Като начало ето съня на седемгодишно момиченце. Про­четете го, той е пролетно свеж, въпреки че става дума за кошмар! Възпроизвеждам го такъв, какъвто го е описа­ло момиченцето, без да променям правописа и без да слагам препинателни знаци.

- Едно момиченце се разхождаше със своите родители в гората изведнъж се загубило било го страх и изведнъж забе­лязва голям великан той я гони и тя вика помощ помощ помощ и плаче и човека се смее ха ха ха но мама го чула и се хвърлила на леглото и питала малкото си момиченце как­во е станало и то обяснило че е сънувало кошмар.

Не ухае ли този кошмар на ябълково вино? А ето и рисунката на момиченцето. (Не познавам това дете; баща му ми изпрати и описанието на съня, и рисунката, която то нарисувало по негова молба - отлична идея впрочем!)

Рисунката очевидно не може да възпроизведе точно съня; но и такава, каквато е, тя е ценна, тъй като е израз на мно­го разпространен при децата психологически климат.

На нея е изобразен великан със сомбреро и червен помпон (явно видян по телевизията „мексикански бандит" с моряшки помпон, тъй като момиченцето живее близо до пристанище). Гората е представена от едно дърво. Ве­ликанът е извадил нож, както и друг някакъв неопределим предмет. Обаче се усмихва; не се зъби заплашително! Дървото е нарисувано в нормални цветове (короната е зелена, стъблото кафяво). Без ни най-малко да изпада­ме в „пансексуализъм", можем да забележим до каква степен дървото представлява фалос. Същото важи и за ножа. Защо момиченцето сънува, че го преследват? Чув­ство за вина? Дали тайно не е видяло баща си гол, за да го възпроизведе в тази фалическа рисунка? Може би ве­ликанът е баща му или, ако сънят „траспонира", майка му? Което очевидно свидетелства за едипова ситуация.

Великанът е символ на примитивно същество с могъщи инстинкти. Той олицетворява излезлите от земята сили.

Може би в съня си момиченцето се е почувствало учас­тник във „битка между великани", като се има предвид - зараждащата му се сексуалност?

Друг детски сън

-Жан-Жак (8 г.) се намира под голямо ябълко­во дърво, обсипано с плод. Той яде (цитирам!), „докато ми се пръсне коремът".

Установихме диалог:

- Можеш ли да нарисуваш какво си сънувал? Спом­няш ли си го достатъчно ясно?

- Ами да... Трябва ми черно, зелено и ярко червено.

Момченцето бързо рисува. Дървото е с широка коро­на; клоните му покриват целия лист. Зеленото е обсипа­но с големите червени петна на ябълките. На хоризонта се вижда съвсем малка къщичка.

- А ти, Жан-Жак, къде си?

-Аз ли? О... (замисля се) ей там, под клоните. Ама не се виждам!

- Но откъде идваше, преди да застанеш под ябълката? -Не си спомням. От нас, ей там! (Показва къщичка­та в далечината.)

Започва глухо да ридае.

- Обичаш ли ябълки? -Ябълки? О, да!

- А ябълковите дървета?

-Хубави са, много приятни; има сянка и много ябълки...

Ако се съди по думите на детето, ябълковото дърво явно представляваше за него липсващата му майчина нежност. Тази липса беше символизирала от отдалече­ната къща (която едва ли е фигурирала в съня му). Ябълковото дърво бе нещо като широка пола, под която то може да се скрие и да се чувства на сигурно място....

Сън на дванайсетгодишно момче

Най-учудващото в този случай е, че сънят често се по­втаря.

- Майка ми е на волана на колата. Аз съм се отпуснал на задната седалка и пуша пура. Усе­щам майка си като някаква наета от мен кур­тизанка. Колата всеки път минава покрай баща ми, който стои неподвижен на тротоара. Не се е измил, рошав е. Носи скъсани дрехи. Гледам го високомерно, докато колата го отмине.

Да отбележим, че става дума за дете, отгледано в се­мейство, което ни най-малко не робува на овехтели възпи­тателни системи. Освен това, също като в приказките, бащата е млад и красив.

Потърсих заедно с момчето корените на този повта­рящ се сън. Бе достатъчно интелигентно, за да разбере в общи линии същността на едиповия комплекс. След като му го обясних, ми каза:

-         Всъщност усещах това, без да мога ясно да го опре­деля. Да, точно така. Но този повтарящ се сън до така­ва степен ме тревожи, че никога не съм могъл да го спо­деля с родителите си, на които иначе имам пълно дове­рие! Ами да, толкова обичам мама (също млада и хуба­ва!), че бих искал баща ми да замине и да не се връща с години. Бих искал майка ми да обича само мен. Предпо­лагам, че в съня си съм я наел, за да може напълно да ми принадлежи, за да бъде изцяло в моя власт.

Да споменем и пурата, която пуши момчето; тя е знак за социално преуспяване и фалически образ. Това, заед­но с видението на „жалкия" баща, зарязан на тротоара, не е ли типичен едипов комплекс?

Тълкуване на детските сънища

Детските сънища рядко могат да се анализират като при възрастните чрез свободно асоцииране около някой от елементите им. И все пак, освен ако сънят не е толкова прозрачен, че да се разбира от само себе си, сътрудничес­твото на детето е наложително.

