Както и мъжката Анима, женският
положителен Анимус може да премине през различни стадии - от „възхода"
си до пълното си осъществяване и вграждането си в личността.
В сънищата вече не се срещат
опасни мъже, това е ясно! Изчезват мъжките групи; мъжът се явява сам.
Най-често става дума за: - рицари,
аристократи, принцове и крале; - киноактъори, известни със своя ум и
доброта;
- герои, ту романтични,
ту съвременни;
- космонавти, пилоти и
пр.
В сънищата жената с положителен
Анимус вижда и себе си:
- тя пилотира самолет, кораб...
-упражнява
традиционно мъжки професии...
Тук е важно да се разбере дали
наистина става дума за Анимус в процес на хармонично осъществяване или за
„фалическа" потребност и свръхпретенции.
Сънят на Пол (трийсет и пет
годишна)
- Бях театрална актриса.
Намирах се на обляна в светлина сцена. Отлично импровизирах и говорех с голяма
лекота. Съпругът ми седеше в залата, гледахме се и се усмихвахме. Забелязах, че
и залата беше ярко осветена. Чувствах се много щастлива, много спокойна...
Да отбележим, че Пол вече не е
„зрителка" в живота, а актриса. Освен това тя е социално
осъществена, тъй като тук театърът представлява обществото. Импровизира,
тоест нарича свои думи, а не рецитира чужд текст. Забележителна е и
лекотата, с която го прави. Съпругът й е зрител, но никой от двамата не е в
сянката на другия - навсякъде е светло.
Този красив сън показва, че
вътрешният живот на Пол еволюира към осъществяване на Анимуса й.
Други сънища
Положителният Анимус поражда
сънища, в които се явяват „високопоставени лица" като държавни глави,
учени, писатели или известни със своята духовност мъже.
Разбираемо е обаче, че мъжът
може да изчезне от сънищата. Тогава Анимусът бива представен от мъжки символи
- например вятър, полъх, или от линейни или отвесни предмети: пътища,
кули, саби, дървета и пр.
Сънят на Люсиен (40 г.)
- Виждах голямо, много равно
пространство. Доста далеч, но твърде близко до мен, до моя Аз, се издигаше бяла
кула с учудващ брой прозорци. Много хора отиваха към кулата или се връщаха
оттам. По прозорците се развяваха ярки знамена.
Да отбележим като начало празничната
атмосфера -знамената по прозорците. Вторият елемент е явно кулата
- отвесен, изправен, фалически предмет. Но тази кула не е агресивна; тя е бяла
- знак за духовност и покой. Издига се като символ на единение, като
„пазителка", като „център". Служи за ориентир в пространството.
Представлява и сигурността, към която отиват и откъдето идват хора (социален
елемент). Освен това има много прозорци, които гледат към света и пропускат
светлината.
В случая с Люсиен и на
този стадий на еволюцията й става дума за много красив сън, обединяващ мъжкия
полюс (Анимуса) и женствеността (равното пространство). А и нали Люсиен
чувства кулата близка до своя Аз?
А ако жената се омъжи за своя
Анимус?
Тогава възникват същите
трудности като при мъжа, срещнал своята Анима. Ако жената се омъжи за проекцията
на Анимуса си, тя влиза в съюз със собствения си мъжки полюс, проециран
върху мъжа. И тук опасността е голяма. Успее ли жената да освободи Анимуса си,
проекцията ще се пропука. И кой знае какво ще се разкрие под нея...
А ако Анимусът остане неосъзнат
и жената се омъжи за неговата проекция? Би могло да се каже, без много да
задълбаваме, че се е получила влюбена и идеална двойка (стига проекцията да не
бъде оттеглена). Жената обаче попада в пълна афективна зависимост от мъжа, тъй
като Анимусът й (съзидателност, цели, планове, осъществяване, екстровертност,
социална роля и пр.) е подчинен единствено нему. Тогава тя си остава влюбено
момиченце, но все пак момиченце. Само че, както ми възрази веднъж една подобна
жена (а кой знае колко такива има!): „В края на краищата нали съм
щастлива?"
|