Ако приемем аспектите на Триединството /под­лог, сказуемо и допълнение/ като синтезиран из­каз на „Аз съм това", тогава Аз или възприема­щият в центъра на колелото е един, но с изявата на някакво действие и с изместване на живота от този централен пункт в по-обективна форма мно­гообразието възниква неминуемо. Така по ръба на колелото спиците задължително са разделени, но в центъра се събират в едно. Следователно в сво­ята обективна форма животът ще включва свърза­ност и разделност плюс всичко, което е във връзка с тях: причина и следствие, времето и законът на ставането, раждането, смъртта и прераждането. Това е обективният аспект на „Аз съм това", до­като на равнището на субективното остава само съзнанието за едно чисто „Аз съм", лишено от обективна страна. Следователно нямаме налице опитност, свързана с промяна, време, разделност, взаимоотношения или с каквито и да било аспекти на обективната страна на Живота.

Не е трудно да се досетим и за многобройни други термини, използувани за обозначаване на тази основна полярност, като например Добро и Зло или Бог и Дявол /в зависимост от съответните религиозни и метафизични системи/. Не може да има цялостна система в метафизиката или усъ­вършенствана наука за живота, която да изк­лючва основната полярност. Китайската термино­логия за тези противоположности притежава едно рядко достойнство, тъй като думите Ин и Ян из­разяват чрез самото си звучене принципите, кои­то определят. Това на Ин е главно субективно, докато на Ян - обективно. Тези звуци са отразени в английските думи spirit /„дух"/ и mater/„ма­терия"/, също включващи затворено или субек­тивно и и отворено или обективно а. Така е и в думите this /„това"/ и that /„онова"/, които по подобен начин изразяват субект и обект. Думите thin /„тънък"/ и fat /„дебел"/ имат сродни ха­рактеристики: тясното субективно и вибрира на по-висока степен от широкото обективно а.

Естествено, за да има значение всяко нещо, ко­ето се случва, трябва да са налице два полюса или две възможности, между които то да се про­яви; следователно животът е всъщност разнообраз­ният опит, резултат от взаимодействието или от­ношението между тези полюси. Това може да бъ­де илюстрирано простичко например с игра или със спорт, в който участвуват двама играчи или два отбора. Ако едната от двете страни винаги печели, придобитият опит не би имал значение или смисъл; същото важи и в случай, че едната от страните винаги губи. Значимостта на опита, нат­рупван в процеса на играенето, произлиза от от­критата възможност да загубиш или да спечелиш. Така и в живота целият опит, чрез който се изг­раждаме, израстваме и се развиваме, произтича от това, че сме поставени в контекста на полярност­та на Дух и Материя, Ин и Ян, Аз и не-Аз, и от начина, по който възникналите отношения влияят върху съзнанието ни. Въпросните противополож­ности, субективната и обективната страна на на­шето съществуване и техните съчетания, пермутации и междинни етапи съставляват цялостния наш опит, наричан понякога „Танцът на Ин и Ян". На това ще се спрем по-подробно в следва­щите глави.