Съставено, както е известно, от
жълто и синьо, зеленото притежава многобройни оттенъци. То е цвят на
равновесието, на почивката; не случайно масите за билярд, че и заседателните
маси са покрити със зелено сукно. Научно е доказано и въздействието на зеленото
върху кръвното налягане.
В древен Египет този цвят се е
свързвал с надеждата. В християнския свят той също символизира
надеждата, както и желанието за вечен живот. Според Англиканската църква олицетворява
вярата, безсмъртието, светото кръщение, съзерцанието. В хералдиката е
символ на чест, учтивост, надежда, радост. Зеленото е и цвят на любовта и
плодородието (то преобладава сред цветовете на земната растителност).
В сънищата олицетворява
земята и пролетта. Възраждането след зимата и дълготрайността. Търпението,
очакването и непосредствената надежда (а не метафизичната надежда като
синьото).
Символ е на майката-кърмилница
(като растителността), но и на детската и пролетната любов.
Зеленото притежава и злотворни
свойства. То е цветът на дълбоките, заплашително тихи и поглъщащи води.
„Зелено като надеждата"?
Несъмнено, когато е цвят на земната и щастлива любов, на радостта от урожая и
на благополучието на земеделеца. Но зеленото обагря и израждането, лудостта,
заплахата; традиционно зелени са очите на Сатаната, на фаталната жена... и на
котката.
В музиката зеленото
се свързва с полското звучене на кавала и английския рог.
|