...
 Езотерика
Main » Articles » Карма » Карма и Подсъзнание

Езикът

Най-важната наука на света е лингвистика­та, само че тя не знае това. Няма нищо по-важно от езика, тъй като именно езикът е свързващото звено между човека и тънкия свят. Езикът, на кой­то с нас разговаря подсъзнанието в процесите на обучение, творчество, мислене и чувстване, до голяма степен предопределя хода и крайните ре­зултати от тези процеси. И дори външната фор­ма на резултата от всяка дейност има принципна роля. Опитите да бъдат предадени мисълта или усещането, без да е намерен съответен езиков израз, изпълва множество философски, научни и художествени произведения.

Същността на общуването ни с тънкия свят е в това, че човек задава въпроси /не е задължи­телно да са облечени в думи/ и предава управле­нието на подсъзнанието, за да направлява вни­манието върху съответната област в тънкия свят и да получава оттам определен информационен отговор. Получената информация се интерпретира на достъпен език. Резултатът от тази интер­претация в трансформиран вид постъпва в съзна­нието. Ясно е, че езикът, чрез който подсъзнани­ето възприема информацията от тънкия свят, има първостепенно значение. Важно е, че този език сам по себе си представлява своеобразен филтър за информационно-енергийния поток: онова, ко­ето е неизразимо чрез даден език, просто не по­стъпва в подсъзнанието. Но езикът, на който се възприема информацията, зависи от конкретни­те програми на подсъзнанието. За всяка програ­ма той е различен.

Тези езици могат да притежават широк диа­пазон: от твърдата форма на "да - не", до широка система от понятия във всяка област на науката.

Трябва да се подчертае, че езикът на под­съзнателните програми се отличава от онзи език, който обикновено се разбира под този термин: научен език, литературен език и прочие. Езикът на подсъзнателните програми е онова, което се нарича активен речник, тоест това, което "само" може да ти дойде в съзнанието.

Езикът на подсъзнателните програми се формира в резултат на обучение под влияние на два фактора: езикът на външния свят и на лич­ното творчество на човека. Тук се сблъскват две тенденции. От една страна, езиковите комуни­кации трябва да бъдат общодостъпни. Това се по­стига тогава, когато обществото като цяло фор­мира в тънкия свят определена област /колекти­вен тезаурус, тоест - тълковен речник/, в който се намират съответните понятия и връзки между хората, и по този начин формира умения за достъп в тези области: детето се учи да разбира, разго­варя на различни теми, придобива маниери, при­ети в обществото и прочие. От друга страна, в процеса на изразяване на своите мисли и чувства, човек често се сблъсква с недостатъчност на този език, и започва да формира свой личен тезаурус. Натоварва отделните думи с особени значения, въвежда нови думи и понятия, формира връзки между тях и прочие.

Нещо подобно се случва и с програмите на подсъзнанието; разликата е в това, че ролята на колективния тезаурус в случая се играе от опре­делени езици на общественото подсъзнание. Главната трудност при обучението се крие не там, че на ученика трябва да се обясни какво да мис­ли - това с думи може да се изрази, а в това, че той трябва да разбере как да мисли , тоест - да се създаде език, съответстващ на програмите на подсъзнанието.

Трябва да се различават две принципно раз­лични задачи: първата - човек да се научи да мисли като всички, тоест да бъде включен към общественото подсъзнание /или ноосферата, как­то е прието да се казва днес/, и втората - човек да бъде научен да мисли, чувства и твори самостоя­телно, тоест да бъде научен да създава езици за програмите на своето подсъзнание. И двете са много необходими, но втората задача е по-труд­на.

Вярно е, че глупавият човек може да поумнее така, както хилавият може да се превърне в здравеняк. Всекидневните упражнения за включ­ване към колективното знание и към различните програми на общественото подсъзнание дават възможност на човека да се включи към колек­тивния тезаурус и да получава информация по же­ланите теми; на околните може да им се струва, че той внезапно е поумнял и е започнал добре да мисли. Наистина човек е научил езика и сега може да си служи с него, но много по-трудно е да се научи да мисли оригинално. Това означава, че за всеки конкретен проблем човек изработва осо­бен език за съответните подсъзнателни програми. Колективният език, макар че е мощно средство, все пак не е ориентиран към всеки специфичен проблем, и може да се окаже неадекватен, тоест -да няма възможност да изрази тънките моменти. Освен това колективният език притежава множе­ство щампи, които често изпълняват ролята на заглушител, тоест - на блокаж за потоците от ин­формация, идващи от тънкия свят. Много важно, както за индивида, така и за колектива, е осъзна­ването на това, че баналният отговор не е отго­вор, а блокиране на вниманието, устремено към обекти, недостъпни за дадения език, информаци­ята за които е неизразима чрез този език.

