...
 Езотерика
Main » Articles » Карма » Карма и Подсъзнание

Потребности и еволюция

У всеки човек като духовно същество има основни житейски цели: да познае самия себе си, да познае света и да намери своето място в света. /"Да намери" означава не само да открие своето място, но и да го заеме/. При това светът се възприема не статично, а като динамичен обект, намиращ се в еволюционно развитие.

Всеки обект има своя роля в еволюцион­ния процес, за всеки човек е предвидена опреде­лена роля, включваща постоянната импровиза­ция /лично творчество/ в процеса на еволюция, тоест - в сътворяването на света. Усещането за адекватно участие в еволюционния процес су­бективно се преживява като щастие; човек в та­кива случаи не се нуждае повече от нищо. Това усещане принципно се отличава от усещането при удовлетворение на тези или онези дори и висши потребности.

За човек познаването на самия себе си, то­ест осъзнаването на своя дух, и познанието на света в крайна сметка е едно и също. Това са просто две различни форми за изразяване на едно и също явление. Познанието в случая не се схва­ща в научния смисъл на думата. Има се предвид непосредствено-чувственото познание, когато възприемаме света като част от себе си. Позна­вайки себе си и света, човек осъзнава и заема сво­ето място в еволюционния процес.

Но човек не може напълно да осъзнае це­лите на духа. И за да бъде човешкото развитие насочено в необходимата посока, като същевре­менно съществува и свободна воля /тоест твор­чество, което е главният закон на еволюцията/, е бил създаден остроумният апарат на потребнос­тите.

Какво представляват потребностите? Те са камшик, с който подсъзнанието шиба човека, ако действията му го насочват встрани от целите на еволюцията, при това наказанието се оказва по-тежко от грешката. Най-тежкият вариант на този камшик са безусловните рефлекси и, в частност, инстинктът за живот. Наистина, за да познае себе си, човек на първо място е длъжен да поддържа физическото си съществувание. Оттук произти­чат и страхът от смъртта, и потребността от хра­на. По-сложното поведение в процеса на духо­вен растеж се регулира от по-високи потребнос­ти: потребност от общуване, от любов, от позна­ние, от самоусъвършенстване, от познаване на смисъла на живота въобще и собственото си съществувание в частност.

Всички тези потребности носят отчетливия белег на камшика. Това означава, че тяхното неудовлетворение носи крайно неприятни усеща­ния, а удовлетворението им предизвиква облек­чение, прилично на облекчението от току-що от­минал зъбобол. Особено ясно това се проявява в потребността да проумеем смисъла на живота. Обичайната разумна препоръка в този случай е: трябва да промениш своя живот, за да престане да бъде актуален този проблем!

Случва се, естествено, и след удовлетворя­ване на потребности да възникне усещане на щастие. Но причината е не в самото задоволява­не на желанието, а в това, че човек за миг се оказва на своето място в еволюционния процес: той е проумял нещо важно, направил или усетил. Направляван е бил от съчетанието от потребнос­ти, създадено от неговия дух /и, естествено, от личният избор/. Щастието не е емоционално, а духовно състояние, при което висшето "аз" сиг­нализира, че всичко върви правилно. Емоционал­ните преживявания в този момент са вторични; те дори може и да отсъстват.


Авесалом Подводни


Category: Карма и Подсъзнание | Added by: Хадес (18.01.2009) W
Views: 589
Total comments: 0
Only registered users can add comments.
[ Sign Up | Login ]
Четвъртък, 19.10.2017, 07:26
Welcome Гост
Main | Sign Up | Login
...
Връзки
...
Начало  Регистрация  Вход

...
...
   54.81.131.189          Четвъртък          19.10.2017, 07:26
gugi.tryal