Един здрав човек да седи вкъщи, той е затворник –
дяволът го държи вкъщи. Христос, и Той излизаше навън за молитва. Така са
правили всички велики хора. Така вие ще се върнете към оня естествен закон,
който са практикували хората преди хиляди години.
Сега с вас, младите, може да се правят големи реформи.
Ако вие не се свържете със законите на Природата, ще имате същите резултати
както старите... За да бъдете силни и здрави, трябва да използвате сутрешния
въздух и слънчевите лъчи.
Законът е, че ти искаш да продължиш своя живот и
следствие на това трябва да има обич. В обичта животът се продължава.
Когато се нарушават законите на светлината,
стомахът страда; когато се нарушават законите на живота, дробовете страдат;
когато се нарушават законите на Любовта, мозъкът, главата страда.
В главата на човека не трябва да има топлина,
трябва да има хладина, т.е. в главата трябва да има светлина, а в стомаха –
топлина.
Здравето на човека зависи от законите, които
управляват неговото тяло. На първо място здравето зависи от мисълта на човека.
Като знае законите на мисълта и правилно ги прилага, човек е здрав.
За да бъдете здрави, трябва да мислите.
Здравето почива върху онзи закон на човешката
мисъл; здравето почива върху онзи закон на човешките чувства; здравето почива и
върху онзи закон на човешките постъпки.
Здравето почива на онзи основен закон – равновесие
между ума, сърцето и волята. То е здраве.
Благоприличието е закон за здравето.
Благоприличието е хигиена на живота. С благоприличието, като качество на
човека, всичко може да се преодолее: болести, мъчнотии и страдания.
Когато решава задачите си правилно, човек мисли
право. Следователно той е здрав. Ако не може да решава задачите си, той не е
здрав. Същият закон се отнася и към Доброто. Ако е готов всякога да прави
Добро, човек е здрав. Не може ли да прави Добро, той не е буден за него. За
такъв човек казваме, че е болен.
Когато се ходи по равни места, едни органи се
развиват, но за сметка на тях други се атрофират. Обаче при изкачване на
височини, понеже пътят е разнообразен, има и равни, и стръмни места, с което се
предизвиква деятелност на всички органи, и човек става по-здрав. Същото може да
се каже и за мислите, чувствата и постъпките на човека.
Като се вземе широчината на врата и се умножи по
две, получава се мярката на кръста. Ако се вземе широчината на китката и се
умножи по две, това е широчината на врата. Щом се нарушат тези мерки, човек е
нарушил разумните закони на Природата. От спазването на тези закони зависи
здравето на човека.
Здравето почива върху почвата, на която живеем и
върху храната, която приемаме... От този закон изваждаме правилото, че човек се
храни не само с хляб, но и неговият ум се нуждае от здравословна храна.
За да бъде в изправност мозъчната система на
човека, преди всичко той трябва да разбира онези закони, през които са минали
съществата преди него, т.е. той трябва да знае законите на храненето и
дишането.
Въпросът за храненето е математическа задача,
която, колкото и да е проста, непременно трябва да се разреши. Докато не
разрешите тази задача правилно, всичките ви усилия към велики и сложни задачи
ще бъдат безуспешни. Щом разрешите въпроса за храненето, ще ви се наложи
разрешаването задачата за съня, за спането. Знаете ли в колко часа трябва да си
лягате и в колко да ставате? Ще кажете, че това зависи от условията. Не,
външните условия на живота не могат да изменят законите на разумната Природа.
Тя строго е определила за всеки човек, кога да си ляга и кога да става.
Ако здравето не иде навреме, то не е здраве. И ако
болестта не иде навреме, тя не е болест.