Да цитираме отново Гастон Башлар; „... нещо мрачно и тежко витае около нощните птици." Ясно е, че за много въображения прилепът е олицетворение на неосъщест­вения полет".

А ето какво казва Жул Мишле^[1]: „В него (прилепа) виж­даме, че природата е търсила крило, а е постигнала само космата, отвратителна мембрана, която все пак изпълня­ва желаната функция."

Прилепът е „сбъркана" птица с хибридна външност (да не забравяме все пак изумителния „радар", с който е на­дарена въпреки своята „незавършеност"); но с тихия си нощен полет може да символизира в сънищата и тъмни­те сили, които крием в себе си; да олицетворява тревож­ността, трудността да се освободим от вътрешния си смут; както и „черната" гмеж в душата, скована от страх и не­способна да се издигне духовно.