разглеждаме сънищата като поле за съзнателна дейност. Поисках мнението на дон Хуан по въпроса,защото твърдото ми убеждение беше, че тази бариера е психологическа и е възник­нала в резултат на насадените ни от обществото представи, които поощряват пренебрежителното ни отношение към сънищата.

- Тази бариера е нещо повече от насадена представа - от­върна той. - Тя е първата врата на сънуването. Сега, когато вече си я преодолял, направо ти се струва нелепо, че хората не могат да се спират по своя воля и да разглеждат елемен­тите на сънищата си. Но тази увереност е погрешна. Първа­та врата е свързана с потока на енергия във вселената. Тя е едно природно препятствие.

Тогава дон Хуан ме накара да се съглася, че ще разговаряме за сънуването само във второто внимание и когато той на­мери за уместно. Насърчи ме да се упражнявам междувременно и обеща да не ми се меси.

Когато понатрупах опит в „нагласяването" на сънищата, започнах често да получавам усещания, които ми се виждаха изключително съществени, като например чувството, че, заспивайки, се търкулвам в някакъв ров. Дон Хуан никога не ми каза, че това са незначителни неща, а ме остави да ги описвам в бележките си. Сега осъзнавам колко ли смешен съм му изглеждал. Ако трябва аз днес да обучавам някого в сънува­не, категорично бих се противопоставил на подобно поведе­ние. Той обаче просто ми се присмиваше, като ме наричаше прикрит егоцентрик, който уж се бори с чувството за собс­твена значимост, а в същото време си води най-подробен, свръхличен дневник „Моите сънища".

При всеки удобен случай дон Хуан изтъкваше, че енергия­та, необходима за освобождаване на сънното ни внимание от затвора на насадените ни от обществото представи, се до­бива при преразпределяне на вече съществуващата ни енер­гия. Това е съвършено вярно. Изплуването на нашето сънно внимание е пряка последица от преустройството на живота ни. Понеже, както казваше дон Хуан, няма как да почерпим допълнителна енергия от някой външен източник, трябва да преразпределим онази, с която разполагаме, с помощта на всички достъпни за нас средства.

Той упорито твърдеше, че магьосническият начин на жи­вот е най-доброто средство, с което, образно казано, можем „да смажем колелата" на това преразпределяне, а от всички характерни особености на този начин на живот най-ефикас­на е „загубата на чувството за собствена значимост". Дон Хуан бе напълно убеден, че магьосниците се нуждаят от тази особеност във всичко, което правят, затова полагаше огром­ни усилия да подтикне учениците си към осъществяване на товa изискване. Според него чувството, че сме значими, ви­наги е било не само най-големия враг на магьосниците, но и проклятието на човешкия род.

Доводът на дон Хуан беше, че ние изразходваме повечето от енергията, за да поддържаме своята значимост. Този факт се проявява най-очебийно в безкрайните ни тревоги за начина, по който се представяме пред света, за това дали другите ни се възхищават, харесват или приемат. Ето защо, както ми бе обяснено, ако ни се удаде да загубим част от зна­чимостта си, две необикновени неща ще се случат с нас. Пър­во, ще освободим енергията си от усилията да поддържа илю­зията за нашето величие; и, второ, ще се сдобием с доста­тъчно енергия, за да влезем във второто внимание и да зър­нем действителното величие на вселената.

Бяха ми нужни повече от две години, за да се науча да със­редоточавам напълно сънното си внимание върху всичко, ко­ето пожелаех. Станах толкова вещ в това, че се чувствах така, сякаш съм го правил цял живот. Най-странното беше, че изобщо не можех да си представя как по-рано ми е липсва­ла тази способност. И все пак си спомнях колко ми беше трудно отначало дори да мисля, че е възможно да постигна това. веднъж ми хрумна, че умението да изследваме съдър­жанието на сънищата ни сигурно се дължи на някаква естес­твена даденост на нашето същество, навярно нещо подобно на способността да ходим. Ние сме физически устроени така, че да вървим само по един начин - на два крака, и въп­реки това трябва да положим огромни усилия, за да се нау­чим да ходим.

