Трансмутация на елементите

В живота няма край - има само промяна. Общият сбор на енергиите във вселената не намалява и не се увеличава, а непрестанно се трансформира от едно състояние или ниво на вибрация в друго в процеса на всяка проява на Живота. Докато даден елемент започва да се изявява, друг се оттегля -това можем да наблюдаваме и вътре в нас, и извън нас. Ако например водата е замръзнала, и течният, и огненият елемент се връщат в етера, а твърдият заема тяхното място. Когато ледът бъде изложен на въздействието на топлина, твърдият елемент се завръща в етера, а оттам отново се появяват огънят и водата... Това ще рече, че четирите елемента вкупом са в действителност етерът, който постоянно мени вибрациите си, за да се прояви като тях.

Извън нас наблюдаваме тези промени като модификации на климатичните условия. Сходни процеси протичат непрекъснато и вътре в нас. Топлината например въздейства на нашата течност и ще я превърне в изпарения - когато ни е горещо, ние се изпотяваме и активността на кръстния център спада. Можем да потвърдим това от собствени наблюдения и опит: след обилно изпотяване сексуалната ни активност е винаги силно намаляла.

Елементите въздействат постоянно върху нашия организъм, като взаимно се следват, но това не изключва индивидуалната предразположеност към някой или някои от тях. Обикновено тя се обуславя от момента на раждането ни, в който един или друг елемент е доминирал в системата на вселената или в зодиака /с това ще се занимаем по-подробно в следващите глави/, а щом се прояви с преобладаваща сила в собствения ви организъм, вие го чувствате, така да се каже, като тъждество на себе си.

Етерът винаги се намесва, или по-скоро настъпва, между които и да са два от по-долните елементи, докато те разменят местата си, а контролирането им става през центъра в гърлото.

Не е лесно да се опишат с думи най-трудно доловимите свойства на елементите. Затова в повечето учения и системи от възгледи за целта се прибягва до символи, които подпомагат тяхното разпознаване. В индуистката традиция, да речем, се използуват качествата, характеризиращи някои животни: слонът се отъждествява с елемента земя, тъй като въплътява тежестта и здравината. Известни са също и символи под формата на своеобразни диаграми, които изобразяват нагледно силите, подлежащи на идентифициране.

Можем впрочем да сложим знак на равенство между елементите и настроенията, които преобладават в нас. Самонаблюдавайки се продължително, човек постепенно се научава да разпознава тези равнища на енергии и опитност вътре в себе си. Хипократ, наричан още баща на медицината, основава своето учение върху тезата за четирите настроения, течности и темпераменти. Въведената от него терминология за темпераментите - флегматичен, холеричен, сангвиничен и меланхоличен - изглежда естествено свързана със земната, водната, огнената и въздушната таттва на четирите долни чакри.

Всяко заболяване се дължи на неравновесие в силите, разположени в центровете по гръбнака. А щом организмът е засегнат от подобно неравновесие, не може да е здрав. Когато жизнената енергия се спуска постепенно надолу към своята най-ниска вибрация, всяко поредно „стъпало" я въвлича все повече в грубата материя, а всеки елемент се формира от взаимодействието на положителната и отрицателната фаза на предишния. С формирането на всеки нов елемент се проявява ново сетиво. На етеричното равнище съществува само едно, но на земното сетивата са пет. На етеричното можем само да чуваме, но въздухът може да се чуе и усети; огънят може да се чуе, усети и види; водата — да се чуе, усети, види и вкуси, а земята - да се опознае с петте сетива.

И за да завършим тази глава, нека обобщим основните моменти в нея.