Едиповият „комплекс" (или едиповата ситуация) е може би най-грандиозният, най-прочутият... и най-зле разбираният. Какво да се прави? Такава е съдбата на великите идеи. Този „комплекс" е разкрит от Фройд, за което и до днес много хора не могат да му простят. И това е логично, тъй като едиповата ситуация е основ­ното ядро на всеки човешки живот, около което гравитират без­брой афективни... и практически ситуации. Ясно е при това поло­жение, че тя се явява под различни форми в множество сънища.

Да си припомним какво представлява класическият едипов комплекс:

- момчето желае цялата любов на майка си само за себе си; затова се опитва да „отстрани" баща си, който му е съперник в тази любов. Да го отстрани, като стане по-силен от него, по-красив от него; но и като се отъждестви с него и се превърне в негово „копие", тъй или инак пo-младо и следователно способ­но, мисли момчето, да привлече майчината любов;

- момичето желае баща му да „забелязва" само него, да обича само него. Съперницата - майка, му - трябва следователно да бъде отстранена. Момичето прави всичко, за да бъде забеляза­но от баща си (дрехи, грим и пр.). Или се отъждествява с баща си, като се опитва да му подражава или да го бие-на собствения му терен. Така то става „неосъществено момче", рискувайки да се превърне в „неосъществено момиче".

Толкова за класиката. Но какво всъщност става в сънищата? Кое трябва добре да се разбере, за да се разтълкуват сънища, в които се появяват едипови ситуации с всичките им символи?

Да си припомним, че най-първата потребност на човешкото същество - всички останали идват след нея - е да се чувства „свързано" с всичко заобикалящо. Непрекъснатият му стремеж е да „се слее" с вселената. Това е основата на така наречения мазохизъм; то е и основата на всяка форма на оргия.

Едиповата ситуация, особено у момчето, е идеална за този „религиозен" (= свързващ) стремеж, Да си представим, че майка му е изцяло и безусловно на негово разположение. Да допуснем и че то е единственият човек на света, когото майката обича, при това абсолютно. И че на пътя му не се изпречва никакво друго „момче", в случая баща му.

Тогава ще настъпи пълното единение не с неговата майка, а с онова, което майката олицетворява, тоест абсолютния при­ем, пълната сигурност и усещането за „принадлежност" към жената - символ на живота.

Това ще е „раят". Разбираемо е, че той бързо се превръща в изгубен рай поради различните табута, които забраняват абсолютния съюз с майката, дори ако е афективен.

Но изгубеният рай винаги поражда силна носталгия, не по една или друга майка, а по универсалното „единение", което тя е символизирала. И можем да кажем, че погледнат по този начин, едиповият комплекс никога не се преодолява.

В по-делничен план комплексът бива горе-долу „разрешен". Момчето (и по-късно мъжът) винаги ще запази своята носталгия по пропуснатата безкрайност. Но животът ще го накара да стане „мъж", да опознае „жените", накратко, да измине пътя, който му е традиционно отреден.

Ако обаче мъжът не превъзмогне своята привързаност към майка си или към символа й, той ще си остане „малко момче", Ще идеализира жената и ще мечтае за платонична и грандиоз­на любов. Ще прави всичко възможно, за да се хареса, иди пък ще стане много агресивен. Ще се опитва да очарова и прелъс­тява не за да обича жената, а за да бъде обичан от нея. Излиш­но е да казваме, не Анимата му ще загуби равновесието си с всички произтичащи от това ситуации и отрицателни сънища.

Непреодоленият едипов комплекс ще се изрази в съновидения, в които ще му се явяват идеални и недостъпни жени, ще изживява голяма прокълната любов, ще усеща мъжете като кастриращи и опасни и пр. Мисля, че вече цитирах достатъчно сънища, за да дам представа за символите на този прословут комплекс, на който дълго време се е основавала класическата психоанализа.