Организмът е кибернетична система, която се самоорганизира (според условията на външната среда и състоянието на нещата вътре в самия организъм) и се самоусъвършенства (като резултат от натрупаните условни и безусловни рефлекси, инстинкти и знания). Енергията, необходима за тези процеси, трябва да отговаря на следните условия:

1. Възможност за практически мигновено транспортиране с минимални загуби по пътя.

2. Гъвкавост и дискретност - тя трябва да се "разгражда" в съответствие с изискванията на организма, на клетките, тъканите и органите с точност до квант.

3.  Бързата смяна на обстановката диктува необходимо­стта от създаване на максимални енергийни резерви, концен­трирани в минимални обеми.

4.   Тя трябва да осигурява работата на всяка клетка, тъкан, орган, независимо от техните функции, т.е. да бъде универсална.

5.   Тя трябва да се всмуква с максимална скорост    в организма от околната среда през всяка точка на повърхността му, а излишъците й трябва да се връщат незабавно в средата  (освен ако не могат да бъдат използвани за създаване на резервни). На тези условия отговаря електромагнитното поле. Повърхността на всяка клетка, тъкан, орган независимо от функциите им, винаги е заредена електроотрицателно, а вътрешността — положително. Наличието на тази разлика в потенциалите е доказателство за живот, а липсата й — за смърт. Нарушеното равновесие и недостатъчното напрежение означават разстройване на нормалните функции на органа. Всяко механично увреждане на органа предизвиква моментално увеличаване на потенциала. Очевидно в процеса на еволюцията всички живи организми са си изработили мъдрата способност да оказват максимална помощ на по-слабия, като оставят за себе си понякога само минимума, необходим за.поддържане на собствената им жизнена дейност.

Само фосфорните съединения ли са доставчици на електрическа енергия? Днес е прието да се смята, че източник на потенциал е клетката. Въпросът обаче е защо тези потенциали са толкова големи и особено учудващо е как те възникват и се задържат в среда, която е добър проводник на ток. Очевидно нещата изглеждат другояче - ние нямаме право да разглеждаме клетката като природна динамомашина. По-вероятно е нейните атоми да се запасяват с енергия, като преминават във възбудено състояние.