Но как става създаването на език за под­съзнателни програми, ориентирани към даден проблем, тоест - към определени участъци от тънкия свят?

Това е главният проблем на обучението.

Обикновено обучението се възприема като създаване у човека на умалено копие на съвкуп­ните колективни знания, умения и навици, което се нарича техника на рисуване, четене, свирене/. А след това вече идва истинското творчество. Така биват създавани безчислено множество предмети на изкуството, научни теории и фило­софски системи, напълно еднакви и удивително съответствуващи на времето си, но неносещи никакви отпечатъци от личността на автора, и главно - неотчитащи спецификата на проблема.

А истинското творчество започва тогава, когато човек създаде свой език за подсъзнател­ните програми , и точно на това трябва да бъде обучаван - естествено, редом с изучаване на ко­лективния език. Трябва, обаче, да се имат пред­вид две важни обстоятелства. Първо, човек по­лучава отговор само на онези въпроси, които е задал, и второ - в отговора винаги има някаква допълнителна информация, която не е свърза­на с непосредствения въпрос, но представлява­ща намек за по-нататъшна насока за действие. Ако художникът, рисувайки модел, зададе въпрос как да бъде композирана рисунката върху плат­ното, той, може би след известни колебания, ще получи отговор. Но решавайки проблема на ком­позицията, ще получи отговор /а може би само намек/ и за това какво би трябвало да бъде изра­жението на лицето, и ще му се изяснят всички пропорции. С напредването на работата основният език, тоест линиите и разположението на свет­лосенките, ще възникне именно от онези после­дователно получавани намеци, които не са свърза­ни пряко с въпросите, които художникът задава. Добрият творец се стреми за всеки модел да на­мери адекватен език за подсъзнателните програ­ми, чрез които подсъзнанието ще получава инфор­мация и ще я предава към съзнанието и ръката на художника. И в сполучливата рисунка ние ще ви­дим синтез от образа на модела и от индивидуал­ността на художника. Колкото по-гъвкав е него­вият метод, толкова по-малко ще съзираме върху портрета низшето " аз" на модела.

Голямата важност на езика на подсъзнател­ните програми намира косвено изражение в твърде любопитни явления, които можем да на­блюдаваме и в бита, и в науката - това са лютите спорове за съдържанието на думите или на тер­мините.

Най-радикално изглежда, че проблемът е бил решен в математиката. Там човек има право да каже: "Ще наречем хорда тази линия" - и ни­кой не може да го упрекне. Но тази свобода е само привидна.

В по-малко точните науки като лингвисти­ка или информатика въпросът за съдържанието на основни понятия също е предмет на внима­ние. Но все пак съществува известна разлика между език и факт за човек, който се занимава с тясно лингвистичен или информационен проблем. Но не - всеки професионален лингвист знае, че е необходимо определение за езика.

В колективния тезаурус са отразени всич­ки понятия и значения на всички думи, в това число и на неопределените, например: субстан­ция, щастие, вяра и други. Но колкото и нео­пределени да са те, в колективното подсъзнание притежават напълно определен смисъл, макар и зле изразяван чрез думи. И точно този смисъл се опитват да уловят изследователите. По този на­чин човек, даващ определение, например, на ду­мата език, обикновено описва не толкова смисъ­ла на тази дума, колкото се опитва да изрази как дадена дума се възприема от общественото под­съзнание.

В обществото най-много се ценят онези личности, чиито индивидуални езици на под­съзнателните програми са толкова мощни, че сами влизат в колективния тезаурус и го обогатя­ват. Най-голямата заслуга на Пушкин не е в това, че е написал гениални произведения, а че е създал руския литературен език. Пушкин е кла­сически пример за това как творец, който, търсей­ки адекватен език за изразяване на онова, което е прозряла душата му в тънкия свят, е намерил не само стихове и поеми, но и цял един език, превърнал се в колективен.

Друг пример е психоанализата. Зигмунд Фройд е велик не само като създател на опреде­лена теория за психиката, но и като творец на език, на който могат да бъдат описвани душевните движения. Човек, изучил неговите съчине­ния и усвоил езика на психоанализата, тоест -включил този език в подсъзнателната програма за възприемане на другите хора, гледа на света по съвършено различен начин, тъй като негово­то съзнание силно се е разширило.

