Мнозина, които се впускат в нея, изпитват загри­женост относно евентуалните опасности, свързани с усвояването и практикуването на йога, особено ако са на самообучение. Ето защо би било подхо­дящо да дадем тук известни разяснения. Първо, трябва да разберем, че опасността е относително понятие. Това, което е опасно за някого, може да е напълно безопасно за другиго. Значи може да се твърди, че нещо не е опасно само по себе си, а единствено в свързаност с даден човек в дадена ситуация. Второ, всичко, което предприемаме в живота си, носи някакъв риск. Ако такъв нямаше, отплатата или резултатът от нашите начинания не биха имали за нас творческа валидност. Въз­награждението винаги е пропорционално на вло­женото усилие, а усилието, което се изисква, е от своя страна пропорционално на относителната опас­ност.

Така целият наш живот е процес на обучение благодарение на опит, който - огледан в ретрос­пекция, изглежда изтъкан от грешки в сравнение с познанието, което сме придобили впоследствие. Или, казано с други думи, ние трябва да сме го­тови да вървим смело, но не и невнимателно, нап­ред към бъдещето, да правим по-добро от онова, което сме правили дотогава. Да поемаме повече риск от този, с който бихме могли спокойно да се справим, е безразсъдно, но също толкова глупаво е и да не поемаме никакъв.