Древната мъдрост "познай себе си" е про­зрачен намек за съществуване на подсъзнание­то. По определени причини подсъзнанието се държи като невидим, но всесилен министър, из­ползващ тщеславието, глупостта и доверчивостта на краля, и управляващ страната с неговите ръце. Трябва да се добави, че ролята на краля се играе от съзнанието.

Ако можем да се изразим така, в човек съществува законодателна власт /крал/ и из­пълнителна власт /министър/. Всяко действие протича по следната схема. Първо кралят /съзна­нието/ взема решение. Например — да стане от леглото. След това заповедта се предава на ми­нистъра /подсъзнанието/, който извършва конк­ретните действия: изпраща заповедта по нерви­те към мускулите, контролира равновесието и прочие. По време на изпълнение на тези действия съзнанието е изключено, а вниманието се управ­лява от подсъзнанието. Когато програмата на подсъзнанието е задействана, съзнанието си възвръща управлението на вниманието.

Вниманието има две принципно различни състояния: то може да принадлежи или на съзна­нието, или на подсъзнанието. Но тъй като това превключване става твърде често, ние не винаги можем да следим процеса. Взаимоотношенията между съзнание и подсъзнание се отличават с това, че на практика съзнанието нищо не може да направи само. Единственото, което е в негова власт, е да включи една или друга програма на подсъзнанието, предавайки й управлението на вниманието. Така кралят удря върху заповедта своя кралски печат и я дава на министъра. Кра­лят сам нищо не може да свърши.

Всяка подсъзнателна програма работи с ог­ромно количество информация, недостъпна за съзнанието. Но съществува информация, която трябва да постъпи в съзнанието в мига, когато програмата започва работа, а също и информация, която постъпва в съзнанието след като програма­та на подсъзнанието е приключила работа. За да премине по най-кратък начин пресечена местност, човек набелязва крайната цел, пуска съответната програма и тръгва към целта, без да мисли за нищо. Или мисли за съвсем други неща, а в това време подсъзнанието управлява вниманието му. Човек поглежда ту към целта, ту към краката си, ту в стра­ни... Приключвайки работа, подсъзнанието изпра­ща сигнал към съзнанието: пристигнахме, и му връща обратно вниманието.

Всяка програма на подсъзнанието може по време на своята работа да предаде управлението на вниманието на друга програма, при това без да се обръща към съзнанието. Получавайки об­ратно управлението, заедно с някаква информа­ция, може да продължи своята дейност. Така се получава, когато човек, вървящ към някаква цел, се спъва, пада, става и без да обръща внимание на това, продължава нататък.

Освен това естествено предаване на управ­лението, в подсъзнанието е внедрена система от "аварийни" прекъсвания. Когато по определен сигнал /болка, опасност/, се налага прекъсване на изпълнението на почти всяка програма и вни­манието се превключва към съзнанието или към някаква специална подсъзнателна програма. Това става в случай, когато, например, видим под кра­ката си отровна змия.

Трябва да се подчертае, че вниманието ви­наги принадлежи на онази програма, която фун­кционира в дадения момент, но повечето програ­ми съдържат в себе си възможност за чести прекъсвания, при които вниманието за кратко време се предава на съзнанието. Поради тези слу­чаи е възникнала илюзията, че вниманието по­стоянно принадлежи на съзнанието. Във всеки момент функционира само една програма на под­съзнанието - онази, на която в този миг принад­лежи вниманието. Всяка програма насочва вни­манието по свой начин: художникът гледа на хляба по различен начин от гладния. Двамата полу­чават различни видове информация.

Подсъзнателните програми за действие са много сложни. Но явно не по-малко сложни са и онези програми, които разпределят последовател­но във времето действията на тези програми за действие. Идеална би била онази програма, коя­то, след като бъде пусната да работи, си свършва работата без включване на съзнанието или на други програми, и след това връща вниманието на съзнанието. Но по множество причини рабо­тата на всички програми периодично бива прекъсвана от програмата за обща безопасност, която проверява дали всичко е наред. Ако всичко се окаже наред, тогава програмата за обща безо­пасност предава управлението на вниманието обратно на онази програма, която е била прекъсната.

Най-трудно е превключването от една про­грама на друга. Мъчителни са превключванията, преминаващи през съзнанието. Но точно тук се крие възможността за съзнателно творчество. Друга трудна ситуация възниква, когато пре­включването се ръководи от програма от типа разпознаване на образи. Тогава, отнасяйки ситу­ацията към някой от съществуващите типове си­туации, трябва да се включи съответната програ­ма за реагиране. От такива превключвания човек твърде бързо се изморява.