...
 Езотерика
Main » Articles » Карма » Карма и Подсъзнание

Потребностите като програми на подсъзнанието

Потребността сама по себе си представля­ва програма на подсъзнанието, която в определе­на ситуация създава съответно желание. Трябва да отбележим, че желанията могат да възникват и по друг начин. Например желанието да се яде може да възникне и при задоволена потребност от храна. Така, при понижено равнище на захар в кръвта, се появява потребност да похапнем. Когато момичето достигне до определена възраст, в него се появява желание да се омъжи и да създаде семейство. Субективно желанието се преживява като неприятно състояние /камшик, или напрежение по Фройд/. Излизайки от това неприятно състояние по пътя на изпълняване на желанията, човек получава облекчение, че напре­жението е изчезнало, а допълнително се появява едно специфично удоволствие, съответствено на типа на изпълненото желание.

Задоволяването на потребностите само по себе си няма отношение към целите на духа, то­ест към еволюционния ръст на човека. Духът формира потребности, само за да насочи човеш­кото развитие в правилна посока. Може да се каже, че потребностите са сигнален фар на бре­га на лъкатушещата река на духовната еволюция. Човек плува по течението на тази река в дълбок мрак. И докато фарът е отпред, той се ориентира по него; но горко на онзи, който не е видял смя­ната на фара, объркал е посоката и продължава да плува в грешна посока.

Потребностите се създават от духа и се трансформират от подсъзнанието във вид, съответстващ на духовното равнище на дадения чо­век. Те биват частично осъзнавани и след това - реализирани. Изкривявания възникват на всич­ки етапи, но най-вече на последния: потребностите са недостъпни за човешкото съзнание, тъй като то само регистрира възникващите желания, анализира еднотипните ситуации, в които възник­ват, и прави косвения извод, за съществуване  на някакви подсъзнателни програми, създаващи тези желания. Тези програми се наричат потреб­ности. Но ако човек не носи отговорност за транс­формацията на потребностите от подсъзнанието, то правилната рационализация на осъзнатите желания и потребности вече лежи в сферата на неговото съзнателно творчество и той носи пълната отговорност и съответно плаща за греш­ките си по обичайният начин - чрез утежняване на кармата си.

Потребността, реализирана като съответна подсъзнателна програма, представлява устойчи­во образувание: в определени ситуации у човека задължително възникват съответни желания. Промяната на потребностите обикновено е дълъг и болезнен процес, който се движи в две насоки: първо, мени се характерът на желанието, и вто­ро, променя се изборът на ситуации, предизвик­ващи това желание.

Потребностите се променят под въздей­ствието на три сили: дух, съзнание и подсъзна­ние. Как става това?

Духът е замислил потребността като камшик регулиращ човешкото поведение по такъв начин, че ако той се отклони от еволюционния път, ще получи удар. Неговата сила зависи от степента на отклонение. Подсъзнанието приспособява потребностите към съответното равнище на дадения човек като създава подсъзнателна програма, търсеща и нами­раща форма на наказание в зависимост от ситуация­та. Възнаграждението се предлага под формата на специфично удоволствие при изпълнено желание. Но ролята на подсъзнанието съвсем не се огранича­ва само с това. То следи човек да не получава твърде много наказания. И ако животът на конкретния чо­век протече така, че потребностите систематично ос­тават незадоволявани, което по принцип означава, че човек живее неправилно, тогава подсъзнанието предприема мерки за трансформация на програми­те, реализиращи тези потребности. За тази цел под­съзнанието разполага с няколко начина.

1. Промяна във формата на наказанието чрез подтискане на потребностите. Подсъзнани­ето не е в състояние да унищожи наказанието, но то може да спечели на равнището на физи­ческото тяло, принуждавайки го да страда вмес­то самооценка. Към неизбежното наказание може да бъде добавено и специфично удоволствие /най-вече унижение на гордостта, мазохизъм/.

2. Създаване на допълнителни програми, променящи поведението по такъв начин, че чо­век рядко да попада в ситуации, свързани с възникване на потребности /формиране на ком­плекси, неадекватни реакции и прочее/.

3. Промяна във възприемането на ситуа­ции, предизвикващи наказание, и самото наказание /човек не вижда, не обръща внимание на наказанието и прочее/.

4. Регресия на потребностите, тоест опрос­тяване на съответните програми на подсъзнани­ето. Регресиралата потребност по-лесно може да се удовлетвори: някакво общуване, някаква дей­ност, само и само да не се скучае. Но регресира­лата потребност съответства на по-ниско ево­люционно равнище. Тя прилича на фар, останал зад гърба на плувеца.

5. Сублимация - това е преустройство на програмата по такъв начин, че или да бъде раз­ширена областта й на действие, или да бъде из­менен спектърът на тези потребности. Това е един от основните механизми, използван от подсъзна­нието и той е твърде добре разработен; Фройд счита, че изобщо всички потребности са субли­мация на сексуалната потребност и на инстинкта за смърт.

Трябва да се посочи, че използвайки подоб­ни методи, подсъзнанието би могло по принцип да изврати всяка потребност по всякакъв начин. Но все пак границите на промяна на програмите, реализиращи потребностите, в крайна сметка се определят от духа, наблюдаващ еволюционното развитие на човека. Именно затова всеки опит на подсъзнанието напълно да подтисне или да сублимира все още неизживяната по еволюционен път потребност винаги търпи поражение.

Главна роля в живота на потребностите играе духът. Подсъзнанието само приспособява съответната програма към реалната /вътрешна или външна/ ситуация. Духът създава потребност и я изключва в онзи момент, когато тя е изиграла своята роля и не е необходима повече /съответ­ният фар е останал далеч назад/. Последното об­стоятелство субективно се преживява от човека като загубване на интерес към онова, което по-рано живо го е вълнувало и е предизвиквало раз­лични желания. Това означава, че потребността е загубила своята власт над човека и сега може лесно да бъде унищожена.

Когато дадена потребност умре, човек от­начало скърби, а после се появява усещане за вътрешно освобождение.


Авесалом Подводни
Category: Карма и Подсъзнание | Added by: Хадес (17.01.2009) W
Views: 983
Total comments: 0
Only registered users can add comments.
[ Sign Up | Login ]
Четвъртък, 17.08.2017, 10:04
Welcome Гост
Main | Sign Up | Login
...
Връзки
...
Начало  Регистрация  Вход

...
...
   107.22.30.57          Четвъртък          17.08.2017, 10:04
gugi.tryal