Връщайки се към темата за взаимоотноше­нията между личния и колективния тезаурус трябва да се обърне внимание върху прякото влияние на общественото съзнание върху инди­видуалното. Именно на това влияние думите се съпротивляват . Ако човек не чувства смисъла на дадена дума, той не е длъжен да й придава смисъл по своя воля, тъй като иначе би се полу­чило нещо безобразно. Затова личните езици на подсъзнателните програми задължително тряб­ва да отчитат езиците на програмите на обще­ственото подсъзнание.

Създаването на нов език има една цел: да разшири спектъра на информационно-енергийните потоци от тънкия свят, които могат да бъдат предадени на тези езици. Когато човек започне да улавя и да предава по-широк спектър от информационно-енергийни потоци, това се възпри­ема от околните като чудо.

"Как е успял?" - питат се изумените съвре­менници и събратя по перо или четка и започват да изучават и да анализират новосъздадения език. Но като правило те се ограничават с неговата видима част, докато главна роля играе езикът на подсъзнателните програми, на който подсъзнанието приема информацията от тънкия свят. Този език се проявява не само в нови думи и в съчета­ния на цветове, но и в несъществуваща по-рано ин­тонация на фразата, в особеностите на употребата на думите, в акцентите които отличават гениал­ното от талантливото, и талантливото от банално­то. Пушкин практически не е създал нито една нова дума, нещо повече - той е използвал всички думи в тогавашните им литературни значения, ненатрапвайки свой смисъл. Но въпреки това той е успял силно да разшири спектъра на енергийните пото­ци, които е започнала да пропуска литературата. От по-нататъшната история на руския литературен език можем да отбележим повестите "Шинел " на Гогол и "Бедни хора" на Достоевски, чрез които е бил създаден език, на който може да се изобрази вътрешния душевен живот на човека. В този смисъл е поучителен примерът на руските поети-символисти от началото на ХХ-и век, които се опи­тали да създадат нов поетичен език не с помощта на намеци от тънкия свят, а изхождайки от фор­мални ментални представи и идеи. Символистите са създали мъртъв език, който практически не е оказал никакво влияние на развитието както на по­етичния, така и на говоримия руски език. И това е свързано с факта, че езикът им изобщо не е разши­рил спектъра на възприеманите енергийно-информационни потоци.

"Дотук добре, би казал читателят, но аз не съм Пушкин и за какъв дявол са ми тогава езици за подсъзнателни програми? Нито творя, нито мисля оригинално, така че, моля ви се, това изоб­що не ме засяга!"

Точно в последното изречение се съдържа отговор на проблема. Човек не може да мисли, тоест в главата му не идват мисли, когато в под­съзнанието му няма език, на който тези мисли да бъдат изразени. Задавайки си въпроси, винаги трябва да си даваме сметка за това на какъв език можем да очакваме отговор. Човек може цял жи­вот да си задава въпроса: "Как трябва да живея?", да трови с този въпрос околните, но докато в не­говото подсъзнание не се създаде съответният език, докато не се материализират понятия като морал, духовност, отговорност и за неговото под­съзнание те не станат реалност, той няма да може да получи задоволителен отговор.

Приказката за Кашчей Безсмъртни, чийто живот се намира на върха на игла, която е скрита в яйце, което е в патица, която се намира в заек, който се крие в сандък, който стои на върха на един дъб, който, на свой ред, Бог крие някъде -тази приказка всъщност представлява процеса на търсене и откриване на езика. На този език ще бъде дадено решение на даден научен проблем или ще се създаде определено произведение на изкуството, или пък ще бъде даден отговор как да постъпим в дадена житейска ситуация. Жи­вотните, които среща приказният герой - мечка, щука, вълк - са намеци за тънкия свят, с помощта на които човек създава език и накрая получава адекватен отговор.

Авесалом Подводни
Category: Карма и Подсъзнание | Added by: Хадес (08.01.2009) W
Views: 645
Total comments: 0
Only registered users can add comments.
[ Sign Up | Login ]
Сряда, 28.06.2017, 07:25
Welcome Гост
Main | Sign Up | Login
...
Връзки
...
Начало  Регистрация  Вход

...
...
   54.166.189.88          Сряда          28.06.2017, 07:25
gugi.tryal