Сънуван от четирийсетгодишен мъж, инженер, женен.

-Намирах се на нещо като безкрайно плато, като гигантска кръгла платформа. Тя се въртеше око­ло невидима централна ос. Не усещах никаква цен­тробежна сила. Пред очите ми преминаваха хоризонти... облаци... светлини. Изведнъж платфор­мата замря. Чух да пее мощен глас - мъжки глас, но много висок тенор; глас без вибрации, студен, пронизителен. Не познах мелодията. Гласът беше, повтарям, изключително мощен, но сту­ден като заснежено поле, осветено от слънцето. После... не знам. Сигурно съм се събудил...

Ето какво казва мъжът за съновидението си:

- Никога не съм сънувал пo-странен сън! Още чувам гласа! И това безкрайно плато... Навява ми чувство за абсолютна самота - аз, сам със себе си, търсещ мястото си във вселената... Вярно е, че се намирам на кръстопът в живота си; не ми харесва да съм инженер... или no-скоро не харесвам тясната специалност, в която съм ограничен; бих желал да правя астрономически из­следвания с метафизична цел... Ще ми се да се откажа от професията си, но как? Знаех, че платформата се върти, както се върти Земята, без да усещаме центро­бежната сила поради дължината на радиуса. Но как ме зовяха тези хоризонти, до един различни, неописуеми! Бях някак неподвижен във Времето, някак вечен... Платфор­мата спря и всичко спря. После този глас... Чували ли сте подобни?

-Да-

- Тези гласове ме омайват; това са гласове на хермаф­родити; стигат до големи височини като женските, но са напълно лишени от вибрации. Ще речеш - едновремен­но ангелски и дяволски, сянка и светлина. Сякаш възвес­тяват второто пришествие! Но какво искаше да ми каже този глас? Той бе някак вън от мен, вън от всичко. Като всепронизваща сабя... Да... глас... чакайте... прекрасен, ес­тетичен... острие... съвършена чистота... но му липсва­ше женска топлина... Всъщност всичко в съня беше сту­дено... Бях сам... Ах, ако само се бе появила някоя жена!

Повече не видях този човек и не можахме да продъл­жим заедно тълкуването на големия му сън. Какво озна­чаваше той? Вярно е, че всичко в него изглежда ледено.

Каквото и да разправя човекът, не е изключено сънят му да е израз на дълбоката му душа в дадения момент от живота му. Високият тенор, който наистина не вибрира, е дискант. Днес той звучи в изпълненията на старинна музика. За отбелязване е, че някога било забранено жени да пеят в църквите и затова Йохан Себастиан Бах използ­вал детския глас вместо сопрано и дисканта вместо алт. Бах често прибягвал до дискант, когато музикалният текст разказвал за „падение", за покаяние. Ясно е защо -алтьт е „паднало" сопрано, тъй като не може да достиг­не до „височините" му. А сънят? Дали в ледения безкрай не се е изгубила Анимата на сънуващия? Обвинителен ли е гласът? Или предупредителен? Дали обявява „присъ­да", наказание, „кастрация" на личността? Дали у съну­ващия присъства латентна „хомосексуалност" - някога високите тенори са били гласове на „кастрати", днес те се постигат чрез специално обучение, Сънят очевидно е много странен и би трябвало да се узнае какво „посла­ние" изпраща мощната и смразяваща песен...

Ще видим по-нататък друг „голям сън", също на ин­женер.