Всеки човек притежава определено из­лъчване, което се променя в зависимост от ситу­ацията, но като цяло съществуват по-отворени чакри, които работят, излъчват и възприемат енергия, и други, по-затворени чакри. От друга страна, всекиму е необходима енергия от всички видове, но в различни количества. Всяка ситуа­ция, в която човек се оказва, му предоставя енер­гия от определен вид, и специална програма за енергийна стабилизация, разкриваща или зат­варяща съответните чакри, в зависимост от това какъв вид енергия е нужна на човека. Ако у чо­век има излишък от някакъв вид енергия, а ситу­ацията позволява тя да бъде изразходена, тази програма ще разтвори съответната чакра и през нея енергията ще бъде отдадена.

Също така съществува и възможност да бъде задоволяван енергийният недостиг на вся­ка чакра, използвайки енергийни потоци, идва­щи непосредствено от тънкия свят. Но по опре­делени причини подсъзнанието трудно успява да я извлече и да я адаптира за нуждите на психика­та и на организма. Затова, ако в подсъзнанието няма специално изработени програми, то се об­ръща към енергийните резерви в тънкия свят, но сравнително рядко. Затова съответният ефект може да се нарече чудо - бързо оздравяване от неизлечима болест, действие в мигове на смъртна опасност, и прочие. Типичен пример за обръща­не към програмата за попълване на енергиен не­достиг представлява молитвата "Господи, дай ми сили", която помага, само когато е искрена. Ако съзнанието произнася молитвата, а подсъзнани­ето добавя: "Пък ако не дадеш, ние сами ще се оправим!", тогава помощ от тънкия свят, разби­ра се, няма да дойде. Искреността, в тесния смисъл на думата, означава съгласие между съзна­нието и подсъзнанието.

Емоциите в смисъл на силни афектни състояния възникват при несъответствие в раз­тварянето на определени чакри и енергийни по­тоци, протичащи през тях. Когато енергийният поток не протича, а залива чакрата, възникват емоции от маниакален тип, в зависимост за коя чакра става дума. Например, зверска ярост - през Муладхара. Сексуален зов - през Свадхистана. Гняв, ярост, влюбеност - през Манипура. Любов - през Анахата...

Ако, обратно, енергията не достига, възникват емоции от депресивен тип. Страх - през Муладхара. Сексуална депресия - през Свадхистана. Емоционална угнетеност - през Манипура.

Продължителните емоционални състоя­ния, както маниакални, така и депресивни, не са естествени, защото в човешкото подсъзнание има висши програми, стабилизиращи енергетиката. Тук има потенциално две различни възможнос­ти и двете по принцип се реализират. Да разгле­даме, например, зверската ярост.

Първата възможност се крие в това, че за да бъдат подтиснати дадени емоции, енергийни­ят поток трябва да бъде пропуснат частично през съответната чакра /Муладхара/. При този начин на подсъзнанието ще му бъде трудно да "смели" останалата енергия. И тя се превръща в отрова за човека и предизвиква различни неприятни последици - от депресии до инфаркт.

По-естественият вариант е временно да бъде разтворена чакрата, така че енергийният поток да премине свободно през нея. Този вари­ант се осъществява, ако човек преминава адек­ватно през ситуацията, в дадения случай - ако даде воля на своята ярост като, да речем, грабне тоягата и наложи по гърба злодея. По време на това действие чакрата се отваря и пропуска енер­гийния поток, след което се притваря до обик­новеното си ниво, а в душата на човека настъпва спокойствие. Храбростта по време на сражение е всъщност наличие на мощен енергиен поток, преминаващ през чакрата Муладхара, която е раз­творена повече от обичайното.

