•Люсиен сънува, че играе
футбол. В същото време седи на скамейките и наблюдава мача. На сакото му е
окачен медал.
Две думи за този сън: Люсиен
наблюдава сам себе си. Футболистът (Люсиен е чиновник и никога не е
играл футбол) представлява екстровертната част, която сънуващият никога
не е осъществил. Още от дете той води самотен и уседнал живот; или по-скоро принудили са го да го прави...
Станал е чиновник с чиновническо отношение към живота. Но в съня си се вижда
удостоен с медал. Дали защото покорно е следвал посочените му от други пътища?
Люсиен е твърде затворен, интровертен
човек, но само привидно. Той би могъл отлично да изразява чувствата
си и да се осъществява в социално отношение - видове поведение, които грижливо
е изтласкал и държи в сянка. Виждаме, че футболистът представлява Сянката му,
сянка, която би могла да се превърне в негова светлина... Да отбележим, че
Люсиен изпитва подчертана враждебност към спортистите изобщо, които охотно
нарича „господа и госпожи Мускули". Което ни връща към предишния пример.
•Елен-Мари сънува, че преследва
в тълпата някаква зло-езична жена, която й е причинила много неприятности.
Усеща в себе си убийствена ярост.
За отбелязване е, че тази сцена
се присънва на Елен-Мари, след като е гледала филма на Клузо „Доносникът",
в който става дума за жена, обвинена, че е писала анонимни писма.
В съня си Елен преследва
себе си и иска да убие част от себе си. Самата тя в живота обича да
клюкарства. В същото време не понася тази своя част и желае да я изтръгне, но
не знае това; не знае и че недостатъците, в които укорява другите, са
всъщност нейни собствени] Тук става дума за отрицателната страна на
Сянката. Ще видим това по-нататък. Засега бих цитирал Мари-Луиз фон Франц[1]:
„Вместо да погледнем в лицето недостатъците, които Сянката ни разкрива, ние
ги проецираме върху другите, например върху политическите ни противници. По
този начин злонамерените клюки изобилстват от проекции."
•Виржиния
сънува, че танцува с негър; изпитва едновременно голямо удоволствие и силно
отвращение. Негърът
е много дружелюбен, възпитан,
внимателен. Той танцува (по думите на Виржиния) като „горска
лиана".
Коя е Виржиния? Жена, блокирана
в стереотипното си поведение; жена, която (и в този случай) е изтласкала
екстровертната си природа. Майка й не допускала никаква себеизява, никаква
проява на чувства. А Виржиния, която в същността си е силно екстровертна, е
много импулсивна, „инстинктивна" жена и би могла да прелива от жизненост.
Но уви...
И ето че нейната Сянка й се
явява насън. Какво представлява негърът? Естественият, инстинктивен,
близък до природата и до нещата живот, както и, съвсем очевидно, Сянката
(заради цвета си), Въпросната Сянка не е чак толкова изтласкана - тя е
„близо" до Виржиния, държи се възпитано. Виржиния би могла да си я
възвърне сравнително лесно. С малко помощ.
•Жан
сънува, че върви из гората и преследва едри маймуни, които иска да опитоми.
Същият тип сън; Жан търси в
гората (несъзнаваното му) загубена част от себе си, представена от
едрите маймуни (инстинкт, свободен живот). Отличен знак - той иска да
ги опитоми, тоест да ги сближи със себе си.
•Мари-Клод сънува сина си.
Обсипва го с укори за облеклото му, за дългата му коса, за безгрижния начин, по
който гледа на живота. Заедно с това му показва свои снимки като дете с думите:
„Ако мислиш, че животът ми е бил лесен!"
Да преведем веднага - Мари-Клод
тайно завижда на сина си. Самата тя е изтласкала много неща и изпитва страх от
живота, който я подтиква към сковано поведение, основано на строго установени
принципи. Така че синът е Сянката на Мари-Клод. С помощта на психоаналитика тя
ще успее да преоткрие своята „хипарска" страна, която й вдъхва ужас, но
която представлява истинският потенциал на всяко човешко същество.
Немска психоаналитичка
(1915-1998), съратничка и последователка на Юнг, автор на „Човекът и неговите
символи", „За сънищата и митовете", „Тълкуване на приказките" и
др.- Б. пр.
|