Нека видим как тази дефиниция се съгласува с чакрите у Човека.

Вече отбелязахме, че духът се проявява в теменната част на главата, а следващата по ред и наситеност чакра е енергийният център между веж­дите, който Павел споменава като душа /за нас — ум/, тъй като там е средоточието на мисловната дейност. Следващ по ред е центърът в гърлото и това според Павел е тялото - главно защото там е седалището на етера, на субстрата, от който про­изхождат четирите елемента по-надолу: въздух, огън, вода и земя. Всеки от тях е просто модифи­кация на етера, с право смятан за основната ма­терия, запълваща световното пространство и това между частиците на веществата.

Центровете на четирите елемента - въздух, огън, вода и земя — са съответно чакрата в сърдечната област, тази на нивото на слънчевия сплит, кръстната чакра, наричана още свещена, и опашната. Така се вижда, че висшата тройка и нисшата чет­ворка се проявяват у Човека в строго съответст­вие с номерологичните закони на това проявле­ние, а седемте чакри са прецизно „изработени" също по тези закони.

Алхимиците считали етера за квинтесенция или за пето ниво на вибрация. По-нататък ще видим как четирите по-долни елемента и произлизат от този етерен субстрат или латентност, и се завръ­щат към него. По-напредналите алхимици долови­ли също, че щом различните равнища на съзнание са просто жизнена енергия, вибрираща на различ­ни честоти, то едно от тях може да бъде транс­формирано в друго просто чрез променяне сте­пента на вибрация и следователно преминаването на един елемент в друг е напълно постижима въз­можност. Това е валидно и за трансмутирането на по-грубите ни вибрации в по-фини. Езотеричната алхимия се е занимавала с усъвършенстването на човешкото съзнание чрез пречистване, докато „боклукът" на по-нисшата ни същност, на т.нар. себе, не се преобърне изцяло, за да се стигне до чистото злато на духовното, на свръхизвисеното съзнание. Тази цел и нейното достигане са извес­тни под различни названия на всички истински мистици от която и да е религия.

В по-нови времена Айнщайн и други прочути учени физици са отбелязали факта, че материята е мисъл, която трепти с ниска честота. В по-стари времена алхимиците осъществявали превръща­нето на един метал в друг, като използвали съ­щите принципи. Всяко проявление впрочем е фак­тически жизнена енергия, действаща на различ­ни нива с различни степени на вибрация, като разликата между един и друг елемент се състои само в честотата на трептене.

Човешкото тяло, както видяхме, е наистина третата или обективната страна на триединството - именно етерът. Неговите четири модификации включват въздух, огън, вода и земя. Последова­телността на тяхното обръщение може да се пред­стави по такъв начин:

За да има обективна проява, най-напред трябва да има пространство, което да й даде възмож­ност да се случи. Оттук следва, че етерът е елемент само на чистото пространство. Сетне е необходимо придвижване в това прост­ранство, т.е. елементът на въздуха, който не е друго освен движение в неговите предели. Идва ред на принципа на разпространението -елементът на огъня.

Следва го принципът на свиване – елемент на водата.

И накрая е принципът на солидността или сцеп­лението, чрез който се изявява елементът на земята.

Тези принципи или елементи често се характе­ризират със санскритската дума таттва, означа­ваща същината „такава" или „инаква" - т.е. есенцията на всяко качество. Въпросните елементи са всичко, което съществува, и в света на името и формата няма нищо друго освен тях. Те са тухли­те, от които е изграден целият наш опит, и све­тът на проявлението е съставен единствено от еле­ментите.