Новото умение да хвърлям погледи на елементите на съ­нищата си бе съчетано с едно упорито вътрешно натякване да не забравям да го прилагам. Знаех си, че характерът ми се отличава с известна упоритост, но в сънищата тази черта започна да добива изключителни размери. Тя стана толкова явна, че не само изпитвах истинско негодувание, докато слу­шах как сам си натяквам, но и започнах да се питам дали това се дължи действително на присъщата ми упоритост, или на нещо друго. Даже ми мина през ума, че може би полудя­вам.

- Непрекъснато си говоря насън, като си напомням да гле­дам разни неща - споделих аз с дон Хуан.

Дотогава бях спазвал споразумението ни да разговаряме за сънуването само когато той подхване темата. Този път обаче реших, че въпросът не търпи отлагане.

- А нямаш ли чувството, че сякаш не си ти, а е някой друг?

-  Като се замисля, наистина е така. в такива моменти все едно, че не съм аз самият.

-  Значи действително не си ти. Сега не е време да ти обяснявам това. Но мога да ти кажа, че не сме сами на този свят. И че има и други светове, достъпни за сънуваните - ця­лостни светове. Понякога ни навестяват енергийни същест­ва, идващи оттам. Следващия път, когато чуеш, че си натяк­ваш насън, ядосай се истински и извикай една заповед. Трябва да изкрещиш: „Престани!"

Така се сблъсках с друго предизвикателство: да се сетя да извикам тази заповед насън. Но когато се чух отново, навряно главно поради силното си раздразнение от натрапчивия глас, наистина си спомних, че трябва да се провикна:"Престани!" Натякването моментално спря и никога вече не се повтори.

- Всеки сънувач ли преживява подобно нещо? - попитах аз дон Хуан, щом пак се видях с него.

- При някои се случва - отвърна той без особен интерес. Започнах бурно да описвам колко странно е било тава за мен. Той обаче ме пресече с думите:

- Сега вече си готов да пристъпиш към втората врата на сънуването.

възползвах се от случая, за да получа отговор на някои въпроси, които по-рано не бях успял да му задам. Онова, кое­то бях преживял първия път, когато той ме накара да сънувам, продължаваше да заема най-важно място в съзнанието ми. Казах на дон Хуан, че съм наблюдавал елементите на соб­ствените си сънища до насита, но никога не съм имал сън, който поне смътно да наподобява онзи по отношение на яс­нотата и подробностите.

- Колкото повече мисля за това, толкова повече се озада­чавам - казах аз. - Докато гледах хората в онзи сън, изпитах страх и отвращение, които ми е невъзможно да забравя. Каква означаваха тези чувства, дон Хуан?

- Според мен, енергийното ти тяло се прикачи към чуждата енергия на онова място и направо се развихри. При тава положение ти, съвсем естествено, се почувства уплашен и отвратен: та нали тогава изследваше чужда енергия за пръв път в живота си.

- Имаш склонност обаче да се държиш като магьосниците в миналото. Щом ти се удаде възможност, веднага позволя­ваш на събирателната си точка да тръгне нанякъде. в онзи случай тя се премести на значително разстояние. И резулта­тът беше, че ти, също като древните магьосници, отиде отвъд света, който познаваме. Съвършено реално, но опасно пътешествие.

Пренебрегнах значението на думите му в полза на собственото си любопитство и попитах:

- Дали онзи град не беше на някоя друга планета, а?

- Не можеш да обясняваш сънуването чрез неща, които знаеш или мислиш, че знаеш - отвърна той. - Мога само да ти кажа, че градът, който посети тогава, не се намираше на този свят.

- А къде се е намирал в такъв случай?

- Извън него, разбира се. Не си чак толкова глупав. Забеля­за го още в първия миг. Объркването ти се дължи на факта, че не си в състояние да си представиш, че дадено нещо може да е извън този свят.

- Но къде все пак се намира онова, което е извън него?

-Повярвай ми, тук става дума за най-удивителната чер­та на магьосничеството. Онзи път ти, например, предположи, че и аз съм видял същите неща като теб. Доказателст­вото за това е, че изобщо не ме попита какво съм видял. Но всъщност ти и само ти видя град с хора в него. При мен ня­маше нищо подобно. Аз видях енергия. Така че онова, което е извън този. свят. в дадения случай и единствено за теб представляваше град.

-  Но ако е така. дон Хуан, значи градът не е бил реален. Той е съществувал само в моето съзнание.

