...
 Езотерика
Main » Articles » Чакри » Кундалини и Чакри

Триединството

Всяка проява трябва да води до полярност или до двуединство, без което би била всъщност немисли­ма. Връзката между двата полюса е третият ас­пект на Триединството.

За да докажем това твърдение, нека вземем ка­то пример което и да е просто действие и да проследим как се прилага принципът в неговия конкретен случай. Нека предположим, че читате­лят сега си каже: „Аз ще затворя тази книга." Щом стори това, той се проявява чрез определено действие и така създава полярност между субект и обект. Субектьт-подлог е „аз", обектът-допъл-нение е „книгата", а връзката между тях - „ще затворя", е сказуемото. Ако читателят сметне, че това е просто игрословие, нека се опита да наме­ри действие, което да не се разделя на тези три части, и сам ще се убеди, че това е невъзможно.

Именно тъй, в проявата на каквото и да било действие, на каквато и да било дейност, въпросно­то тройно деление се демонстрира неминуемо и неизбежно - нищо в нашия свят на име и форма не може да стане, да се случи, без да приеме подобен триделен вид. Ето това е Триединството, залегнало в основата на толкова много религиозни възгледи и учения, на метафизични системи и фи­лософски тези - достатъчно е да се позовем на християнската Света Троица или на трите гуни в индуизма (Т.е. трите свойства или аспекти /саттва, раджас и тамас/ на първоначалната материя /пракрити/. - Б. пр.)

Полярността има впрочем многобройни наиме­нования, а ние особено сме привикнали към поня­тия от рода на Живот и Форма, Дух и Материя, Възприемащ и Възприеман, Аз и не-Аз. Прибяг­ваме също и до термините Единство и Многообра­зие, защото субектът или възприемащият е винаги един, докато обектът или възприеманата страна на Живота е неизменно многообразна. Това често се изразява чрез символа на колелото.


Ако приемем аспектите на Триединството /под­лог, сказуемо и допълнение/ като синтезиран из­каз на „Аз съм това", тогава Аз или възприема­щият в центъра на колелото е един, но с изявата на някакво действие и с изместване на живота от този централен пункт в по-обективна форма мно­гообразието възниква неминуемо. Така по ръба на колелото спиците задължително са разделени, но в центъра се събират в едно. Следователно в сво­ята обективна форма животът ще включва свърза­ност и разделност плюс всичко, което е във връзка с тях: причина и следствие, времето и законът на ставането, раждането, смъртта и прераждането. Това е обективният аспект на „Аз съм това", до­като на равнището на субективното остава само съзнанието за едно чисто „Аз съм", лишено от обективна страна. Следователно нямаме налице опитност, свързана с промяна, време, разделност, взаимоотношения или с каквито и да било аспекти на обективната страна на Живота.

Не е трудно да се досетим и за многобройни други термини, използувани за обозначаване на тази основна полярност, като например Добро и Зло или Бог и Дявол /в зависимост от съответните религиозни и метафизични системи/. Не може да има цялостна система в метафизиката или усъ­вършенствана наука за живота, която да изк­лючва основната полярност. Китайската термино­логия за тези противоположности притежава едно рядко достойнство, тъй като думите Ин и Ян из­разяват чрез самото си звучене принципите, кои­то определят. Това на Ин е главно субективно, докато на Ян - обективно. Тези звуци са отразени в английските думи spirit /„дух"/ и mater/„ма­терия"/, също включващи затворено или субек­тивно и и отворено или обективно а. Така е и в думите this /„това"/ и that /„онова"/, които по подобен начин изразяват субект и обект. Думите thin /„тънък"/ и fat /„дебел"/ имат сродни ха­рактеристики: тясното субективно и вибрира на по-висока степен от широкото обективно а.

Естествено, за да има значение всяко нещо, ко­ето се случва, трябва да са налице два полюса или две възможности, между които то да се про­яви; следователно животът е всъщност разнообраз­ният опит, резултат от взаимодействието или от­ношението между тези полюси. Това може да бъ­де илюстрирано простичко например с игра или със спорт, в който участвуват двама играчи или два отбора. Ако едната от двете страни винаги печели, придобитият опит не би имал значение или смисъл; същото важи и в случай, че едната от страните винаги губи. Значимостта на опита, нат­рупван в процеса на играенето, произлиза от от­критата възможност да загубиш или да спечелиш. Така и в живота целият опит, чрез който се изг­раждаме, израстваме и се развиваме, произтича от това, че сме поставени в контекста на полярност­та на Дух и Материя, Ин и Ян, Аз и не-Аз, и от начина, по който възникналите отношения влияят върху съзнанието ни. Въпросните противополож­ности, субективната и обективната страна на на­шето съществуване и техните съчетания, пермутации и междинни етапи съставляват цялостния наш опит, наричан понякога „Танцът на Ин и Ян". На това ще се спрем по-подробно в следва­щите глави.

Category: Кундалини и Чакри | Added by: Хадес (22.06.2009)
Views: 1965
Total comments: 0
Only registered users can add comments.
[ Sign Up | Login ]
Четвъртък, 22.06.2017, 22:22
Welcome Гост
Main | Sign Up | Login
...
Връзки
...
Начало  Регистрация  Вход

...
...
   54.146.18.105          Четвъртък          22.06.2017, 22:22
gugi.tryal