Понякога е трудно да разберем какво са сънували деца­та, особено най-малките. Те бързо забравят съня си. Би трябвало да го „заловим", когато се събуждат; единственият изход е детето спонтанно да ни го разправи. Което и често става. На родителите се пада честта да запишат съня, ако имат време... и смелост.

Само един сън обикновено не е показателен, докато поредица от сънища може да разкрие афективни „общи показатели", позволяващи да се декодира поведението (положително или отрицателно) на детето. Един сън, това е добре; герданче от сънища - още по-добре.

Не е лесно, нека си признаем! Но е полезно за детето.

Само не се правете на „психолози"!

В наше време е много модерно да „се рови" в психоло­гията на човека; така той се разпада на съставните си части, вместо да се разгърне до свойствените си изме­рения. И в крайна сметка хилавото храстче закрива го­рата.

Но да се върнем на темата. Доста е трудно да се нака­ра малко дете да „асоциира" с понятия или образи по елементите на съня. Случва се все пак дори съвсем мал­ки деца да се впуснат в отлични асоциации. Всичко зави­си от въображението и спонтанността им. В такъв слу­чай обаче е нужно опитно ухо да чуе онова, което трябва да се чуе. Особено ако детето описва афективни състоя­ния, в които се долавят тревожни нотки. Защото няма дете, което да не изпитва тревожност!

Пример с неочаквана асоциация

Тереза е на единайсет години и почти всяка нощ се събуж­да с плач. Казва, че никога не сънува; все пак веднъж заявява следното:

- Сънувах! Беше голяма къща с големи прозорци. Прозорците бяха затворени. Страх ме беше.

Това е всичко. Но постепенно, от дума на дума, моми­ченцето обяснява:

- Страх ме е на улицата. Винаги ме е страх от хора­та. Искам да се скрия.

Родителската двойка изглеждаше много задружна и хармонична. Тогава? Пак от дума на дума момиченцето обяви, че голямата къща и големите затворени прозор­ци му напомнят за затвора, в който сигурно скоро ще го изпратят. Защо? Преди месеци Тереза се бе срещнала (наистина или не, как да разбереш?) с ексхибиционист. Всичко продължило няколко секунди. Момиченцето не споделило с никого преживяното. Но страхът от мъже­те, от улицата и хората се бе загнездил у него заедно с определено чувство за вина. От думите му излизаше, че според него собственото му „кокетство" е подтикнало непознатия мъж към проява на ексхибиционизъм...

А дали изобщо щеше да спомене нещо по въпроса, ако сънят не бе послужил за отправна точка?

Основни типове сънища при децата

Качеството и сложността на сънищата са различни в за­висимост от възрастта на детето. Вселената на малкото дете е съставена от усещания. Така то живее в нещо като постоянен сън - нощните съновидения и дневните меч­тания, основани на безграничното му въображение. Ос­вен това малкото дете не се чувства „отделно" макар, както вече стана дума, родителите му постоянно да го подтикват да бъде различно от другите.

Действията на детето са „религиозни"; те го свързват със света и вселената. А и то още не притежава дос­татъчно силен Свръхаз, който да деформира или изтлас­ка елементите на съня - въпреки че обикновено всички бързат да го снабдят със Свръхаз и така да го лишат от всяка вътрешна свобода.