В нашия просветен век, обаче, не винаги се създава възможност енергията да бъде реали­зирана по този начин. Подсъзнанието има възможност да разтвори чакрите без всякакви физически действия. И тук нямам предвид това, че емоционалният поток от ненавист или влюбеност се насочва към "жертвата" чрез погледа, макар че подобно действие е равнозначно на фи­зически удар. Съществува друг начин за справя­не с емоциите без да бъдат потискани или на­сочвани към даден обект. Това става тогава, кога­то подсъзнанието "просто" разтваря дадените чакри и пропуска енергията не в околното про­странство, а направо в тънкия свят и по-точно в съответната област. При това емоцията се про­пуска бавно. Кавичките при думата "просто" оз­начават, че този процес е твърде сложен и се на­лага съответната подсъзнателна програма да бъде създавана, тъй като тя не се наследява чрез гени­те. Умението да се потискат емоциите обикно­вено се възпитава у малкото дете от родителите и от суровата действителност, а способността същите емоции да се пропускат в тънкия свят чрез "спирачки" в западната култура се предава езотерично.

Тягостните емоционални състояния възникват тогава, когато енергийният поток, преминаващ през дадени чакри, е по-малък, тоест не съответства на степента на тяхната разтвореност. Емоциите, свързани с Муладхара, обик­новено биват наричани "смъртоносни" или "звер­ски": страх, ужас, ненавист, тъга, ярост. Ненави­стта и яростта се отнасят към състояния с недо­стиг на енергия, а останалите - към състояния с излишък на енергия. В случаите на смъртен страх енергийният поток, изтичащ от чакрата Муладхара, рязко пада. Състоянията на смъртна тъга и скука възникват при продължителен недостиг на енергия в чакрата Муладхара. На практика човек в подобни състояния гладува и, ако не е в състо­яние да получи необходимата енергия по есте­ствен начин, той може да се опита да си я набави от други хора. Да се усвои енергията, идваща от други хора, е много по-лесно отколкото да се набави непосредствено от тънкия свят. Така възниква садизмът. Садистът е разновидност на енергийния вампир. Измъчвайки своята жертва, садистът лакомо поглъща нейната енергия, сни­жавайки енергийния й поток почти до нула и при­веждайки я в състояние на страх, смъртна тъга, отчаяние. След това садистът отново възбужда в жертвата си енергийни потоци, като провокира у нея чувство на ненавист. И отново лакомо из­пива образувалата се енергия, привеждайки пак жертвата в низше енергийно състояние. Обменът на енергия при това равнище преминава през чакрите Муладхара, макар че и останалите чакри би­ват засегнати. Разновидност на садизма е мазохизмът. Тогава човек се настройва на този поток, който излъчва тялото му в минутите на мъчение, приемайки енергия и от мъчителя.

Особен вид емоции се образуват във вис­шите чакри. Така наречените творчески мъки възникват, когато творецът недостатъчно добре е овладял създаването на чисти форми, техника­та. Тоест - чакрата Вишудха при него не е дос­татъчно разтворена. Творческият поток, преми­наващ през твореца, изисква съответно въплъще­ние във форми, а стесненото "гърло" на чакрата не може да го пропусне изцяло. Тогава творецът изпитва тягостно чувство на неудовлетвореност от себе си и се отдава на пиянство и разврат, опит­вайки се да разтвори останалите чакри. Или пък изпада в депресия, прекъсвайки изцяло енергий­ния поток.

Противоположното състояние, характери­зиращо се с недостатъчен енергиен поток през чакрата Вишудха се изразява в това, че се появя­ва усещане, че животът преминава край човека, заобикаля го, без той да взема участие. Всеки от нас е длъжен да твори, създавайки различни фор­ми, независимо дали са глинени чаши, остроумен израз, чудесни отношения с околните и прочие. И ако тези форми са наистина творчество, а не щампи, тогава околните ще търсят компанията му. С него ще им бъде забавно и весело, а самият индивид ще живее в истинския смисъл на тази дума.

            Разликата между влюбеност и любов  е в това, че на любовта съответства енергиен по­ток, преминаващ през чакрата Анахата, а на влюбеността - енергиен поток, преминаващ през чак­рата Манипура.

Любовта към обекта го осветява с божествена светлина, улеснявайки всяко взаи­модействие с него, независимо дали е възприе­мане, въздействие, или съвместна работа.

