Вероятно мнозина измежду вас не ще се затруд­нят да откроят сред хората, реални или истори­чески личности, онези, които ярко въплътяват еди­ния или другия от горепосочените аспекти. Вели­ките духовни водачи, аскетите и светците принад­лежат на мистичното начало и на пътя, свързан с него, докато социалните реформатори или велики­те изобретатели изразяват магическото, онова, ко­ето придава на духа форма. Разпознаваме тези принципи и в самите себе си, в своите настроения или в състоянията на нашето съзнание, доминира­щи в един или друг период. Така на моменти ни се иска да потърсим уединение във вглъбена ме­дитация или при общуване с природата, докато пък след това ни обзема силно влечение към себеизява чрез творчество на равнището на матери­алното или при комуникация с ближни. Разбира се, на равнището на духовното не съществува „дру­го", така че принципът на общуване не може ве­че да се приложи - човек се чувствува едно с целия Живот.

Нашият опит е вибриране между два полюса -на Уединеността, когато се докосваме до равнище­то на Духа, и на Свързаността, когато общуваме на равнището на личното в група или някакъв вид партньорство. Уединеност произлиза от Единност /на английски: Aloneness, и ALLONENESS -т.е. всичко наедно, всеединност/, което е усеща­нето за цялост или обединение на равнището на духовното.

Тези фази на Живота могат да съответстват на определена възраст, на пол или на други дадености и фактори, ударението върху които непрекъснато се мени в хода на човешкото съществуване в зави­симост от това, как протича то, при какви обстоя­телства, в какъв план и пр. Ритмите и циклите, които настъпват в процеса на свързването на Ин и Ян с жизнената сила и нейната корелация ту с еди­ния принцип, ту с другия, са от голямо значение за онзи, който се стреми да опознае реално себе си. Понякога в тази връзка се употребява изразът „Кръ­говрат на таттвите", за който ще стане дума по-нататьк в настоящата книга.

И мъжете, и жените като цяло се затрудняват да балансират своето съществуване и да постигат непрестанно правилната връзка между противопо­ложностите вътре в себе си. Животът не е в със­тояние на покой, а представлява несекващ поток или непрекъснати трептения между двата полюса. Или с други думи, всеки нов момент носи нова връзка - нов опит или ново изживяване, та от страна на човека се изисква ново действие, за да го асимилира и усвои напълно, за да го оползот­вори истински.

Артур Кьостлер изразява всичко това като оче­виден конфликт между двата принципа в своето есе „Аскетът и комисарят", типизирайки духовния човек от една страна и материалния - от друга. Повечето хора имат нагласата да се задържат са­мо на едното равнище, а за да можеш да се дви­жиш между двата полюса, когато пожелаеш, се изисква умение и дисциплина. В крайна сметка човек научава, че тези принципи не си съперни­чат, а са всъщност негови най-близки съюзници и че за него не е непосилно да балансира в Живота, държейки главата си в облаците, а краката - здра­во стъпили на земята, т.е. непрекъснато привли­чайки Духа и изразявайки го във форма.

Когато един от принципите се отстоява с прекомерна настойчивост, винаги съществува тенден­ция енергията да се отдръпне към другия, за да се постигне желаното и необходимо равновесие. То­ва обяснява внезапните промени, които настъпват в живота на хората. Например онези, които са претърпели разочарование от физическата любов, често откриват, че енергиите преминават от по­-нисшите равнища към по-извисени, и те - нерядко неочаквано и за самите тях - се отдават на ду­ховното, поне за известно време. От друга страна пък, мъже и жени, прекалено вдадени в духовното, често реагират така, че енергиите да се спуснат от по-висш план надолу, и те се оказват в плен на силни желания в областта на физическото, на мате­риалното. Старата поговорка „Колкото по-голям грешник, толкова по-голям светец" /или обратно­то/ е еднакво оправдана, както и да я обърнем,

Сега нека се опитаме да изведем въпросните принципи на един по-преден стадий и да видим как номерологично това триединство или троич­ност поражда числата 4 и 7.

От основното или първоначално единство зидах­ме как три трябва да възниква винаги чрез изя­ва, в някакво проявление, а от тази триделност се ражда по-нисшата четворка. Това е така, защото три принципа могат по-нататък да се групират само в четири следващи комбинации, в които не се повтаря никой от първите три. Така, ако има­ме А, В и С, те могат да образуват единствено АВ, АС, ВС и АВС.

Висшата тройка, 3, и низшата четворка, 4, нра­вят 7. По този начин математически и на една следваща степен на кондензиране духът се излива във форма и числото седем се проявява посредст­вом тъй съществените деления на седем на цвето­вете и звуците, както и чрез седемте нива на съзнанието у човека /именно седемте чакри/, ко­ито са и главната тема на тази наша книга.