При дълбоката медитация човек прави съзнателно или се стреми да направи това, което повечето хора извършват малко или съвсем неволно в съня и смъртта: оттегля се до онова ниво дълбоко вът­ре, където се възстановява при вечния източник на живота - собствения духовен извор.

Този процес е също въпрос на степен, която зависи от определено умение. Адептьт, който се е научил да управлява своето дишане или жизнена енергия на всички нива, е в състояние да го пре­установява и да се оттегля от своето тяло, но без да го изоставя. Той също може да се връща в него, когато трябва. Като умира съзнателно в не­обходимите моменти, за да се обнови, човек из­бягва нуждата да умре нежелателно по обичайния начин.

Такъв адепт може да се нуждае от дълъг, обх­ващащ вероятно няколко столетия живот, за да доведе докрай някое важно за еволюцията на чо­вечеството дело. Следователно през този период той ще задържи същото тяло, обновявайки се по споменатия начин. Това може да е необходимо най-­вече поради трудността една такава високо ево­люирала душа да намери подходящите обстоятел­ства, при които да се превъплъти чрез раждане. Такъв адепт ще дематериализира своето тяло в края на житейския цикъл, когато делото му на това равнище е завършено.