Влюбеността предполага съсредоточаване върху чувствата към обекта. Тоест, в голямата си част влюбеността е интровертно състояние. Обектът като такъв не представлява особен интерес, а взаи­модействието с него е затруднено поради интровертната насоченост.

Влюбеността е емоционал­но състояние, когато енергийният поток, преми­наващ през чакрата Манипура, буквално я зали­ва. Възникващият енергиен излишък е отровен за човека. Особено силно това се усеща в мигове на отсъствие на обекта на влюбеност. Тогава влю­беният подсъзнателно се стреми да се освободи от тази отрова, преобразувайки енергията. Един от начините е като подарява красиви подаръци - тоест, пропускайки енергиен поток през Вишудхи. Или пък да се извисява до възвишена любов, пропускайки енергиен поток през Анахата. Или търсейки сексуална близост с обекта, което пред­полага енергиен поток през Свадхисщана.

Любовта, тоест енергийният поток, преми­наващ през чакрата Анахата, не е емоция. По идея тя е норма за отношения между човека и обекта на неговата любов. Онова, което човек не обича, той не го вижда с духовните си очи. Любов като емоция, тоест помитащият енергиен поток през Анахата, например, представлява състоянието на религиозен екстаз у вярващия.

Изложеното дотук носи илюстративен ха­рактер. Авторът няма претенции за пълно описа­ние на емоциите. Освен това трябва да се помни, че Абсолютът никога не се повтаря и затова все­ки енергиен поток е уникален. Така че онзи, кой­то се влюбва за десети път, получава през чакра­та Манипура енергиен поток, съвършено разли­чен от предишните девет пъти.

На способността да отварят чакрите си в определена степен биват обучавани режисьори, психотерапевти, преподаватели по изкуствата и изобщо онези, които учат своите ученици на сво­бода, естественост, самобитност, самоизразяване, разкриване на способностите. В индийската традиция разтварянето на чакрата Анахата съот­ветства на възвишена любов към целия свят, раз­криването на чакрата Вишудхи - на виждане и създаване на съвършени форми. Това в изкуство­то се нарича изработване на техника. Разкрива­нето на чакрата Аджна отговаря на висшата мъдрост, висшата воля и съзиране на единството на света. Разтварянето на Сахасрара - на прекия контакт с тънкия свят. Особените психически упражнения на Раджа-йога и в частност концен­трацията върху чакрите в състояние на дълбоко отпускане и преминаване на енергийни потоци позволява на човек в някаква степен да се научи да усеща своите чакри и техните енергийни по­тоци под формата на преки физически усещания. Така човек премахва задръжките, разкривайки или затваряйки с волево усилие чакрите си. Но учителите по йога предупреждават за опасност­та от подобни занимания: гимнастиката не тряб­ва да се превръща в културизъм. По принцип чак­рите биват разкривани от висшето "аз" съобраз­но степента на еволюционния ръст на човека и според придобиването на духовен опит и разши­рение на съзнанието. Преждевременното разтва­ряне на чакрите води дотам, че вместо висшето "аз" да продължи да направлява енергийните по­тоци през чакрите, се намесва егото. Тогава то, получавайки лакомо енергийно късче, започва да дирижира енергиите от тънкия свят. Така човек неминуемо деградира. Освен това, при подобни прекомерни упражнения понякога истинските чакри не се разкриват, а биват създавани лъжли­ви чакри, пропускащи бедни енергийни потоци. Няма как, медитирайки върху чакрата Вишудхи, да се научиш да свириш на пиано.

Казаното по-горе се отнася не само за дирек­тното разтваряне на чакрите, но и за онези случаи, когато това става несъзнателно, например в изку­ството. Когато преподавателят изисква от ученика виртуозност, той всъщност го учи да разтваря чак­рата Вишудха, пропускайки през нея съответния енергиен поток, който сам по себе си се възприема като мъртъв. Но разтварянето на чакрата Анахата всъщност не е нищо друго, освен възпитание на чувствата, разбиране и любов към света. Което, за съжаление, не е предмет на обучение в музикал­ните и художествените училища.