...
 Езотерика
Main » Articles » Карма » Карма и Подсъзнание

Тайна

Целите и потребностите на човека се да­ват на подсъзнанието отвън: те се формират от духа, съзнанието и средата. Когато ги получи, подсъзнанието трябва да реши сложната задача за регулиране на човешкото поведение, да защи­ти и задоволи всичките човешки потребности. При това - използвайки механизмите за транс­формация на потребностите в приемлив вид, описан по-горе. По аналогичен начин се транс­формират и целите. Дейността на подсъзнанието се усложнява силно от това, че много решения човек приема съзнателно, а реалното положение на нещата остава недостъпно за съзнанието. За­това на подсъзнанието се налага да създава на човека изкривено светоусещане и изкривена си­стема, от цели и потребности. Това е така, за да може, преследвайки ги и задоволявайки ги, чо­век да реализира истинските цели, известни само на подсъзнанието и да задоволява истинските по­требности. Те също така са известни само на него. Разбира се, в особено отговорни случаи подсъзна­нието може, смъквайки своята маскировка, да взе­ме контрола в свои ръце, и да стесни /но не да изключи!/ съзнанието. В подобни случаи човек казва: "Изобщо не знам защо постъпих така, ся­каш нещо ме накара..."

Един от най-ефективните начини на под­съзнанието за борба с "празния" интерес на съзна­нието представлява блокирането на този интерес. На някои въпроси подсъзнанието не дава ясни отговори, например - за природата на желания­та. Искам да хапна нещо сладичко. Или да имам власт над околните. Или отчаяно ми трябва лю­бов. Но защо? Защо именно това желание се по­явило? На този въпрос подсъзнанието не дава отговор. Искам - и толкова. Или: така съм устро­ен. Или: такава е природата на нещата. Или все­киму - своето. Тези отговори представляват ти­пични блокажи. Подсъзнанието казва на съзна­нието: върви по дяволите! То охранява като нещо свято вътрешната мотивация на желанията от любопитното съзнание. Ако съзнанието настоя­ва и продължава да пита, може да получи от под­съзнанието приемлива рационализация, която ще бъде правдоподобна, но обикновено не съответ­стваща на реалността. Работата е в това, че при осъзнаване на вътрешните причина, породили дадено желание, желанието изчезва. Но ако же­ланието /потребността/ не е изживяно, то не може да пропадне и затова бива толкова зорко пред­пазвано от подсъзнанието.

Желанието винаги съдържа в себе си тайна.

А пълното осъзнаване на желанието озна­чава, че тайната става разгадана и човек знае как­во иска. По този начин желанието се превръща от психически феномен в гастрономически.

Един от главните психически закони гла­си, че потребностите се определят от целите на духа и доближаването към целта автоматично води до удовлетворяване на потребности. Това прави възможна човешка дейност, специално посветена на задоволяване на потребностите. Докато дадена потребност съответства на це­лите на духа, тази дейност носи удовлетворение, но след това то изчезва.

Така наречените "вечни теми", например смисълът на живота, любовта и прочие, за стес­неното съзнание са неразрешими. Това е така, защото то е неспособно да приеме отговорите, които отдавна са известни на мъдреците, но се интерпретират по свой начин от всеки човек – в зависимост от еволюционното му равнище.

Всички психически потребности на чове­ка, зад които стои тайна, за разлика от гастрономическите, представляват определена трансфор­мация на потребности, актуални за еволюцион­ното развитие. Те са формирани от духа във фор­ма, приемлива за равнището на даденото съзнание. Човек може да се стреми към власт или към разбиране на психологията на близнаците, или да се научи да пише лирически стихове, но дока­то чака неизвестно откровение от изпълнението на своето желание, може да бъде сигурен, че не­говото желание произтича от духовните потреб­ности.

Когато човек знае точно какво иска, той бива движен от изживени, тоест - низши за него желания. В такива ситуации липсва еволюцио­нен растеж.

На човек е присъщо да се стреми да удов­летвори всички свои желания и потребности. Но при удовлетворяване на психическите потребно­сти, покрай всички удоволствия, задължително се появява усещане за откровение, тоест - за раз­крита тайна. И когато тайната вече е разкрита, тя не трябва да бъде разкривана втори път. При по­добни опити възникват усещания само от гастрономически план. Но за подсъзнанието и това е достатъчно. На него, от друга страна, винаги е по-лесно да пусне човека по изпитани пътища, като включи съществуваща вече програма. Затова е толкова важно да осъзнаваме ставащото: под­съзнанието, водещо човека по принципа на най-малка енергийна загуба, независимо от бъдещия резултат, винаги се стреми да го насочи по по­знати пътеки. Така то го пази от творчеството, духовния растеж и постигане на тайната.

