Тази потребност има твърде сложни коре­ни. Освен стремежа към самоизразяване и позна­ние, потребността от общуване в голяма степен е обусловена от груповата човешка карма. За пре­живяване на груповата карма се изискват съгла­сувани действия на група хора. Тази потребност е дадена за успешното обединение на човечество­то. Проблемът за самотата е кармичен възел, възникнал от нежеланието на човек да се вслуша в груповите /семейни, национални и прочие/ про­блеми. Задоволяването на потребността от общу­ване настъпва само тогава, когато резултатите от общуването са работа за благото на еволюцията, а не за взаимно удоволствие между общуващите! Общуването с цел получаване на удоволствие може да донесе търсеното удоволствие, но недо­стигът на общуване, тоест камшикът на съответ­ната потребност, ще остане да плющи над този тип хора.