Добре трябва да разберем колко важни са сънищата за него. Детето е „пряко включено" към своя неосъзнат „ком­пютър". Цялото му бъдещо поведение се намира там в по­тенциално състояние. Детето прилича на леко надут балон на миниатюрни петънца. Тези петънца са потенциалните части на личността му. Докато е малко, те са точковидни. По-късно балонът ще увеличи обема си и с него ще порас­нат и петната. Потенциалното ще се разшири. Затова е необходимо да открием отрицателните петънца още при по­явяването им, за да можем да ги „изчегъртаме", преди да започнат експанзията си. Да не забравяме, че неврозата е неуспешен опит за приспособяване към живота. Тя е не­правилно търсене на себе си. Според Юнг тя е страданието на душата, която се стреми да открие смисъла си.

Така че си струва да се вгледаме в детските сънища.

Първото, което трябва да направим, е да се опитаме да накараме децата да ни ги разкажат. Понякога това е достатъчно, за да ги освободи от някое сериозно безпо­койство, дори ако не успеем да разгадаем смисъла на съня. Следва преди всичко да се провери дали един сън не се повтаря редовно (както вече казахме, има сънища, които неуморно преследват индивида - понякога през целия му живот!). Ако е така, това би означавало, че лич­ността на детето „буксува" и не може да преодолее ня­какви важни вътрешни или външни конфликти.

Стига да е възможно, не е зле да подканим детето да „асоциира" било направо („Какво ти напомня този или онзи елемент от съня?"), било под формата на рисунка. Ако де­тето е много малко, родителят може да „изиграе" с него съня. Така сънят се превръща, колкото и неточно да е срав­нението, в нещо като театрална пиеса или психодрама.

Разбира се, никое дете (нито възрастен) не би могло да нарисува съня си точно. За да направи това, би трябвало да притежава таланта на един Салвадор Дали. Така че ис­каме, ли да разтълкуваме съня на някое дете, следва да се задоволим с несръчните му художествени транспозиции, като коментарите му по рисунката ще ни насочат.

Сънят на Мариет (9 г.)

- Бяхме с татко и мама в кухнята на тяхната къща. Мама приготвяше вечерята. Татко не правеше нищо. Много ми се караха. Беше. ме страх, много ме беше страх.

Да отбележим преди всичко „тяхната къща". Няма да се спираме на онова, върху което отделно работих с дете-

то. След като поговорих с родителите, стана ясно след­ното: момиченцето изпитваше усещането, че „не си е у дома, а у своите родители" вследствие на чувство за вина (вече!), което също ще е твърде дълго да разглеждаме тук.

Сънят не изглежда особено интересен. Но родителите ми бяха разправили за честите кризи на нощен страх, при които детето викало майка си.

Започнах разговор с Мариет.

- Спомняш ли си нещо друго от съня?

- Не. Нищичко. Беше ме страх от татко, който кре­щеше. Беше голям, голям!...

- Какво правеше той в кухнята?

- Нищо. Не, нищо. Крещеше!

- Много силно?

- О, да, много силно!

- Татко ти често ли помага на мама в кухнята?

-Никога. Винаги си стои в кабинета. Той работи мно­го, знаеш ли! И има отговорности! (Мариет придобива важно изражение.)

- А ти какво правеше в кухнята?

- Ами за да му дам да разбере на татко, затова. Мра­зя го!                                                                       

- Сигурна ли си?

- (Мариет ме поглежда „изотдолу".) Да, мразя го, мра­зя го.

- Добре. Но защо? -Не знам.

Изражението на детето става по-твърдо. Отново ми хвърля поглед изпод вежди.

- Можеш ли да нарисуваш съня си?

Можеше. Виждам жълт квадрат - кухнята. Ярко оцве­тена жена - майката, формите са широки, вдъхващи спо­койствие. Бащата е много по-малък и представлява прос­то черен контур, .незапълнен с никакъв цвят. Мариет се намира до майка си. Устните й са ярко червени.

- Баща ти е толкова малък, а в съня ти беше много голям, нали?

- Сърдита съм му.

- Какво е направил?

- Бях си начервила устата!

- Така ли? Та нали всички жени правят това?

- Знам, знам... (Мило и снизходително.) И мъжете са доволни, нали? (Кимам колкото се може по-сериозно.) Обаче мен татко ме хвана.

- Но татко ти иначе е добър, нали? Нарисувай го как­то когато е добър.

Тя поправя рисунката си. Бащата „пораства" и се оц­ветява също в червено.

- Ето. Вече не ми се мръщи. Мариет се замисля.

- Но пак ще се червя.

Би могло да ми се възрази, че сънят на Мариет е само жалък опит за раздяла с бащата. Така е. Но пък вижда­ме, че графичното представяне на един сън е доста спор­но - „големият" баща от съня се е смалил до неузнаваемост в рисунката.

Истинската основа на раздялата си оставаше нощният страх на момиченцето, което също бе замесено в битка между „великани" като в съня в началото на главата.

Колкото до червилото, то наистина бе станало причи­на за неоправдания гняв на бащата, неразбрал колко нор­мално и разпространено е това явление. Момиченцето се е червило, за да „прави като мама" и да бъде забеляза­но от татко в качеството си на малка женичка. Бащини­ят гняв предизвиква у него агресивен обрат и го превръ­ща в съучастничка на майката срещу бащата. Мястото на действието е кухнята, която традиционно принадле­жи на майката и където бащата става ненужен и смален.