Става дума за кошмар, сънуван от мъж на четирийсет и две години.

- Никога не бих могъл да предам ужасяващата мощ на този сън. Намирах се в град. Той бе свръхмодерен, кафкиански, широко разпрострял пипалата си. Усещах, че диша! Градът живееше, задъхваше се, мърдаше! Беше жив и сякаш нада­рен със съзнание! Разнасяха се чудовищни шумо­ве - всичко бе чудовищно в този кошмар. Нада­рен със съзнание град, който знаеше какво иска -това ме ужасяваше най-много. Чувствах се сам, изолиран, изгубен, макар там да имаше огром­ни тълпи, тълпи на гроздове, и да се намирах в центъра на един от тях, който също дишаше в унисон, като едно-единствено тяло. На хоризон­та се стелеше океанът. Водите му дишаха! На­дигаха се и спадаха с огромно дрезгаво хъркане -ужас! Струваше ми се, че ей сега ще се разлее и ще погълне града. На едно място в града, имен­но в града, забелязах издигнат на платформа кораб.

Кораб в града - представяте лиси? Беше страш­но и странно... На борда се виждаха членовете на екипажа в летни униформи. Стояха неподвиж­но и гледаха града, който все пo-хаотично се движеше. Явно нямаха нищо общо с него. От­върнах очи от кораба. След това градът главо­ломно закръжи. Всичко започна да потъва, ся­каш всмукано от огромна фуния. Събудих се с вик: „Не искам вече, не искам вече!"

Ето какво означава този сън - без да се разпростираме в подробности - така, както го разтълкувахме заедно със сънувалия го.

Последният беше „директор" на голямо семейно пред­приятие някъде из франция. Намираме се следователно в средата на „дребната индустриална буржоазия". Тук па­ролите са богатство, имидж и ефикасност. Специфично­то обаче е, че предприятието и дъщерните му фирми са управлявани от жени - от бабата до съпругата през май­ката на директора. Иначе казано: жените са фалически, а мъжете са загубили своята мъжественост. Веднага се вижда, че Анимата на този човек е била буквално вгра­дена в жените, които са го заобикаляли от най-ранното му детство. Той нямаше лична „душа"; служеше си с душата на майка си и на баба си, на която майката бе вярно копие; към това се прибавяше всепоглъщащото присъствие на съпругата; Баща му? Несъществуващ, и той изяден от жена си. А човекът работеше по четиринайсет часа дневно - за да се изтръгне от непоносимия женски климат, разбира се, но и за да избегне и най-мал­кия упрек (който би го изпълнил с тревожност). Значи имаме мъж, чиято „душа" е изядена, погълната от жени­те, представата за които у него е напълно отрицателна и заредена с опасност.

Да се върнем на съня:

•ДИШАЩИЯТ ГРАД. Тук градът може да се разглежда като символ на майката. Градът закриля. Той притежа­ва - символично - оградни стени, укрепления, врати. Градът съдържа жители - той е образът на майката-закрилница на децата си. Ето защо - пак символично - жената е напълно подходяща да бъде начело на града, кой­то управлява като добра стопанка.

Но макар градът да се родее с женското начало, Ани-мата на сънуващия е в окаяно състояние! Вместо да му носи закрила и блаженство, градът от съня се превръща в разрушителен кошмар. Той диша, задъхва се и сякаш притежава „съзнание". При това заплашва да погълне сънуващия. Последният се чувства напълно безпомощен. Шум и безумие. Тълпа, която го задушава, изолира го от всяка възможна подкрепа. - Дишането (на града)

Откакто Западът е горе-долу информиран за йогите, той познава физическото и символичното значение на дишането. Въздухът е символ на духа и на дъха. На свой ред дъхът е основополагащ за живота и съзиданието. Но приложимо ли е това за града от съня?

Той е град не на живота, а на смъртта. А и сънуващият винаги е отъждествявал (несъзнателно) своя живот със смъртта на личността си, на свободата си, на личната си самостоятелност, всички те заличени от властта на же­ните!

Защото, ако градът е символ на Майката, той е и об­раз на живота; следователно той може да представлява и неговата противоположност -разрушението и смърт­та. Анонимността и самотата, дълбоко усещани в някои градове, не са ли също „смърт" на личността?

Освен това всеки град притежава „център", символи­чен или не (например някой голям площад), от който лъчеобразно тръгват улиците (това е символът на Ман­далата). Градът от съня няма такъв видим център. Всич­ко в него е объркано, хаотично. Той несъмнено диша, но това е ужасно, заплашително дихание - диханието на Анима, която е на път всичко да налапа и погълне.

•КОРАБЪТ И ЕКИПАЖЪТ МУ. Корабът се намира не във водата, а в града, но без да е част от него. Той сякаш нещо чака, а членовете на екипажа са в летни униформи - това е „соларният" кораб, с който може да се избяга от ужасния град. Но сънуващият отвръща поглед и не му

отдава дължимото внимание. Пренебрегвайки едно оче­видно просто обстоятелство, което би могло да го спаси, той се погубва. Самият океан заплашва да го залее.

Следва финалът: всмукване към някакъв „център". Какъв център? Центърът на болната му Анима, напълно обсебена от опасния образ на жената.

Този сън е много сериозно предупреждение. Центърът вероятно сочи наличие на дълбока депресия, може би дори на психоза. Впрочем човекът вече бе загубил кон­такт с радостната и свободна действителност на същест­вуването й се бе подложил на психоанализа. Цитираният сън се оказа етап в еволюцията му и доведе по-късно до излекуването му.