Те заслужават особено място, толкова често присъстват в съновната дейност. Основават се на символа на героя, който се среща във всички цивилизации в многобройни варианти - от големите религиозни теми до филмовите герои, като се мине през спортните шампиони и някои проявления на детската престъпност.

Една безкрайно повтаряна история...

Темата за „героя" практически винаги следва един и същи сценарий. Откъде идва тя? Човекът все още не е полу­чил отговор на фундаменталния въпрос какво е смъртта й доколкото му е трудно да се примири с нея, логично е да желае някакъв вид вечност (вечен живот, слава, да остави следи чрез създаденото от него или чрез децата си, да продължи името си и т. н.). Затова се обръща към онова, което символизира потребността му от вечност. Освен това всеки отделен индивид се чувства безпомо­щен и слаб, а би искал да е силен и могъщ; или поне да си осигури закрилата на невидими сили-хранители.

Такава е основата на темата за героя. Да видим как се развива тя.

1)  Обикновено не знаем откъде идва героят. Той ся­каш изниква от мъглата. Произходът му е тъмен, без ясни следи. После изчезва все така незнайно къде. Тук вече прозира мотивът за вечността - героят няма нито добре изразено начало, нито край. Той пребивава в някакъв вид дълготрайност извън земното време.

2) Героят е сам. Съществува отделно от обикновеното човечество, физическата или моралната му сила е ог­ромна. Той е преждевременно развит и много бързо до­казва високата си интелигентност. Проявява се като същество на Знанието и на Моженето. Тук вече възник­ват няколко категории герои - от Тарзан до духовните водачи... или военачалниците

3)  Обикновено героят бива предаден или измамен. В това няма нищо драматично - той не може нито да се провали, нито да умре, като се имат предвид външната и вътрешната му сила. Но той е способен и на „героична" саможертва.

4)  Героят е непобедим. Той не умира, а ако умре, възкръсва. Оставя незаличими следи в човешката памет дори ако „изчезне" безследно в пламъците.

5) Героят „умира" млад. Било наистина, било симво­лично (например спортният „герой", който се оттегля след някой заговор или предателство).

Сънят на Жан-Жак (18 г.)

- Карах мотоциклет, „Харли Дейвидсън". Про­вирах се между хората. Взимах им акъла. Изкачвах се нагоре, спусках се надолу. Към мен се при­съединиха и други младежи на мотори. Тълпата се отдръпна. Мисля, че бяхме решили да напад­нем банка. Тогава се събудих.

Този сън е добър пример. В него откриваме:

1)  мотоциклет - средство за лична свобода. Сънува­щият се провира между хората - той е виртуоз; виртуозността в която и да е област е част от темата за героя. Да отбележим все пак, че някои случаи - виртуозно каране на мотоциклет или кола например - могат да свидетел­стват за склонност към самоубийство, да показват тайно желание за смъртоносно произшествие;

2)  мотоциклетът е мощен - „Харли Дейвидсън". Той може да символизира вътрешна сила или потребност от сила като компенсация на чувството за малоценност и безсилие;

3) „героят" се сдобива с „последователи" - и други мла­дежи се присъединяват към сънуващия;

4) появява се и темата на престъплението (план за на­падение на банка). Престъплението може да е част от героичната тема, когато поражда у сънуващия чувство­то, че е „по-велик" и „по-силен" от другите. Младежките „банди", образуващи нещо като мафия, често са част от същата тема; те са изолирани, тоест сами в обществото; притежават свои тайни и пр.

Компенсаторен или не, този сън бележи някаква вътрешна промяна у младия сънуващ. Така стигаме до друг вид сънища.