Човешката мисъл е толкова могъща, че се матери­ализира в етера. Всичко, което съществува на ниво­то на материалното и е доловимо за сетивата, пре­ди това е било формирано като мисловен образ в съзнанието на своя създател. И също както етерът е най-финият проникващ субстрат на четирите по-долни елемента, така и мисълта е дори още по-гъвкав и нерушим принцип, извисен над етера. За да създа­деш нещо, е потребно само да го извикаш за живот с мисълта си. Разбира се, подобно синтезирано твър­дение не изключва безпрекословния факт, че за да стане това, са необходими множество практически действия и реализирани стремежи. Много трудно е мисълта да бъде доведена до такава степен на ней­ното контролиране, че да изгражда само онези об­рази, които желаем, и никакви други.