У човечеството се е оформило някакво сво­еобразно презрение към проблема на поведение­то, което често се разглежда като повърхностно и несъществено за ядрото на личността. Мнози­на смятат, че правилното поведение е важно, но още по-важно е онова, което стои зад него - мис­лите, чувствата, мотивите.

Но в действителност не е така. От гледна точка на еволюцията - както личната, така и све­товната, - поведението на човека не е по-мало­важно от онова, което стои зад него. Изобщо външното поведение е символ на вътрешното състояние, и то трябва да бъде тълкувано пра­вилно.

Но този проблем е значително по-сложен, отколкото ни се струва.

Реалната ситуация, в която попада човек, оказва върху него невидимо /нерегистрирано от физически прибори/ силно въздействие. То е оп­ределено от характера на информационно-енергийните потоци, възникващи в дадена ситуация и непосредствено, телепатично влияещи върху човека. С друга терминология може да се каже, че всяка ситуация е магическа.

Нека да разгледаме качеството, наречено обаяние.

Обаянието е магическа способност в чист вид. Обаятелният човек може да е глупав, зъл или грозен, и въпреки че ние съзнаваме това, негово­то присъствие ни е приятно и той сякаш ни ома­гьосва с маниера си, с думите си. На такъв човек е трудно да се противоречи и да се отказва. Той с лекота преодолява всяко отрицателно отношение. Обаятелният човек притежава реална власт над нас и над ситуацията като цяло. Но обикновени­ят човек понякога също бива обаятелен. Това най-често става, когато силно иска да се хареса няко­му. Възниква впечатление, че той е включил ня­какви вътрешни светлини: очите му се оживяват, променя се тембърът на гласа и ритъмът на дви­женията и през него сякаш приижда нещо маги­ческо. И това нещо е енергийно-информационен поток от определен вид, от който на околните им става приятно; на практика това е енергиен по­дарък. Всяка ситуация притежава свое информационно-енергийно поле, тоест - съвкупност от енергийни потоци, които я съпровождат и про­низват. Но върху човек влияят не само полетата на непосредствено обкръжаващите го хора и предмети, а и полета на по-широки ситуации, в които той се оказва включен. Такива изрази като "всенароден подем", "напрегната фронтова об­становка", "обществено мнение" съответстват на напълно реални информационно-енергийни потоци и полета.

Основният момент, привличащ внимание­то на подсъзнанието, е именно полето на ситуа­цията и неговото взаимодействие с човека. Впос­ледствие, обмисляйки случилото се, човек може да си фантазира, че не се е държал така, както е бил решил, а понеже се е усещал изморен или несъсредоточен, или пък някой му е пречел, е станало онова, което е станало. Но в действител­ност той се е намирал под пълен контрол на сво­ето подсъзнание. То е определяло неговите мис­ли, чувства и действия в съответствие със своите планове и реалните информационно-енергийни потоци на ситуацията.

Средство за съзнателен контрол над сво­ето поведение човек получава тогава, когато ус­пее да открие канал за връзка между информаци­онно—енергийното поле на ситуацията и своето съзнание. Тоест, когато започне да осъзнава информационно-енергийния смисъл на случващо­то се и неговото значение за собствената му пси­хика. Ако това не се случи, човек играе и на външно, социално, равнище протича адекватно взаимодействие-разговор, а на психологическо равнище - кражба на енергия, което е чист енер­гиен вампиризъм.

Процесът на откриване на канали между полето на ситуацията и съзнанието е твърде опасен за психиката и самооценката. Понякога дори по-опасен, отколкото осъзнаването на собстве­ните подсъзнателни програми. Точно затова под­съзнанието пази съзнанието, откривайки тези канали с голямо нежелание и само под натиск. Но пълното затваряне на тези канали не е добро, тъй като човек не може да оцелее, получавайки информация и енергия само от тънкия свят. Те са му необходими именно във вида, в който се излъчват от ситуацията.