-  Съвсем не. Сега вече се опитваш да сведеш нещо отвъд­но до положението на нещо земно. Не можеш да.постъпваш така. Твоето пътуване беше реално. Ти видя онова място като град. Аз пък го видях като енергия. Никой от двама ни не е прав, но и никой не греши.

-  Страшно се обърквам, когато ми говориш за реалност. Казваш, че мястото, където попаднахме, действително съ­ществува. Но в такъв случай как е възможно да го видим в два различни варианта?

- Много просто. вариантите са два, защото тогава ние с теб имахме различни степени на еднородност и компакт­ност. вече съм ти обяснил, че ключът към възприятието са именно тези два свойства.

- Мислиш ли, че бих могъл да се върна в същия град отно­во?

- Тук ме хващаш натясно. Не зная. Или навярно зная, но не мога да ти обясня. Или пък мога, но не искам. Ще трябва да почакаш и сам да разбереш кое от всичко това е вярно.

Дон Хуан не пожела да говори повече за това.

- А сега да се заемем с нашата работа - каза той. - Човек достига втората врата на сънуването тогава, когато се съ­буди от един сън в друг. Може да имаш толкова сънища, кол­кото искаш, или си способен да имаш, но трябва да упражня­ваш съответен контрол и да не се събуждаш в света, който познаваме.

Тези думи ме хвърлиха в истинска паника.

- Да не искаш да кажеш, че не бива никога вече да се събуждам тук, в този свят? - попитах аз.

- Не, нямах това предвид. Но след като сам се сещаш за подобна възможност, налага се да те предупредя, че тя наис­тина съществува. Така постъпвали древните магьосници - никога не се събуждали в познатия ни свят. Някои магьосници от моята приемствена линия също са го правели. Това е на­пълно изпълнимо, но лично аз не го препоръчвам. От теб ис­кам да се събуждаш по най-естествен начим, щом приключиш поредното упражнение по сънуване, но докато трае то, трябва да сънуваш, че се събуждаш в друг сън.

Улових се да задавам същия въпрос, който му бях задал още първия път, когато ми разказа за настройването на сънува­нето:

- Възможно ли е да се постигне това?

Дон Хуан очевидно усети моята разсеяност и усмихнато повтори отговора. който ми беше дал тогава:

- Разбира се, че е възможно. Този вид контрол не е по-раз­личен от контрола, упражняван от нас над която и да е ситу­ация в ежедневието.

Бързо преодолях смущението си и се приготвих да го пи­там за други неща, но той ме изпревари и се зае да ми обяснява някои присъщи на втората врата особености - обяснение, което ме смути още повече.

- Има един проблем, свързан с тази врата - каза дон Хуан. - Той може да се окаже повече или по-малко сериозен, в зави­симост от характера на човека. Ако по принцип сме склонни да се вкопчваме до самозабрава в разни неща или ситуации, то на този етап направо ни чака удар под пояса.

- В какъв смисъл, дон Хуан?

- Разсъди малко. Ти вече си имал необикновеното удоволс­твие да изследваш съдържанието на собствените си сънища. А сега си представи как преминаваш от един сън в друг, като наблюдаваш всичко, като изучаваш всяка подробност. Не е трудно да се досетиш, че човек може да затъне смъртоносно в това занимание. Особено ако е склонен да се самозабравя.

- А тялото или мозъкът няма ли да го възпрат по естест­вен начин?

-  Да, но ако става дума за естествено, тоест нормално състояние, в каквото си, когато спиш. Само че това не е нормално състояние. Това е „сънуване". С преминаването на първата врата сънувачът вече е постигнал енергийното cui тяло. Така че това, което действително минава през втората врата, скачайки от сън в сън, е именно енергийното тяло.!

- И какъв е крайният извод, дон Хуан?

- Изводът е, че щом преминеш през втората врата, трябва да възнамериш още по-голям и по-трезв контрол над сън­ното си внимание - единственият предпазен клапан на сънувачите.

- За какъв клапан говориш?

- Ти и сам ще откриеш, че истинската цел на сънуването е усъвършенстването на енергийното тяло. Едно съвършено енергийно тяло, наред с някои други неща, разбира се, владее сънното внимание до такава степен, че може да го възпира винаги, когато е необходимо. Това е предпазният клапан, с който сънувачите разполагат. Колкото и да са склонни да тънат в самозабрава, в определен момент сънното им вни­мание ги принуждава да изплуват от това състояние.

