В индийската традиция чакрите понякога се опис­ват като лотоси, всеки с определен брой листица. Подобна представа често обърква онези, които изу­чават чакрите, докато те не разберат, че това е просто един друг начин за предаване на степента на вибрация или на честотата на енергията в да­дена чакра. Броят на листицата на всеки лотос е като броя на спиците, с които е снабдено всяко колело на силата. За да се придаде нагледност на гореказаното, могат да се направят опити с въртя­щи се дискове: в зависимост от скоростта, с която се въртят, ще изглежда и че имат различен брой спици.

Така и цветовете, характеризиращи чакрите и излъчвани от тях, зависят от скоростта на върте­нето им. Цветовете са светлина, вибрираща с раз­лична честота. Зрителното възприемане на даден цвят би предизвикало у наблюдателя вибрация, съ­ответстваща именно на този цвят. Чрез внима­телно и аналитично самонаблюдение човек би могъл да констатира на какво равнище се извършва тази вибрация у самия него. Всяка чакра има цвят, свързан с нея и който й влияе. Казаното за свет­лината се отнася и за звука: всяка чакра има звук, който й съответства и влияе.

Като се започне от опашната чакра по посока нагоре към темето, вибрациите /съгласно индийс­ката традиция/ са: 4, 6, 10, 12, 16, 96, 960.