Тук трябва да се каже, че задоволяването на психическите потребности е възможно на вся­ко еволюционно равнище, при всякаква широта на съзнанието. В човек винаги съществува възможност да открие частица от тайната и да притежава импулси на желания, показващи му правилната посока за дейност. Пречи му винаги едно и също: защитните механизми на подсъзна­нието, предпазващи го от излишни усилия. Тези механизми се проявяват в съзнанието под фор­мата на най-различни комплекси и блокировки: " Аз на нищо не съм способен", "Не мога да пиша стихове като Пастернак, затова изобщо няма да пиша!", "Всичко, което мога да направя, аз от­давна съм го направил", и, накрая, най-ужасно­то: "Аз всичко съм изпитал и всичко знам".

Зад всички потребности, реализирани като гастрономически, стоят определени, дос­та прилични на тях психически потребности. Незадоволеността на гастрономическите удо­волствия /дали у местния Дон Жуан, или у запа­ления пътешественик, който обикаля по цялото земно кълбо в търсене на нови впечатления/ води до необходимост от постоянна смяна на обектите. Това е свидетелство или за неуспешна субли­мация на съответните психически потребности, или за неправилна интерпретация на импулсите на духа от съзнанието. В случая с местния Дон Жуан психическата потребност може да бъде ус­тановяване на контакт със световното женско на­чало "ин". Това желание се трансформира от под­съзнанието в желание да се установи интимен пси­хологически контакт с дадена жена. Съзнанието, неподготвено за това, интерпретира желанието като желание да се получи особено /или стандарт­но/ удоволствие от половия акт. Но подсъзнание­то, което упражнява контрол върху човека по вре­ме на действието, винаги ще предпочете позната пътека. То ще превърне удоволствието в гастрономическо, а опитите за "творчество" - в изобретяване на нови пози и други подобни, които са очевидно неефективни. А те са неефективни, за­щото изобщо не са свързани с началната психи­ческа потребност.

Подобна е ситуацията с туриста-пътешественик. Потребността, формирана от неговия дух, е да усети единството на света /географски аспект/. Тя бива трансформирана в психическа потребност от сливане с пейзажа, с архитектурните забележи­телности, за да бъдат усетени непосредствено. Съзнанието интерпретира това като желание да посети различни места. Но в крайна сметка целта е не да се разгледат забележителностите, а да бъдат видени с духовното зрение!

Това, естествено,- не е особено утешител­но. Но духът не поставя пред човека неизпълни­ми задачи. Човек, който от собствен опит се е убедил, че дадена интерпретация на вътрешните желания не води до тяхното задоволяване, може при желание да се ориентира в себе си и да раз­бере какво точно се случва. Но как трябва да се извърши това, колко време е необходимо, какви усилия и вътрешна работа са необходими, е друг въпрос.

Съществува един разпространен и удиви­телно остроумен механизъм, с чиято помощ духът реализира своите цели, преодолявайки ог­раниченото съзнание. Човек често фактически за­доволява своите висши потребности, искрено смятайки, че го движат егоистични мотиви. По­някога се случва така, че съзнанието поради ре­дица причини /обществено мнение, възпитание и прочие/ не е подготвено да се възприема като духовно същество, способно да прояви в себе си качества на духа. Но неговото еволюционно рав­нище в същото време е достатъчно високо, за да успее духът отчетливо да се прояви. И точно това върши той, мамейки съзнанието с помощта на подсъзнанието.

Скромността понякога се явя­ва като признак на стеснено съзнание.


Авесалом Подводни


Category: Карма и Подсъзнание | Added by: Хадес (09.01.2009) W
Views: 798
Total comments: 0
Only registered users can add comments.
[ Sign Up | Login ]
Петък, 18.08.2017, 01:15
Welcome Гост
Main | Sign Up | Login
...
Връзки
...
Начало  Регистрация  Вход

...
...
   54.80.41.172          Петък          18.08.2017, 01:15
gugi.tryal