Трябваше да започна пак от самото начало, само дето за­дачата ми беше различна. Този път преследваната цел изглеж­даше още по-неуловима, а трудностите около нея - по-голе­ми. Най-напред, съвсем като при първата задача, не можех да измисля какво точно да предприема. Имах мрачното подозре­ние, че дотогавашната ми практика няма да ми помогне осбено в дадения случай. След безброй неуспехи се отказах от опитите си и реших просто да продължа упражненията, свър­зани с фиксирането на сънното внимание върху елементите на сънищата ми. Фактът, че приемах своите недостатъци, се оказа сякаш стимулиращ, защото станах още по-опитен в задържането на гледката на отделните елементи.

Така измина цяла година без никаква промяна. Ала един ден нещо стана. Докато гледах насън един прозорец, мъчейки се да разбера дали бих могъл да зърна част от пейзажа навън, ня­каква вихрена сила, която почувствах като бучене в ушите си, ме издърпа от стаята през прозореца. Непосредствено преди това дръпване сънното ми внимание бе привлечено от странно съоръжение, което се намираше навън, на известно разстояние от мен. Заприлича ми на трактор. в следващия миг вече стоях до него и го разглеждах.

Напълно съзнавах, че сънувам. Озърнах се наоколо, като се опитвах да открия от кой прозорец съм гледал преди малко. Пейзажът напомняше за провинциална ферма. Не се виждаха никакви постройки. Канех се да поумувам над този факт. Ця­лото ми внимание обаче бе завладяно от множеството селс­костопански машини, които се търкаляха навсякъде край мен, като че ли бяха захвърлени. Разгледах какви ли не косач­ки, трактори, жътварски машини, брани, вършачки. Бяха толкова много, че чак забравих първоначалния си сън. Тогава ми се прииска да се ориентирам по самата гледка. в далечина­та имаше нещо, което приличаше на рекламно табло с някол­ко телефонни стълба около него.

Щом съсредоточих вниманието си върху това табло, миг­новено се озовах до него. Стоманената му конструкция ме стресна. Тя излъчваше заплаха. На таблото имаше снимка на някаква сграда. Прочетох текста към нея: беше реклама на мотел. Изпитах странна увереност, че се намирам в щата Орегон или в северната част на щата Каролина.

Огледах се за други характерни черти на околността. видях планини на голямо разстояние от мен, както и някакви заобле­ни зелени хълмове, които бяха по-наблизо. Те бяха обрасли с, както ми се стори, калифорнийски дъбове. Исках да бъда придърпан от зелените хълмове, но всъщност ме притеглиха да­лечните планински вериги. Бях убеден, че това е Сиера Невада.

Цялата ми енергия на сънуване ме напусна в тези планини. Но преди да стане това, аз бях придърпван от всеки възможен елемент. Сънят ми вече не беше сън. Като се вземат предвид възприятията, които получавах, действително се на­мирах в Сиера Невада, носейки се стремглаво към какви ли не дефилета, скали, пещери и дървета. Преминавах от стръмни склонове към планински върхове, докато силите ми съвсем се изчерпаха и вече не бях в състояние да съсредоточа сънното си внимание върху каквото и да било. Почувствах, че губя контрол. Накрая пейзажьт изчезна и настъпи мрак.

- Достигнал си втората врата на сънуването - рече дон Хуан, когато му разказах този сън. - Следващото, което трябва да направиш, е да преминеш през нея. Това е нещо много сериозно; изисква голяма дисциплина.

Не бях напълно сигурен, че съм изпълнил поставената ми задача, защото в действителност не се бях събудил в друг сън. Попитах дон Хуан каква е причината за това несъответствие.

- Грешката беше моя - отвърна той. - Казах ти, че човек трябва да се събуди от един сън в друг, но в същност имах предвид - да смени няколко сънища, ясно и системно, както ти си направил. При първата врата загуби много време, като само търсеше ръцете си. Този път си пристъпил направо към разрешаване на въпроса, без да се мъчиш да изпълняваш даде­ното поръчение - да се събудиш в друг сън.

Дон Хуан каза, че има два начина да се премине през вто­рата врата на сънуването. Първият е да се събудиш в друг сън, тоест да сънуваш, че сънуваш, а след това да сънуваш, че се събуждаш. вторият вариант е да използваш елементи­те на даден сън, така че от тях да се породи друг, точно като в моя случай.