Сега ще проследим как седморното деление, опи­сано в предишната глава, се отнася до Човека. Ще видим как то поражда седемте нива на съзна­ние у него и седемте центрове на жизнената му енергия — чакрите.

Оста на основната полярност, която третирахме в глава първа, у човека минава по протежение на гръбначния стълб така, че духът се проявява в темето на главата, а материята /в своята най-сгъстена форма/ - в основата на гръбнака. Между тези полюси има междинни стъпала на съзнание, всяко със съответно по-голямо насищане от пред­ходното, тъй като жизнената енергия се спуска надолу по гръбнака, въвлечена все повече в мате­рията. Този процес на постепенно сгъстяване би мо­гъл да се сравни с ефекта на трептене в музиката, произвеждан от струна на инструмент. По-ниските тонове се постигат в резултат на по-бавно трептене на струната; когато трепти по-бързо, струната на инструмента възпроизвежда по-висок тон. Така и по-фините нива на нашето съзнание представляват жизнена енергия, вибрираща с по-висока честота, а по-ниските честоти са тъждествени на неговите по-груби или по-материални нива.

С други думи, седемте чакри у човека отгова­рят на седемте тона на една гама, като по-долни­те чакри имат по-бавни вибрации и отговарят на по-ниските тонове, а по-горните чакри - съответно на по-високите тонове.

Апостол Павел дефинирал някога Човека като "Дух, Душа и Тяло"; лесно може да се види, че тока определение е основано върху принципите на Триединството, които разгледахме в глава пър­ва Духът и тялото са основните противоположности, а мисълта е връзката между двете. Павел е употребил гръцката дума „психе", която включва мисловното и емоционалното ниво, а ние ще из­ползуваме понятието ум вместо Душа.