Колкото и да е голяма, паметта на една кибернетична система винаги ще бъде ограничена. Според степента на важност за живото същество и обществото изобщо цялата информация може да бъде разделена на три типа:

1.Информация, изискваща незабавна обработка и вземане на решение, от което следва претворяване на това решение в действие.

2.  Информация, която ще изисква обработка в близко време в интерес на по-нататъшното развитие.

3. Информация, която няма практическо значение, възприета е просто защото е предадена от някого.

Ако създадената от нас кибернетична система е тъй съвършена, та да може да разбере, че при недостиг на памет е по-важно да съхрани само информацията от първите два типа, тя би освободила за тях паметта, запълнена с информация от третия тип. В течение на времето това вече няма да е достатъчно дори за информацията само от първи тип. Тогава промените в околната среда ще протичат незабелязано за нея, което би довело до гибел самата система. Какъв е изходът? Какви качества трябва да притежава тя, за да оцелее?

За целта е нужно системата да бъде снабдена с предавател и да бъдат поставени ретранслационни станции, за да не затихват излъчените сигнали в пространството и времето. Само при такова условие нашата кибернетична система би съхранила необходимата й информация, като я излъчва и приема отново когато и е нужна, като се настройва на собствената си вълна.

Половината от книгите, съхранени в библиотеката "Ленин", не са докоснати още от човешка ръка. Сега ние съхраняваме информация в предмети (книги, магнетофонни ленти, киноленти и др.). По всеки предмет има ограничени размери и не може да бъде превърнат в склад с безкрайно голяма вместимост, следи като даже  планетата   ни  е  с ограничени  размери.   Но  ние осмисляме собственото си развитие в безкрайността на времето. Затова рано или късно ще ни се наложи да се обърнем към полето,  което  притежава  безпределни  размери.   Ще ни  се наложи да  се  научим да  съхраняваме  информация  и да  я получаваме  от общото  биомагнитно  поле  без  помощта   на каквито и да било механични приспособления. В противен случай бихме спрели развитието си, просто защото няма да можем да се справим с нарастващия поток от информация. Нито ще има къде да я съхраняваме, нито ще успяваме да я обработим преди да е остаряла.

В процеса на еволюцията живите същества са развили у себе си способността да освобождават паметта си за нова информация не само по пътя на "изтриване" на старата, но и по пътя на нейното изпращане в общото поле, за да може в случай на необходимост да си я "спомнят", като се настроят на собствената си, излъчена някога поради ненужност информация. Тази дейност е толкова важна и практически необходима, че трябва да бъде поставена под контрола на съзнанието.